Блог за хомеопатия

 

Авторитетни медицински списания потвърждават ефективността на хомеопатията

 

Приятели мои, днес провеждаме хит-парад на най-уважаваните, рецензируеми (peer reviewed) алопатични медицински списания, които надскочиха собствения си таван, за да докажат, че хомеопатията действа.

Следва "Top 6" на хитовете в нейна подкрепа!

№6
На шесто място в нашия хит-парад е уважаваното списание “Lancet” със статията си Явява ли се клиничното действие на хомеопатията плацебо-ефект? Мета-анализ на плацебо-контролирани изследвания.

Макар и с известна неохота, авторите се оказват принудени да признаят, че резултатите от метаанализа (От мета-анализа, Уотсън! Ниво на доказателност I (A)! По-високо от това е само стратоосферата.) не дават основание да се смята, че влиянието на хомеопатията може да се обясни с плацебо-ефект. А ако не е просто плацебо, значи… какво?

За това “Lancet” "дипломатично" премълчава и именно заради нерешителността на екипа му заема и последното място в нашия хит-парад.

№5
Пето място заема достопочитаемият British Medical Journal със статията си Рандомизирано контролирано изследване на хомеопатия, сравнена с плацебо при хроничен алергичен ринит.

Със съответните задължителни епитети – рандомизирано, двойно сляпо, плацебо-контролирано, паралелно-групово, мултицентрово изследване!

Изводът: обективните резултати потвърдиха съществуващите от по-рано доказателства, че хомеопатичните лекарства се отличават от плацебо.
И нататък какво? Защо тогава не препоръчвате хомеопатията? Казахте А, защо не кажете и Б?
Заради тази непоследователност – само пето място.

№4
Четвърто място завоюва уважаваният Pediatric Infectious Disease Journalсъс статията си Хомеопатия при диария у деца: комбинирани резултати и мета-анализ на три рандомизирани контролирани клинични излседвания.

Тук хомеопатичните лекарства са назначавани индивидуализирано. Децата са получавали доза от хомеопатично лекарство след всяко диарично изхождане в продължение на пет дни.
Резултатите от изследването потвърждават, че индивидуализираното хомеопатично лечение снижава продължителността на детската диария, а хомеопатията следва да бъде прилагана като допълнение към перорална рехидратация (оводняване през устата).
За това, че оставяте хомеопатията на втори план, не успяхте да се доберете до призовата тройка!

№3
Третото място заема пак British Medical Journal. Той публикува статията „Ефект на хомеопатичното лечение при фиброзит (първична миалгия)

Кръстосано, двойно сляпо, плацебо-контролирано изследване.
Авторите съвършено резонно са решили, че простата диагноза не е достатъчна за назначаване на хомеопатично лекарство и са въвели допълнително условие – „изпитваното“ лекарство Rhus toxicodendron да се дава само на болните с гореспоменатата диагноза, съвкупността от симптоми при които сочи към това хомеопатично лекарство. Ето ви един истински хомеопатичен подход!
Изследването е било кръстосано, двойно сляпо, плацебо-контролирано.
Анализът показва значително превъзходство на хомеопатията над плацебото.А сравнена с други лечебни методи, хомеопатията се доказва като най-малкото точно толкова ефективна. Браво!

№2
Второ място заема достопочитаемото списание Rheumatology (Oxford)”. То участва със статията си „Подобрен клиничен статус у пациенти с фибромиалгия, лекувани с индивидуализирано хомеопатично лекарство, в сравнение с плацебо-третирани“.

Авторите са демонстрирали много успешно ефективността на индивидуализираното хомеопатично лечение на пациенти с диагноза „фибромиалгия“.
Естествено, в статията се изразяват на приетия в научните среди език: изследването е двойно сляпо, рандомизирано, паралелно-групово, плацебо-контролирано. Любопитно е, че пациентите са получавали хомеопатичните лекарства в LM-потенция, които у нас не се използват толкова често, колкото ни се иска.

Резултатът е, че пациентите, приемащи хомеопатия, са показали значително по-добри резултати що се отнася до облекчаване на болковия и депресивния синдроми, до подобряването на качеството на живот и общото здравословно състояние, в сравнение с контролната група, приемаща плацебо.

№1
И накрая, първото място заема дълбокоуважаваният European Journal of Pediatricsсъс статията си Хомеопатично лечение на деца с ADHD-синдром: рандомизирано, двойно сляпо, плацебо-контролирано кръстосано изследване.

В заключението си авторите пишат, че изследването е потвърдило научната (!) доказателност (!!) на ефективността (!!!) на хомеопатията (!!!!) при лечение на синдрома на дефицит на внимание с хиперактивност, особено в областта на поведенческите и когнитивните функции, което аз мога с чисто сърце да потвърдя, изхождайки от собствения си опит.

В заключение бих искал да добавя, че науката с нейната „рандомизирана, двойно сляпа, плацебо-контролирана, паралелно-групова, мултицентрова“ концепция  най-накрая стигна до това, с което ние, хомеопатите, се занимаваме успешно повече от 200 години.

Браво, момчета!

Добре дошли на нашата хомеопатична маса и не забравяйте да изхвърлите изплесканите галоши на вашите предразсъдъци в коша за боклук.
Макар че отделни представители на науката от инат и нежелание да признаят нашата изначална правота, пак няма да се съгласят с мен. Видиш ли, ние, хомеопатите, сме се оказали прави случайно, непреднамерено, неправилно, несправедливо и ненаучно.

Е… ние винаги ще бъдем пред вас, защото не се боим да изглеждаме „ненаучни“ пред толкова сериозни представители на науката.
Както казваше барон Мюнхаузен, „всички най-велики глупости на земята (към които без съмнение следва да се отнесе и отричането на хомеопатията) са били извършвани със сериозно изражение на лицето“.

И казвам това, без да броя подигравките и издевателствата над нашата лечебна система, чиято глупост и пошлост са повече от очевадни.

Ние, хомеопатите, винаги сме се стремили към единство на истината, красотата и справедливостта, докато научните ни критици, напротив, избягват истината, красотата и справедливостта, уж за да „не омърсят чистотата на истината“. Оттук и всичките им специализации, и бягството от истинската цел (на лекуването), и всевъзможните други (изкуствено създавани) пречки пред постигането на хармония и пълнота на битието.

Автор: д-р Олег Мартиненко