Боарон и НЛП (Невро-лингвистичното програмиране)

Мишел Боарон, френски фармацевт и дъщеря на един от създателите на едноименната компания за производство на хомеопатични продукти,  представила в София новата си книга „Педиатрия”, четем в статия на авторитетното списание „Осем”.

В същата статия се цитира д-р Слави Филчев, началник на детското отделение към V МБАЛ в София и зам.-председател на Българската медицинска хомеопатична организация: „Според последните статистически данни 80% от продадените антибиотици се консумират от деца. Но ако педиатърът работи с хомеопатични продукти, то той предписва два пъти по-рядко антибиотик. Това е много важно, защото антибиотичната резистентност расте и ще дойде време, когато с антибиотици няма да можем да лекуваме тежки инфекции.”. Тук, поради ограничения обем на статията, началникът не пояснява защо само „два пъти по-рядко”, а не да речем 100 или 1000 пъти по-рядко – може би го прави в лекциите си, може би не, не знам.

Впечатлява, че началникът използва термина „продукти”, а не лекарства (и това не е случайно).

Това е елементарна НЛП-техника, призвана да забие в подсъзнанието на читателя, че хомеопатията не лекува, а може най-много да играе ролята на допълнение. (Въпрос на умения в прилагането й. Началникът явно засега не успява да излекува никого с хомеопатия и затова остава верен на първата си любов.)

Терминът „лекарства”, разбира се, остава запазен за синтетичните агенти, прилагани от конвенционалната медицина.

Това е елементарна НЛП-техника, призвана да забие в подсъзнанието на читателя, че тези агенти лекуват, което иначе по правило опровергават самите листовки на медикаментите.

Малко по-натам самата г-жа Боарон посочва, че „...хомеопатичните медикаменти там (във Франция – бел. моя) се възстановяват от здравната каса.”

Същата НЛП-техника, само че този път призвана да забие в подсъзнанието на читателя, че хомеопатични лекарства и синтетични медикаменти са „от един дол дренки”.

Следва масирано „развенчаване на митове”, №2 сред които е този, че „...хомеопатията не трябва да се взема с други лекарства.” „Клиничната хомеопатия, (твърди някой, неизвестно кой – бел. моя) може да се прилага, при това много успешно, успоредно с класическата медицина.”

Тук има мнооого НЛП.

1.    Това с „лекарствата” вече го чепках.
2.    Появява се любопитно определение към хомеопатия – „клинична” – с явната цел да звучи по-авторитетно, както подобава на лекари. Разбирай „Лекарите прилагат клинична хомеопатия, а само хомеопатия прилагат шаманите.” Смисълът на словосъчетанието „клинична хомеопатия” е известен само на нежно ухажваните лекари-дистрибутори на Боарон в България, но това не смущава съня на началниците Филчев, Грудев и сие.
3.    Споменава се за някаква „класическа” медицина и под това явно се подразбира „конвенционалната” медицина.

Защо този практически най-нов клон на медицината се кичи с това определение (както и с другото, което е в масово обращение „традиционна”), остава дълбоко неясно за всеки, който е поне бегло запознат с история на медицината.

Във всеки случай, историческите факти недвусмислено сочат, че конвенционалната медицина няма никакви класически корени, още по-малко пък традиции.
Нейсе. Началниците Филчев, Грудев и сие не се занимават с дребнотемие.

И докато още се развенчава мит №2, ни облъчват с надежда:
„Изследване от тази пролет на Александровска болница показва, че деца, болни от астма, които са третирани едновременно с лекарства и хомеопатични медикаменти, влизат по-бързо в ремисия, отколкото тези, лекувани само с кортикостероиди. ”
Подминавам „неволната” смяна на местата на „лекарства” и „медикаменти”, за да се попитам простичко:
„Ако децата, при които се прилага едновременно хомеопатия и конвенционална медицина, влизат в ремисия по-бързо от децата, „лекувани” само кортикостероиди (конвенционална медицина), какво би се получило при деца, лекувани само с хомеопатия?”
Но щом началниците Филчев, Грудев и сие не са стигнали до въпрос, може пък той да ми се струва резонен само на мен, а аз дори не съм и „клиничен” хомеопат.

