Потенцираният препарат Oscillococcinum е особен феномен в наши дни.
Той доби този статут по стечение на няколко обстоятелства.
1. Първото е масираната реклама, лееща се изобилно, на всякакви медикаменти, уж лекуващи простуди и грип.
2. Второто обстоятелство е склонността на повечето българи да прибягват към някакъв медикамент или лекарство, единствено защото са го чули или видели по радиото, телевизията, вестниците и билбордовете.
3. Третото – желанието на все повече хора да се обръщат към природосъобразни лечебни методи, включително и Хомеопатия.
4. И не на последно място – погрешната представа за Хомеопатията и хомеопатичните лекарства, които създава у хората производителят на Oscillococcinum – френската фармацевтична компания Boiron и неговите български дистрибутори.
От една страна, ние, хомеопатите, се радваме, когато за Хомеопатия се споменава по-често по медиите и това е разбираемо.
От друга страна, обаче, начинът, по който се рекламира Oscillococcinum (а и другите продукти на Boiron) създава повече проблеми, отколкото разрешава.
Къде е заровено кучето?
Този начин на реклама внушава на потенциалните клиенти, че те могат свободно и без какъвто и да било риск да ползват Oscillococcinum. Най-вече, защото, видите ли, това е хомеопатично лекарство.
Oscillococcinum не е хомеопатично лекарство за всички.
Да, Oscillococcinum е потенциран препарат, но той става хомеопатично лекарство (както и всички останали потенцирани препарати), само когато е назначен по правилата на Хомеопатията, т. е. когато неговите показания са подобни на картината у пациента. Когато няма такова подобие, препаратът си остава просто потенциран, но не и хомеопатичен, което означава, че той не може да провокира оздравителна реакция, съответно не може да доведе до излекуване.
Като практикуващ хомеопат аз не бих имал нищо против хората да ползват Oscillococcinum, вместо противовирусни медикаменти и антибиотици, които имат тежък потискащ ефект.
Но точно като практикуващ хомеопат аз срещам много повече проблеми, свързани с масовата употреба на Oscillococcinum, отколкото излекувания.
Факти за Oscillococcinum, които трябва да знаете преди да го приемете
1. Oscillococcinum е препарат в потенция 200К.
Това е лекарство във високо разреждане, а ползването на такива препарати от хора, които не познават основните принципи на Хомеопатията, носи своите рискове.
2. Oscillococcinum е нозод.
Нозодите са потенцирани препарати, чиито източници са болестно променени тъкани, продукти на болестни процеси или болестотворни причинители. Сам по себе си този факт не бива да плаши пациентите, защото тези източници са многократно разредени и получените препарати не могат да предизвикат съответната болест у пациента, който ги приема. Но нозодите са специфична група лекарства, ползвани в Хомеопатията. Те имат специфични показания и специфични ситуации, в които трябва да бъдат предписвани. Тези показания и ситуации са известни на професионалните хомеопати и на най-любознателните любители на Хомеопатията, но не и на широката публика.
3. Приемането на Oscillococcinum от пациенти, които са на хомеопатично лечение задължително разстройва оздравителния процес и обърква лечебния план на лекуващия хомеопат.
Ето защо такива пациенти може да приемат Oscillococcinum, само ако са го обсъдили с хомеопата си.
Както всяко друго лекарство в хомеопатичната материя медика, Oscillococcinum има своята картина и е показан, само когато тази картина е най-подобната на картината, която има пациентът.
Оказа се, че картината на Oscillococcinum е дълбоко непозната, дори и за хората, проявяващи здрав и дълбок интерес към Хомеопатията. По идея на участничките в Онлайн Курса по Класическа Хомеопатия за Майки, воден от ХомеоХелп, аз реших да публикувам картината на Oscillococcinum.
Това е картината, описана от Франс Вермюлен в книгата му „Monera/Едноклетъчни” – том 1 от многотомната му „СПЕКТРУМ Материя Медика”. В тази книга, издадена на български език от ХомеоХелп, се съдържат картините на всички нозоди.
Надеждата ми е, че познавайки показанията на Oscillococcinum, хората биха прибягвали до него, спазвайки принципите на Хомеопатията, т. е. назначавайки на принципа „Подобно се лекува с Подобно”. Тогава Oscillococcinum наистина ще ги излекува изцяло и трайно. В противен случай само ще създава илюзия, че се лекуват.
