За Не-действието и Пътя

Често срещан, дълбоко присъщ мотив в китайската мъдрост е wu wei, което означава „не-действие", „не-правене".
Да анализираме йероглифа малко по-подробно. wu wei означава „Съзнателно не-действие, преднамерено и принципно решение да не правиш нищо с определена цел за това не-действие."

wu е частица за отрицание;

wei е пиктограма на слон, управляван от ръка и има значения: 1. Правиш, постигаш; 2. Действаш, служиш като; 3. Да бъдеш, да станеш; 4. Управляваш

В моя свободна интерпретация wu wei символизира ситуация, в която не правиш нещо с цел постижение; не действаш с цел да служиш; не си (нещо) с цел да станеш (нещо); не управляваш. С други думи, ситуация, в която СИ, съществуваш, присъстваш без предварително определена и поставена цел за това; или да СИ с единствената „цел" да СИ и нищо повече.
Този термин се открива още в писанията на Конфуций и е пълноценно дефиниран в даосистките текстове Laozi и Zhuangzi: Древните, които осъзнали дао, обогатявали разбирането си, оставайки спокойни, „неподвижни", смирени; след като постигали разбиране (осъзнаване), те не го използвали да правят нещо (wei) – това означава да обогатяваш разбирането си чрез смиреност". "Wei означава рутинно и преднамерено действие на човека, когато преследва някаква цел, обратно на спонтанните процеси в природата, които са си такива, каквито са."

По същество, wu wei е идея, свързана с концепциите dao (път, начин) и de (сила, мощ, власт), която подсказва истинска сила, която проявява себе си без потребността да трябва да действаш, а по-скоро да СИ по същото време и на същото място, когато и където нещата се разгръщат естествено, непровокирано, неповлияно от теб.

Строго погледнато, de означава сила, власт в смисъл на усещане, че притежаваш определени качества и вътрешна сила, но сила да можеш да изразяваш собствената си природа спонтанно; de е свойствено и на хората, и на нещата – класическият конфуциански текст Liji говори за de на дървото, огъня, почвата, метала и водата; в даоисткия текст Zhuangzi се казва, че подготовката на бойния петел приключва, когато неговото de е добило цялостност; de на един човек е потенциалът му да действа съгласно dao.

Тази способност да действаш съгласно dao, в съгласие с dao, в хармония с dao има и смисъла „да си в резонанс": способност да си създадеш представа за (да видиш картината на) другия (пациента) така, че (да можеш) да управляваш без да прибягваш до силата (властта) си и до каквато и да било форма на принуда.
Когато човек (хомеопатът) съвпада с dao, когато Е в хармония с dao – което не пропуска нищо, защото не прави никакви избори – в същия момент той престава да прави разграничения и само следва случващото се пред/около/извън него, а последното се определя от пациента.
Желанието и нежеланието произлизат от разделянето и класифицирането, докато мъдрият начин на (не)действие е естествено следствие от импулс, който не е нито желание, нито нежелание. Мъдрият (хомеопат) не прави избор, защото винаги има само един начин на (не)действие – защото когато ситуацията се възприема със съвършена яснота, такава, каквато е, без да я съотнасяме към собствените ни не/желания, очаквания, не/знания, не/опитности, има само един възможен отговор и той по неизбежност е единствено правилният. Така човекът/хомеопатът следва случващото се спонтанно и в същото време узнава/опознава/приема неизбежното.

Без памет или желание
За да развиеш de и за да се приспособиш/хармонизираш с dao, трябва да останеш свободен (отворен) в реакциите си, да се движиш плавно като вода, да си спокоен (безразличен) като огледало и да реагираш без забавяне и без избързване – като ехо. Само тази реакция – без посредничеството/намесата на желания, очаквания, минал опит – съчетава в еднаква степен и едновременно спонтанност и необходимост; това е начин на действие, който е чист резонанс и изисква празно (свободно) сърце/ум. (В китайската философия сърцето е убежището на ума.) Сърцето/умът – като огледало – не тръгва и не върви с нещата, които се случват, то/той не посреща с радост, нито с тъга, нито с каквато и да било друга емоция нещата, които идват – сърцето/умът реагира, но не запазва, не съхранява, не запомня.
За да избегне (нежелано и неполезно) смесване на това, което вече е съхранил в сърцето/ума си, с онова, което е готов да въз/приеме, мъдрият (хомеопат) изпразва/изчиства сърцето/ума си чрез смиреност. (Тук „смиреност" няма религиозен смисъл или оттенък, а означава свобода/независимост от желания, очаквания, предубеждения.) Тази празнота/чистота не само позволява на човека/хомеопата да въз/приема, но и смиреността, сама по себе си, поражда движение и значимо действие: „В смиреността има празнота, след това тази празнота се изпълва и това, което я изпълва, само намира своето точно място; когато си смирен (свободен от предубеждения), ти си спокоен; след това неподвижността спонтанно преминава в движение и това движение е продуктивно." (Zhuangzi, Глава 13)

До идеята да споделя тези разбирания и разсъждения стигнах, докато четях „Шен – Психо-емоционални аспекти на китайската медицина" от Елиза Роси.
Привидно това е учебник по традиционна китайска медицина, но по същество в главата от тази книга, фрагменти от която цитирах и си позволих да коментирам, се обяснява по един очарователно семпъл начин тема, която има централно значение в живата практика на всеки хомеопат и която за мнозина представлява проблем в практикуването – прословутата тема за „непредубедения наблюдател" (unprejudiced observer).
С помощта на древните китайски текстове и на Елиза Роси може лесно и спокойно да стигнем до дълбоко осъзнаване на най-важната (според мен) истина за всеки практикуващ хомеопат – когато се изправим пред пациента, трябва да можем да „изпразваме" сърцето си (което ще рече да нямаме никакви желания и очаквания, да не обвързваме по никакъв начин резултата от самото интервю и от лечението, което започва с/след него с каквито и да било несъвършенства на собствената си личност, защото именно такива са желанието ни да помогнем, да успеем, да получим похвала или одобрение, или пари, или положение) и мозъка си (което ще рече да не свързваме ставащото в наше присъствие с идея за болестен модел или лекарствена картина, да не уподобяваме картината, която се разгръща пред нас със случило се в миналото ни лечение на друг пациент или развитие на друг случай след назначаване на това или сходно лекарство).
Научим ли се да отсъстваме присъствайки, самото мироздание има „грижата" да ни постави на най-правилното ни място (защото ние не го знаем и няма как да го знаем, а и никому не е и нужно да го знаем) – в този момент, спрямо този пациент и спрямо знанието, което предстои да „влезе в нас", докато се занимаваме с този конкретен случай.

А мирозданието винаги знае най-добре.
Озовем ли се – по този именно начин – на правилното място и в правилния момент, т. е. точно тук и точно сега – успехът сам ще ни споходи, но дори и тогава ние няма да му се възрадваме и да се помислим за велики, т. е. успехът ще ни обогати, но няма да ни поквари, защото няма да накърни нашата смиреност.

Ако четейки размислите ми, сте усетили желание да знаете това и да научите още много, от вас се иска само да направите един простичък ход – намерете начин да станете ученици на Борис Шойтов.