Сводките от криминалните хроники, осведомяващи ни за поредната мерзост, несвойствена за здрав човек, станаха символ на нашето време. Многобройни изнасилвания на деца, зверски убийства, „откачили" психопати, убиващи случайни минувачи – всичко това всъщност не е сърцевината, а само върхът на „айсберга". Това е само онази омерзителна част от проблема, която е очевидна за повечето хора. Този айсберг е огромен и многоаспектен, той е безкраен в проявленията си и се състои не от хора, не; и от животни не се състои (а това сравнение е дори обидно за последните).
Не, този „айсберг" се състои от същества от трети род – променени, болни, загубили сами себе си, движени от изкривени инстинкти, от химерични фантазии. Тези същества, които не са от Земята, но са загубили и връзката с небесния си род, се наричат изроди.

В повечето случаи, изроди става не при раждането, изроди става в хода на живота си. Всеки път, когато вземайки някакво решение, ние вървим срещу вътрешния си глас, прегазваме мечтите и идеалите си, ние крачка по крачка се превръщаме в изроди. Макар да е по-точно да се каже, че ни превръщат в изроди, превръщат ни в безлика и отвратителна биомаса, създаваща принадена стойност за стопаните на това чудовище.

Важно е да се осъзнава, че ние се явяваме жертва на определена психологическа технология, прилагана масово. На всичко отгоре, това е толкова очевидно, че е излишно да се привеждат доказателства за наличието на този заговор.

И мотивът на това престъпление е очевиден – създаване на идеалния роб – човек, надарен с физически възможности и интелектуални способности, но лишен от душа; човек, превърнат в идеален инструмент за умножаване на капитали. Създаване на същество недалновидно, неспособно да разбира картината на света, същество със специфична система от ценности, създадени специално за него – за примитивно същество, служещо на химери; същество с напълно блокиран контакт с несъзнателното от висш порядък – идеалният роб на всички времена и народи; изрод.

Изродът е много лесен за управление, защото е предсказуем и прост; той се манипулира лесно без да го осъзнава, достатъчно е само да се подреди правилно определен набор от необходими стимули. А ако изросът е прогнозируем, значи, че той е безопасен за властимащите.

Тази технология е само пореден етап от развитието на робовладелския строй. В древността оковите на роба са били от желязо и насилие; в наше време начинът за изковаване на окови е силно усложнен. Може да се каже, че днес оковите на роба за направени по технологията „стелт".

Сега, за технологията „стелт". Да бъде описана тя подробно в рамките на една статия не е възможно, защото не може в две изречения да се опише нещо, създавано от злодейски гениални умове в продължение на много десетилетия, да не кажем столетия. Тук само ще се постараем да „разголим" най-очевидните моменти.

Главното оръжие от техния арсенал е оръжието, убиващо душата. Дълбоката същност на това оръжие е проста – тя се заключава в подмяната на ценностите.
Видите ли основата на технологията на израждането, вие ще бъдете предупредени. А както се казва, предупреденият е въоръжен.

И така, накратко ще огледаме тези стълбове на деградацията:

1. Възпитанието на децата се строи по схемата на стимулиране на инфантилно поведение у децата, с други думи, изкуствено се задържа процесът на настъпване на социална зрялост.

Това се прави, за да се използва енергията на младите хора в периода на най-голямата й активност (от 15 до 25 години).

Работата е в това, че във всички исторически епохи основната маса на революционерите са били именно от тази категория. У младия мъж пикът на физическата и интелектуална активност настъпва около 20-тата година – тогава той е здрав, умен, горящ, принципен и безкомпромисен. Опасен човек, не мислите ли? Достатъчно е да си спомним, че Александър

Македонски е бил едва на 20 години, когато е започнал своята „кариера"; когато починал, княз Светослав нямал 30; Иван Грозни е превзел Казан на 22 години. А в наи дни (особено в Европа) младежите на тази възраст биват смятани за „подрастващи". Ето на това разчита възпитаването на социален инфантилизъм – на превръщането на „създаващия история" в здрав и безопасен малчуган. А излишъка си от енергия нека насочи нанякъде – например, към безразборни сексуални връзки, към алкохол, наркотици или улични престъпления.

2. Възпитаване на момичета и момчета по общи стандарти

Това се прави не толкова, за да се „присади" на жените мъжественост, колкото да бъде отнета тя от мъжете.

3. „Присаждане" на егоцентрично разбиране за света.

Егоистът е единак, но как да не цитираме тук Маяковски:
„...единица – вздор, единица – ноль, один, даже если очень важный, не подымет простое пятивершковое бревно, тем более дом пятиэтажный..."
(„Единицата е глупост. Единицата е нула, която дори и да е много важна, няма да вдигне и проста дървена талпа, особено ако блокът е пететажен.")
Или „разделяй и владей", както са казвали древните римляни.

4.Формиране на образа на „успелия" човек

Този „успял" човек не е нищо повече от олицетворение на идеалняи роб на системата. Вратовръзка, костюм, умопомрачителна кариера, прекрасен дом, скъп автомобил, почивка в чужбина, ирландско уиски. Яко, а? Ето, провървяло му е на човека, а всъщност той е идеалният роб, защото е зависим от вещите си като наркоман от дозата си. Затова той ще направи всичко, за да запази стабилността на системата, ще търпи всякакви унижения по пътя си по кариерната стълбица. Той ще скрие детските си мечти толкова дълбоко в себе си, че ще забрави кой е, превръщайки се в човекоподобно същество, в изрод.