Ето и въпросната картина на Oscillococcinum:
Материя медика Oscillococcinum
Ето и въпросната картина на Oscillococcinum:
МАТЕРИЯ МЕДИКА OSCILLOCOCCINUM
ИСТОРИЯ
Микроорганизмът
Срещан рядко в хомеопатичната материя медика, Oscillococcinum е патентовано лекарство с отлична репутация във Франция като профилактично или остро лекарство за грип или грипоподобни състояния. То има интересна, макар и енигматична история, чието начало е поставено то френския лекар Joseph Roy, който докато работел като военен лекар по време на епидемията от Испански грип през 1917-18, открил в кръвта на болни от грип странен микроорганизъм. Под микродкоп той изглеждал като диплококоиден организъм, състоящ се от две “нееднакви топчета”, които варирали по размер. Той правел бързи осцилиращи движения, които подтикнали Roy да го нарече “oscillococcus”.
Въпреки че остава неидентифициран от съвременната бактериология, по- късно Roy започнал да вижда този мистериозен микроорганизъм почти навсякъде: в сифилитичен шанкър, в кръвта на пациенти, страдащи от екзема, херпес и хроничен артрит. Пациенти със заушки, варицела или морбили също давали убежище на осцилококуса, както и раково болни, при които той бил открит в кръвта и в туморната тъкан. Roy успял да провокира смъртоносни грипоподобни симптоми у опитни плъхове, инжектирайки им кръв от грипно болни, съдържаща осцилококи, докато плъхове и зайци, инжектирани със съдържаща осцилококи кръв или ракова тъкан от раково болни, умирали от грип с “термичен шок”, пневмония и стомашно-чревни кръвоизливи. Тези експерименти били проведени в периода 1920-1924.
Лечение на рак
Когато Roy се преместил в Париж, където се свързал с известния хомеопат Léon Vannier, се родила идеята да се направи хомеопатично лекарство от открития от Roy микроорганизъм. Откриването му в ракови тъкани провокирало по-нататъшни изследвания на вътрешното му приложение за лечение на рак. Смятайки, че е открил нов начин за лечение на рак, в 1925 Roy публикувал своите идеи и открития в книга, озаглавена “Vers la connaissance et la guérison du cancer" ("За опознаването и лечението на рака").
Провеждайки в по-голяма или по-малка степен хомеопатична модификация на експериментите на Coley през 90-те години на XIX век с инжектиране на тумори със Streptococcus pyogenes, Vannier забелязал, че раково болни пациенти след назначаването им на осцилококи развиват фебрилни реакции, грипоподобни симптоми, влошаване на общото състояние и прогресиране на рака. Този процес можел да бъде насочен в обратна посока, смятал той, чрез даване на осцилококи в хомеопатична потенция. И така, Oscillococcinum излязъл на мода като лекарство против рак, години преди Foubister да въведе Carcinosinum и въпреки разногласията дали той трябва да бъде прилаган при активен рак или при пре- или пост-канцерозни състояния. Например, Hui Bon Hoa, комуто дължим няколко допълнения към лекарствената картина на Carcinosinum, пише, че “имаше време, когато ние използвахме Oscillococcinum вместо Carcinosinum.”
Наистина, в психичната картина на Oscillococcinum откриваме симптоми, напомнящи за Carcinosinum, например, придирчивост и нужда от контрол. Въпреки че в наше време прилагането му като превантивно средство за простуди и грип доминира картината, използването му при ракови състояния не е изцяло потънало в забвение, както личи от следното твърдение на Degroote (1992): “Oscillococcinum наподобява Carcinosinum в много аспекти."Доктор Hui Bon Hoa (Франция) ни дава много съобщения за използването на Oscillococcinum вместо Carc. и то с добри резултати. Действието му не е толкова дълбоко, колкото е това на Carc. Често Carc. беше даван след него. Доктор Pladys го използва в случаи, при които назначаването на Carc. предизвикваше твърде бурна реакция.”
Патицата
Какво Roy е видял през окуляра на микроскопа, няма да узнаем никога. Може да се спекулира, че е гледал стрептококи и/или гонококи, проучвайки някои от пробите си, но по онова време всички познавали тяхната морфология и нещо повече – тези коки не са подвижни. Най-напред Roy открил микроорганизмите в кръв от грипно болни, което навежда на мисълта за вируси на инфлуенца, но едва през 30-те години на ХХ век била разработена апаратура за идентифициране и изолиране на вируси.
Случилото се след това добавя още мистериозност, защото Roy, по неизвестни причини, решил около 1925 да вземе мускусната патица като източник за продукция на осцилококи.
