„Органон” е „Библията” на хомеопатията. В него Ханеман очертава цялата система на своето невероятно лечебно изкуство. Всеки параграф или всяко по-обширно наставление в него полага ясно разбиране за философията и практиката на тази система.
Един от най-важните параграфи в „Органон”-а – и един от тези, които хомеопатите най-често забравят – е Параграф 11. В него Ханеман казва:
„Когато човек се разболее, тъкмо тази духовна, действаща самостоятелно (автоматично) жизнена сила, която присъства навсякъде в организма, е била първично разстроена от динамично влияние, оказано върху нея от болестотворен агент, враждебен на живота; само жизнената сила, разстроена до противоестествено състояние, може да придаде на организма неговите неприятни усещания и да го предразположи към нередовност на процесите, която ние наричаме болест; защото, бидейки сила, която е невидима и познаваема само по своите ефекти върху организма, нейното болестно разстройство става известно само чрез проявленията на болест при усещанията и функциите на онези части от организма, разкрити пред сетивата на наблюдателя и лекаря; тоест, тя може да ни се разкрие чрез болестните симптоми и по никой друг начин.”
(Превод: Цветана Коджабашева)
Нека разбием този дълъг параграф на части, за да разберем по-добре какво в действителност ни казва Ханеман.
Първо, по отношение на това кога се разболява човек, той казва, че това става, САМО когато духовната, автоматична жизнена сила – която присъства навсякъде в организма на човека – е засегната.
Това е основополагаща идея, която никога не бива да забравяме. Защото твърде често, когато се разболеем, не схващаме правилно къде е истинското разстройство и искаме да обвиним я бактерия, я вирус, я някаква друга причина за неразположението си. Не казвам, че те не са реални, но причината за болест е разстройството на жизнената сила, а не бактерията или вирусът. Ако ние вземем последните за отправна точка, което е толкова типично за алопатичния начин на мислене, ние губим от очи факта, че жизнената сила е ЕДИНСТВЕНИЯТ източник, отговорен за появата на всички усещания, достъпни за осъзнаване.
Така че единственото нещо, което се случва при болест, е че жизнената сила е била повлияна от болестотворен агент, враждебен на живота (което означава, че той „иска” да Ви навреди, ако не и да Ви убие) и е била разстроена до такава степен, че обезпечава на организма усещанията и процесите, които наричаме болест. Никога не забравяйте, че това е истинският първоизточник на болестта. Същата тази жизнена сила, която поддържа живота и ни осигурява приятни, както и неприятни усещания – именно тя е единственият източник на проявите на болестта и на възстановяването на здравето.
Ние опознаваме болестта единствено по симптомите и усещанията, които са изразени от жизнената сила и са достъпни за разпознаване от лечителя. Тези болестни симптоми са единственият начин, по който лечителят може да разпознае болестта. Няма друг начин, по който болестта може да бъде разпозната. Днес ние можем да кажем, че има рьонтген, компютърна томография, ядрено-магнитен резонанс и различни лабораторни методи за откриване и идентифициране на някаква болест. Но тази информация е само частично използваема за хомеопата. Тя набавя диагноза по алопатичните стандарти, но не дава онова богато описание на страданието на пациента, нито подлежащите за наблюдение отвън симптоми.
Тези подлежащи за наблюдение отвън симптоми и усещанията, които човекът изпитва, са това, което трябва да бъде разбрано, преди да се открие точното хомеопатично лекарство. Помнете: хомеопатичното лекарство е за човека, а не за болестта. Усещанията и симптомите се използват, за да се идентифицира това, което се нуждае от лечение. Единственото изражение на жизнената сила е това, което ни дава единствената картина на болестта. Съществува само една жизнена сила, следователно, може да съществува само едно цялостно нейно изражение. Когато се даде лекарство, то се дава, за да бъде провокирана жизнената сила да реагира.
Жизнената сила поражда болестта, жизнената сила я и лекува.
Твърде често ние мислим за лекарства за тази болест или за онази болест. Да, лекарствата имат афинитет към определени органи или към конкретни процеси, но единствено проявлението на болестта от този конкретен индивид е това, върху което основаваме предписанието си. Само при това условие жизнената сила ще разпознае енергията на лекарството и ще реагира с оздравителна реакция, връщайки пациента към предишното му състояние на здраве. Което ни връща към дефиницията за Хомеопатия: Homeo = подобно; Pathy = страдание. Подобно страдание.
Затова не падайте в капана на алопатичния (грубо материалистичния) начин на мислене. ЕДИНСТВЕНО духоподобната dynamis (жизнената сила) е тази, която се разстройва, обезпечавайки болестните усещания и болестно разстроените функции, които се „етикетират” с различни диагнози.
Няма две болестни прояви, които да са напълно идентични, така че ние първо и преди всичко трябва да прилагаме ясни хомеопатични принципи, които да ни водят в нашето разбиране за болестта.
Ако помним това, никога няма да попаднем в капана на грубо материалистичния (алопатичния) начин на мислене.
Оригиналната статия на Робърт Фийлд може да прочетете ТУК.
КОМЕНТАР на ХомеоХелп
Ако една електрическа крушка примигва, да я ремонтираш или дори да я сменяш е абсолютно безсмислено, ако електрическият ток, който стига до нея, е 120 волта, вместо 220.
Ако една електрическа крушка изгори, а после изгарят и всички други, с които я заменят, подобно „оперативно лечение” е абсолютно безсмислено, ако електрическият ток, който стига до нея, е 280 волта, вместо 220.
По-„умният” електротехник може да реши да смени кабелите или ключа-прекъсвач, но все едно – проблемът ще си остава нерешен.
Забележка: Факт е, че едва ли има електротехник, който не би потърсил (и открил) истинския проблем.
Ако един човешки орган не функционира правилно, да го „ремонтираш” и „протежираш” е абсолютно безсмислено, ако не си осъзнал, че това има причина, която почти никога не е от физическо естество.
Още по-безумно е да го отстраниш или да го замениш. Все едно – проблемът си остава нерешен.
Втора забележка: За разлика от електротехниците, „човекотехниците” неизменно отказват да търсят причините там, където те всъщност са си. Защото не е „рентабилно”.