Лекар, търсещ лечение на аутистични деца е застрашен с отнемане на лиценза

д-р Марк Гайър

Ако има едно нещо, с които всички, работещи в сферата на аутизма, са съгласни, това е, че все още има толкова много неща, които не знаем.

Медицинските професионалисти дори не са в състояние още да дефинират защо на все повече деца се поставя диагноза „аутизъм” или сходно забавяне на развитието, а още по-малко единомислие има по въпроса за най-добрите начини на третиране и лекуване на тези деца. Но всички ние, които работим със семействата на тези деца, няма как да не бъдем дълбоко трогнати от емоциите на отчаяните родители.

Този месец аз излизам пред административния съд, за да обжалвам решението на Борда на лекарите в Мериленд за отнемането на лекарския ми лиценз във връзка с лечението на деца с аутизъм, което водя.

Бих искал да ми бъде позволено да отговоря на различните твърдения срещу мен подробно, но ограниченията за разпространяване на информация, наложени от Борда, не ми го позволяват.

(Само за протокола, аз се опитах да се откажа от личните си права и призовах обжалването ми да бъде открито за обществеността, но до момента получавам отказ.)

През повече от 30-те си години практика след завършването на медицинското си обучение в Johns Hopkins Hospital аз посветих хиляди часове на разговори със семействата на деца с аутизъм – оценявайки тяхното състояние, публикувайки проучванията си в научни списания и опитвайки се да добавя своите наблюдения към познанията на лекарското съсловие за аутизма. Аз разбирам, че не всички са съгласни с някои заключения от нашите проучвания, точно както аз не съм непременно съгласен с това, което други лекари пишат. В края на краищата, намирането на отговорите чрез нови и нови изследвания е това, което движи науката напред.

С течение на годините нашата работа ни помогна да разкрием, че значителен брой деца с аутизъм имат забележително високи нива на мъжки хормони в кръвта. Ние констатирахме, че много от тези деца с високи нива на мъжките хормони, изявяват поведения, които представляват най-голямото предизвикателство в работата с аутистични деца като непровокирана екстремна агресивност спрямо самите тях и хората около тях, както и неспособност да стоят на едно място повече от няколко секунди. Тези поведенчески смущения правят практически невъзможно ангажирането на тези деца в повечето от добре познатите форми на поведенческа терапия.

При малките деца, които нямат аутизъм, тези високи нива на хормони сочат към диагноза преждевременен пубертет и лекарите често използват медикаменти, за да редуцират хормоналните нива до стойностите, обичайни за съответната възрастова група. Ние започнахме да прилагаме сходен подход спрямо децата с аутизъм, при които има високи нива на мъжките хормони, предписвайки медикамента Lupron. Този медикамент – чието приложение се подкрепя от Американската академия по педиатрия – понижава нивата на мъжките хормони без да предизвиква дълготрайни ефекти върху способността на организма да синтезира тези хормони в бъдеще.

При голям процент от децата, които лекувахме с тази терапия, резултатите бяха страхотни. Безброй родители споделяха с нас, че Lupron е променил живота на техните семейства, най-вече в светлината на алтернативите техните деца да бъдат третирани с опасни антипсихотични медикаменти или да бъдат вкарани в психиатрия.

Искам да бъда ясен. Lupron не е „лекарство” за аутизъм, нито е подходящ за всички деца с аутизъм. Моите приятели-лекари и аз отказахме на много семейства, защото техните деца не бяха подходящи за тази терапия. Но за много деца с високи нива на мъжки хормони – особено такива с екстремно агресивно поведение – ние констатирахме, че Lupron е успешно средство за редуциране на тези симптоми. Ние публикувахме предварително рецензирано проучване върху нашата работа и имахме намерение да продължим да го правим.

Някои критици надигнаха глас, че няма достатъчен надзор над начина, по който ние прилагаме тази терапия и че ние печелим на гърба на отчаяните родители. Но те „пропуснаха” да споменат, че лекари с договори със здравноосигурителни компании, отказаха да ни съдействат.