Мен ме гложди и още един дребен въпрос: „Защо Александровска болница не насочи част от университетската си мощ към изследване на начините за лекуване на деца с астма, а се ограничава само с ремисиите? Дали не е свързано с факта, че в Александровска болница никога не са виждали дете, излекувано от астма?”
Но явно си е мой проблем, че съм пълен с дребни въпроси като ябълка с червеи. Началниците Филчев, Грудев и сие имат повече отговори, отколкото въпроси. Само дето не обичат да ги доказват, защото все пак са началници.

№3 сред „развенчаните митове” е, че (хомеопатията) „...помага само на децата.” „Хомеопатията (твърди някой, неизвестно кой – бел. моя) е много практична при възрастните хора, тъй като може да намали броя на лекарствата, които вземат.”
Защо, кой и как докарва клетите възрастни хора до хала да приемат много „лекарства” и защо, за Бога, намаляването на техния брой е добро? – този въпрос началниците Филчев, Грудев и сие предпочитат да не осветляват. Отдайте го на склонността ми към дребнотемие и толкоз.

Поантата поставя началникът Загорчев, за когото „...няма конвенционален и неконвенционален метод за лечение има само едно - изкуството да лекуваш.”
Началник-Поет.

------------------------------------------------------------------------------

Само в случай, че някой се пита защо пиша тази статия – дописа ми се, като прочетох толкова много измишльотини наведнъж, уважаеми дами и господа; почувствах се провокиран. (Между другото, вие четете цензурираната версия – нецензурираната звучеше малко заядливо.)

И като е текнало, да го видим докъде ще стигне...

Версията на един обикновен хомеопат (не-клиничен и не-началник)

Например, изкушавам се да напомня, че хомеопатията е метод на лечение, самоопределящ се от принципа „Подобно се лекува с подобно”.
Този подход е открит, разработен, доказан, обяснен и многократно потвърден в практиката от д-р Кристиян Фридрих Самуел Ханеман – германски лекар, енциклопедист, роден в 1755 и починал в 1843 година.
Той е първият и последният в историята лекар, открил, доказал и обяснил какво прави лекарствата лекарства, т. е. какво е лечебното в тях. Всички, опитвали преди него, са стигнали само до догадки, а всички след него или потвърждават откритото от него, или се самоопозоряват пред историята, отхвърляйки разсъжденията му,  логиката му и изводите му.

В 1810 година д-р Ханеман публикува първото (от общо шест) изданията на книгата, в която излага своите разбирания за здравето, болестта, лекуването, нелекуването, лекарствата, нелекарствата, мисията на лекаря, немисията на нелекаря.

Тази книга се нарича „Органон на лечебното изкуство”.

В нея Ханеман формулира основните принципи на хомеопатията, главният и основополагащ от които е Принципът на подобието.
Този научен принцип обяснява коя субстанция е лекарство, т. е. може да провокира оздравителна реакция у пациента.
Това се случва в параграф 22 на „Органон на лечебното изкуство”, където пише:
„... Лекарствата стават лечебни и способни да унищожават болестите, защото лекарствената субстанция, предизвиквайки определени ефекти и симптоми – тоест произвеждайки определено изкуствено болестно състояние – анулира и отстранява симптомите, които са вече проявени, а именно, естественото болестно състояние, което искаме да излекуваме.”

Стилът на Ханеман е висок, строго научен, а освен това е стил на писане от 19 век, тъй че не е изненадващо да е неразбираем за някои от вас. Затова се нуждае от „превод”.

Въпросният текст заявява, че една субстанция може да лекува, ако и само ако симптомите, които тя може да предизвиква у здрав индивид, са подобни на симптомите у болния, когото искаме да лекуваме.

Всяка дума тук е безкрайно важна, но за целите на тази статия е най-важно да забележите, че става дума за субстанция – ЕДНА субстанция – която, предписана според Закона за Подобието, става Лекарство – ЕДНО лекарство.
Забележете ЕДИНСТВЕНОТО число.

Една субстанция може да действа лечебно, т. е. да стане ЛЕКАРСТВО, само ако се дава като ЕДИНСТВЕНО лекарство.