Към тази категория може да отнесем и други образи на „успели" хора. Тук е и „якият" чичка с халба бира в бара, и „кифлата", сменяща мъжете като носни кърпи, и феминизираната мадам, и гангстерът. Образи за всички вкусове. Избирай, каквото си харесаш.

Тук липсват само образът на закрилника, образът на война, образът на майката, образът на поета, на учения и пр. Само едни изкривени заместители на естествените за човека образци за поведение.

5. Секс и насилие вместо доблест и любов

Не е тайна, че сексуалните инстинкти са едни от най-силните. Съответно, чрез темата „секс" може да се въздейства върху човека по определен начин. Нещо повече, сексуалните инстинкти, както и всички други инстинкти, съставляват нашата тъмна, животинска част от личността, безсъзнателното от низш порядък. Чрез средствата за масова информация, рекламните технологии, пропагандата в научната и художествената литература, компютърните игри се стимулират точно тези инстинкти. Фридрих Ницше казва: „Човекът е въже, опънато между звяра и свръхчовека, въже, опънато на пропаст."

От психологическа гледна точка, „свръхчовекът" е свързан с висшата форма на нашето подсъзнание, с областта, която представлява източник на творческото, научното, поетичното вдъхновение, източник на героичните постъпки.
А областта на низшето ни подсъзнание е свързана именно със звяра, с инстинктите, с насилието, със страха.
И „свръхчовекът", и „звярът" са неотменими части от нас самите, само дето у едни „свръчовекът" доминира над „звяра", а у други – обратното.

Ще разкрия една малка тайна – нашите стопани се страхуват от развитие у техните роби на висшата форма на подсъзнателното, защото именно тази част от нашата личност е божествено дълбока, неподлежаща на контрол и непредсказуема. Те правилно са преценили за себе си, че чудовището на животинското насилие, свързано с инстинкта за размножение, със секса, е несравнимо по-малко опасен за системата, отколкото източникът на божественото вдъхновение. Именно по тази причина аферистът в психологията Зигмунд Фройд се е заел да насажда своята теория. Фройд се е вълнувал не от науката; безпокоял го е „окултизмът", свързан с несъзнателното, безпокоили са го проявите на неистовата божествена сила. По-скоро, това е безпокояло спонсорите му. За тях е бил прекалено жив примерът за това, как от висшето несъзнателно на германския народ изригнал уж дълбоко забравеният образ на „беловласата бестия" и едва не прекроил целия световен ред. За тях много по-безопасни са : сексът и насилието".

6. Консуматорство в неговия негативен смисъл – именно това е оръжието от техния арсенал, което „убива с един изстрел няколко заека".

По какво се отличават консуматорството от консумирането (потреблението)?
Консумирането (потреблението) е обусловено от естествената необходимост на личността да притежава един или друг предмет. Ще стане ясно от следващите примери.

Скъсало ви се е или се е изхабило палтото и вие отивате и си купувате ново – това е потребление; а ако отивате и си купувате ново палто, защото е марково или в модерен десен, или просто защото искате да се откроите сред околните – това е консуматорство. С други думи, консуматорството е неумерено, необусловено от естествените нужди потребление.

Защо за същетсвуващата система консуматорството е толкова важно?

Първо, консуматорството е двигателят за техния икономически модел, защото то непрекъснато генерира търсене, което на свой ред стимулира икономически ръст у производителите, а електората подтиква да тегли нови кредити, без които съществуващата парично-финансова система просто рухва.

Второ, консуматорството е великолепен „антидепресант", понижаващ социалното напрежение в обществото и най-важното, опрделящ за населението спектъра от позволени цели.

Трето, към него, както и към всеки друг антидепресант се получава пристрастяване, следователно, то прави хората зависими, слаби и лесно управляеми.

Четвърто, и то, макар и в по-малка степен, но все пак блокира висшето ни несъзнателно.

7. Табуто върху благородството

Благородството е опасно за тяхната система, защото то формира у хората непредсказуемо и неконтролируемо поведение. Те се страхуват от неясни мотиви, на тях им е по-комфортно, когато хората са движени от алчност, от похот, от зависимост, от порок.

8. Разрушаване на семейните ценности

Тази точка частично се припокрива със „секса и насилието", но има и своя собствена специфика.
Разрушаването на семейните ценности способства както за унищожаването на националните култури, така и за атомизация на обществото, стимулирането ан егоизма и скотското поведение.

Изброените методи далеч не изчерпват списъка от оръжия от арсенала на „стопаните", но целта на всички тези методи е проста – да убият Душата, вашата Душа.
И най-интересното е, че за избавяне от тази напаст съществува едно универсално лекарство – да помните, че имате и да се вслушвате в здравия си разум.
Не продавайте идеалите си за зелени хартийки.
Никога не правете нищо против волята на своя вътрешен глас, дори и да ви се струва рационално.

Интелектът е най-важният инструмент, но има твърде много неща, които не може да бъдат обяснени чрез суха логика. Човек притежава не само разум, но и емоции, чувства, интуиция.

У здравия човек трябва да са развити и четирите аспекта. И само вашата душа е способна да обедини тези противоречиви и привидно несъединими части от личността ви.
Не я продавайте даже от страх от смъртта или от бедността – с продадена душа ще ви бъде много болно и безсмислено.
Защото именно душата ви знае какво е вашето истинско предназначение.

Шансовете може да са безкрайно разнообразни – може да станете учени, художници, музиканти, инженери, строители, земеделци, войни и какво ли не още; може да създавате и да разрушавате, не се бойте.

Най-важното:Не се превръщайте в изроди, в безлични, живи мъртъвци, в жертви на духоненавистническата система, открадваща човека от самите вас.

Андрей Романов
Оригиналната статия може да прочетете ТУК.