Фармацевтичните компании пръскат хиляди долари всеки месец за терапията с Lupron – пари, които за почти всички наши родители се покриват от здравноосигурителните компании. Не е изненадващо, че здравноосигурителните компании поставят условието техните собствени лекари да прегледат многобройните кръвни и други изследвания преди да сложат подписа си под реинбурсацията за Lupron. Освен това, здравноосигурителните компании изискват редовни контролни изследвания, за да преценят доколко следващите инжекции са медицински оправадани.

Въпросните кръвни тестове се извършват от чуждестранна лаборатория и ние обсъждаме предписване на Lupron само на пациенти, чиито хормонални нива надвишават нормите за сътветната възрастова група, фиксирани от тази компания. По-голямата част от парите, плащани и за медикаментите, и за кръвните изследвания, отиват директно във фармацевтичните компании и в лабораториите, не и в моята лекарска практика.

През цялата ми кариера на лекар основният ми приоритет винаги е било благополучието и лечението на моите пациенти. Както всеки друг медицински специалист, който лекува деца с аутизъм, и аз бих искал да знаем и да разбираме повече. Толкова много сме колегите, които работим за обогатяването на нашите изследвания и аз имам честта разработената от мен терапия да се оказва успешна за много семейства. Всичко, което аз искам е да ми бъде позволено да продължа работата си и да помагам на децата и техните родители в търсенето на правилните отговори.

Д-р Марк Гайър има магистърска степен по медицина и докторска степен по генетика. Той е сертифициран от Американския борд по медицинска генетика консултант по генетика, асоцииран член е на Американския колеж по медицинска генетика и на Американския колеж по епидемиология. Той е бивш доцент в Johns Hopkins School of Medicine. Има лиценз за практикуване на медицина в 11 щата. Живее в Силвър Спринг. Имейлът му е Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите..

Оригиналната статия може да прочтете ТУК.

Коментарът на ХомеоХелп

Това е. Клетият д-р Марк Гайър търси подкрепа в защита на лекарския си лиценз.

Вероятно и вие – като мен – се чудите защо ли здравните власти в Мериленд са решили да отнемат лиценза на този доктор. В края на краищата,  той е верен на конвенционалната доктрина, чинно прилага одобрен от властите медикамент, търси сътрудничество с властите и със здравноосигурителните компании (като че ли има някаква разлика между тях).

Защо ли тези добронамерени хора и институции са му вдигнали мерника?

Аз не намерих отговор в тази публикация, затова се разтършувах из мрежата.

А който търси, открива. И аз открих.

В друга публикация по въпроса пише:

„Гайър и синът му Дейвид твърдят, че повишаването на нивото на тестостерон у аутистичните деца се подсилва от причиняваната от ваксините живачна интоксикация, сочена като една от причините за аутизъм.

Д-р Гайър стана мишена за здравните власти, заради прямотата, с която свърза живака във ваксините и аутизма – връзка, енергично отричана от господстващата медицина.”

Както се казва, дойдохме си на думата.

Според американските здравни власти, право да практикуват имат не просто лекарите, които прилагат „Доктрината”, а само лекарите, които не поставят никакви въпроси, лекарите, които не просто са верни на „Доктрината”, а са безрезервно верни на „Доктрината”.

Е, вярвате ли или не, здравните власти не само в Америка, а във всички държави, в които здревеопазването се контролира от фармафията, не само не обичат да отговарят на „трудни” въпроси – те не позволяват никакви въпроси.

Вижте дефиницията за фашизъм и потърсете поне три разлики.

Проблемът – и това не е проблемът на хомеопатите или на мислещите със собствения си мозък лекари, а на хората, нуждаещи се от лечение – е в стремителното фашизиране на т. нар. „здравеопазване”.

Институциите, претендиращи да са загрижени за здравето ни, всъщност имат една единствена цел – създаването и прилагането на закони, узаконяващи нашето разболяване и ограбване.

Всеки, който възпрепятства тази дейност, трябва да замълчи!