Преминаваме към другия важен за целите на тази статия параграф - §52, който привеждам тук в съкратен вид, за да не ви обърквам.

„Има само два принципни метода за лечение:
•    този, който е основан единствено на прецизното наблюдение на природата, на внимателното експериментиране и на чистия опит – хомеопатичният и
•    онзи, който не се базира на тези принципи – хетеропатичният или алопатичният.”

Алопатично предписание означава на пациента да се дава субстанция, чиито ефекти нямат нищо общо с неговите симптоми, с неговото страдание, следователно, и с неговото излекуване.

Продължавам с §52:
„Те си противостоят взаимно и само онзи, който не познава нито единия, нито другия, може да таи илюзията, че те някога биха могли да се доближат един до друг, или дори да се обединят; или да стане за смях, като практикува веднъж по хомеопатичния, а друг път – по алопатичния метод, според желанието на пациента – една практика, която може да бъде наречена престъпна измяна спрямо божествената хомеопатия.”

Резюмирам:
Ако някой с претенции за лекар прави и хомеопатично предписание (което може да бъде само едно), и алопатично предписание, той най-малкото губи всяко основание да нарича себе си хомеопат, освен че плюе на физиономията си на лекар и на честен човек.

Резюмирам още:
Ако някой претендира да е хомеопат, той трябва да назначава на един пациент, в един момент едно лекарство – това, което е най-подобно на картината на болестта у пациента. Това лекарство е хомеопатично лекарство.

Ако го мързи да търси това единствено най-подобно лекарство или пък му се иска, но е достатъчно неук, за да може да го направи, той плюе на претенциите си на хомеопат и си остава обикновен алопат.

Да твърдиш, че хомеопатия и алопатия могат да се прилагат успоредно (Вж Мит №2: Клиничната хомеопатия може да се прилага, при това много успешно, успоредно с класическата медицина.) е „... престъпна измяна спрямо божествената хомеопатия”, според самия д-р Ханеман.

Според мен си е като брак между мутра и невинно младо момиче, в който последното е системно изнасилвано.

И ако някой претендира да е хомеопат, но назначава на пациента хомеопатично лекарство плюс алопатичен медикамент или медикаменти, а още повече, ако назначи на пациента повече от едно лекарство – което автоматично прави всички след първото нехомеопатични – и добави алопатичен медикамент или медикаменти, той вече не само не е хомеопат, но става обикновен изнасилвач на хомеопатията, независимо какъв е санът му в алопатичната общност – редови лекар или професор.

А ако този човек си позволи и да дава акъл на другите, това окончателно го прави човек на безчестието.

Защото той гони слава, пари и власт, но благополучието на пациента и реномето на хомеопатията за него са последна грижа, ако изобщо представляват някаква грижа.

Такива хора в България има хиляди. Началниците Филчев, Грудев, Загорчев и сие са само техният елит.

Това са лекари, които не се свенят да мамят други лекари и пациентите си, че ги учат на или ги лекуват с хомеопатия, докато всъщност индиректно, че и твърде директно ги инструктират как никога да не прилагат хомеопатия в чист вид, във вида, в който ни я е предал д-р Ханеман.

Такива хора са лекарите от дитрибуторската мрежа на Боарон в България, лансиращи т. нар. „боаронска” система на „клинична хомеопатия”, която не е нищо друго, освен системно поругаване на хомеопатията.

Това са хора, които без грам угризение паразитират върху тежкото разочарование и отвращението на хората от конвенционалната медицина, съблазняват ги със сладки приказки за хомеопатия, а изнасилват здравето им, предписвайки им по няколко „хомеопатични” лекарства плюс няколко алопатични медикамента.

Поразителната прилика между т. нар. „бързи кредити” и алопатията (конвенционалната медицина)

Пациентите обичат да питат хомеопата си каква, всъщност, е разликата между алопатия и хомеопатия.

Многократно съм излагал тезата, че алопатията (до болка познатата ни конвенционална медицина) лекува на принципа „Противоположно се лекува с противоположно”, а хомеопатията на принципа „Подобно се лекува с подобно”.