Roy не успял да обясни дали е избрал тази патица за удобство, тъй като мускусната патица била известна във френската кухня, където я използвали за производство на пачи гърди и дали изобщо съществува някакъв замисъл в този избор. Обикновен късмет, интуиция, предчувствие, дори гениалност – всичко това може да се каже за добрия доктор Roy, след като през последните 2 десетилетия беше възприето схващането, че мигриращите водоплаващи птици и особено дивите патици са естествен резервоар за вирусите на птичия грип, а и тези птици са и най-резистентни към инфекцията. Наред с такива водоплаващи птици като гъска, лебед, черно бърне и примкар, мускусната патица се оказа гостоприемник на различни грипни вируси, сред които и инфлуенца А тип H1N1, който е типът, свързван с Испанския грип!На всичко отгоре мускусната патица дава подслон на още много вируси: параинфлуенца-вируси, ентеровируси, реовируси, херпесвирус, парвовирус и вирус на хепатит В. Освен вирусите на инфлуенца, и адено- и параинфлуенца-вирусите в своите ‘човешки’ варианти (серотипове) причиняват респираторни болести, “простуди и грипоподобни симптоми”. Може да се направят и още по-интересни връзки с наблюденията на Roy. Параинфлуенца-вирусите са част от семейство Paramyxoviridae, към които спадат и вирусите, причиняващи заушки и морбили. Herpesvirus може да се свърже, както с herpes simplex – стресници или мехури при трески, така и с варицела [на англ. chickenpox (chicken – пиле, ярка, pox – шарка) е названието на варицелата, което подсказва птичия й произход].
Подобни вируси обикновено не причиняват значима клинична болест или лезии у патиците, с изключение на parvovirus на мускусната патица, който причинява висока смъртност на млади патици със симптоми на загуба на телесна маса, перикардит и перихепатит. У патици, оздравели след инфекцията, е открита хипертрофия на сърцето. Сърцето и черният дроб на мускусната патица предизвикват друг интересен и неочакван обрат на историята.
Roy настоявал за специфичен начин на употреба на сърцето и черния дроб на мускусната патица, за чието обосноваване той прибягнал до езотерично обяснение: “Древните хора смятали черния дроб за гнездо на страданието, по-важно дори от сърцето, което е много дълбоко прозрение, защото на ниво черен дроб се извършват патологичните промени в кръвта, а това е и мястото, където стават трайните промени в качеството енергичност на нашия сърдечен мускул.”
С този любопитен възглед е свързано и названието на лекарството: Anas Barbariae Hepatis et Cordis Extractum. Това по същество е народното название, преведено на латински: Anas означава патица, а Barbariae – варварин, берберин. В биологията, обаче, тази патица е известна като Cairina moschata.
В заключение, Roy не успял да докаже съществуването на вируси, но открил източник на лекарство, притежаващо неоспорима връзка с вирусите. По аналогия лекарството може да се има предвид при пациенти с повишена податливост към вирусни болести. И накрая, не бива да пропускаме факта, че се появяват все повече и повече гласове, свързващи рака с вирусите.
Симптоми на Oscillococcinum
СИМПТОМИ
Източници
Няма доказвания. Клинични наблюдения на Chavanon, Hui Bon Hoa и Julian.
Психика
* Тревога, безпокойство без видима причина.
* Нетърпеливост, намалява, когато човек е зает с нещо.
* Склонност към вманиачаване. Постоянно зает; не понася безредие.
* Фикс-идеи; натрапливости.
* Страх от мръсно и замърсявания (заразяване); подтик към често миене на ръцете.
* Страхува се да се ръкува, поради страх от заразяване.
* Страх от гръмотевични бури.
Общи симптоми
* Чувствителност към студ.
* Нужда от свеж въздух, въпреки страха от простудяване.
* Чувствителност към промени във времето и влажност на въздуха.
* Подобряване от топло и покой.
* Влошаване от мляко и яйца (лошо храносмилане).
* Безсъние с ажитираност през нощта
* Сърбеж след антибиотици.
Храносмилателна система
* Езикът е с бял налеп.
* Гнилостни оригвания.
* Повръщане на вода или храна.
* Раздуване на стомаа.
* Коремни крампи, последвани от зловонна диария.
* Болка в областта на апендикса.
* Персистиращ запек (понякога).
Дихателна система
* Катар на носа (и очите).
* Запушен нос, кихане.
* Носов говор; загуба на гласа; суха, болезнена кашлица.
* Болка в синусите (фронтален и максиларен). Пулсирао фронтално главоболие, > издухване на носа.
* Назалният секрет отначало е серозен, после слузно-гноен.
* Слузно-гнойна експекторация с влажна кашлица.
Други локални симптоми
* Жълта конюнктива.
* Чувство за буболечка, бягаща по лицето през нощта.
* Понижен слух.
* Болки като от иглички в едното или в двете уши.
* Болка зад ухото (мастоиден израстък), спонтанна или при натиск.
* Урината е мътна, оскъдна, с тъмно-жълт цвят. Понякога болезнено уриниране.Румен Стойчев, хомеопат с висше медицинско образование