И в съгласие с принципа си, алопатът (конвенционалният лекар) прилага химически субстанции с цел да бъде потиснат конкретен симптом, а хомеопатът – потенцирани субстанции с цел да провокира у пациента оздравителна реакция.
Скучновато, не сте ли съгласни?

И в един момент стигнах до перфектната аналогия.

За да я опиша, моля, приемете метафората, че болният човек е като човек, нуждаещ се от пари.

Болният търси лечение/облекчение.

Нуждаещият се от пари умува как да си ги набави.

Ако болният се обърне към хомеопат, той ще му помогне да стигне до излекуване. Излекуването е процес, понякога доволно продължителен.
Хомеопатът е като консултант, който казва на нуждаещия се от пари, че трябва да се потруди, да поработи повечко; да не харчи много; да събере „някой лев” и да го инвестира; да припечели малко; да не харчи много; да събере още пари и да ги инвестира; да припечели повече; да не харчи много; да събере още повече пари и да ги инвестира; да припечели много пари и тогава ще има достатъчно и да живее нормално,  и да инвестира.

Ако болният се обърне към конвенционален лекар, той ще му даде куп хапчета, от които оплакванията на болния мигом изчезват и той, болният, си мисли, че е излекуван. „Леле, колко бързо стана. Благодаря, докторе, ти си бог!”

Но после оплакванията задължително се връщат.

Болният пак отива при лекаря-алопат. Той му дава друг куп хапчета, от които оплакванията на болния мигом изчезват и той, болният, си мисли, че е излекуван. „Леле, колко бързо стана. Благодаря, докторе, ти си бог!”

Но после оплакванията пак се връщат. Старият куп хапчета вече не действат.

Лекарят-алопат дава отново и отново нови купища хапчета и оплакванията вече не се връщат, защото изобщо не си отиват.

Лекарят-алопат е като фирма за бързи кредити.

Той дава на нуждаещия се от пари някаква сума и безпаричието мигом изчезва. Бедният си мисли, че проблемът му е решен. „Леле, колко бързо стана. Благодаря, бърз кредит, ти си бог!”
Но фирмата си иска кредита, че и с лихви.

Безпаричието се връща. Бедният пак отива във фирмата за бързи кредити и оттам му дават нов кредит, но с още по-висока лихва. Безпаричието мигом изчезва. Бедният си мисли, че проблемът му е решен. „Леле, колко бързо стана. Благодаря, бърз кредит, ти си бог!”
Но фирмата си иска кредита, че и с по-високи лихви.

Безпаричието се връща още по-свирепо. И тогава беднякът започва да стопля: „Ако взема нов бърз кредит, за да погася стария, новият ще е с още по-голяма лихва.”

Някои вземат отново и отново, докато не стигнат до „колекторската фирма”, която му взема и последната хапка от устата и всичко приключва. Понякога в най-буквалния смисъл.

Други се обръщат към консултант, който казва на нуждаещия се от пари, че трябва да се потруди, да поработи повечко; да не харчи много; да събере „някой лев” и да го инвестира; да припечели малко; да не харчи много и т. н., и т. н.

Част от тези други са дълбоко разочаровани: „Когато се обърнах към фирмата за бърз кредит, хората се отзоваха веднага, а този, вместо да се отзове веднага, ми развива разни теории. Не ми харесва това, много бавно става.”

И правят следващата крачка към „колекторската фирма”.

Друга част от тези други започват да мислят:
„Уф, че е бавно това. Но пък ако припечеля две, едното ще си остане за мен. А с бързия кредит, ако припечеля две, давам на лихваря три и остава да му давам още не-знам-колко. Ще взема да се потрудя.”

Хващам се за последното, че друг шанс за happy end може и да нямам днес.

• Ако сте мързелив любител на бързите кредити, ходете на конвенционален лекар.
• Ако сте склонни да се трудите, значи сте узрели за хомеопатия.
• Ако сте тарикат, който мисли, че може да съчетае едното и другото, отивайте на „клиничен” хомеопат.
  Никога няма да Ви помогне да се излекувате, но пък да знаете колко са сладкодумни.

д-р Румен Стойчев, хомеопат, началник само на себе си