Робърт Фийлд

Едно от най-големите предизвикателства за успешното хомеопатично лечение е намесата на ятрогенни болести, причинени от алопатичната медицина чрез прилагането на химически медикаменти.

В допълнение към този метод се прилагат още много алтернативни терапии, които също клонят към физическия, материалния подход към медицината. Ние не живеем в свят, която благоприятства чистия хомеопатичен подход.

Какво може да направим в тази ситуация?

Ханеман го казва съвсем ясно в параграф 52 на „Органон”-а:

„Съществуват два основни метода на лечение; първият се основава единствено на точното наблюдение на природата, на точното експериментиране и на чистия опит – това е хомеопатичният метод, а вторият, който не прави това, е хетеропатичният или алопатичният. Тези два метода са противоположни един на друг и само онзи, който не познава нито единия, нито другия метод, може да храни илюзия, че те могат дори да се доближат, камо ли да се обединят или да се изложи на присмех, практикувайки в един момент хомеопатично, а в друг – алопатично, за да угоди на пациента – практика, която може да бъде наречена престъпна измяна на Божествената Хомеопатия.”

След думи като „измяна на Божествената хомеопатия” за един хомеопат би било безсъвестно да мисли, че може да съчетае хомеопатия и алопатия по едно и също време и да постигне благоприятни резултати при този пациент.

Но ние ежедневно се срещаме с пациенти, които се обръщат към хомеопатията в търсене на изцеление и в същото време продължават алопатичната си терапия. Аз смятам, че не е моя работа да правя този избора вместо пациента. Аз мога да свърша само моята част от работата и аз продължавам да практикувам хомеопатия съгласно нейните най-висши принципи.

Ние трябва непрекъснато да сме наясно с ефектите на медикамента и алопатичната терапия, които нашият пациент продължава да прилага. Това ще ни помогне много да разберем ефектите на този медикамент. То, също така, ще ни помогне да разберем и реакцията спрямо хомеопатичното лекарство. Много пъти ми се е налагало да променям първоначалните си очаквания за едно лечение, вследствие от избор, направен от пациента.

Обучението е може би най-важният аспект на ролята на хомеопата в наши дни и в тази епоха. Освен да правим добри предписания и да водим сложни и трудни случаи, да информираме пациентите си за естеството на болестта и за лекуването е от жизнено важно значение.

За повечето лекари, които са били индоктринирани в медицинския модел, е много трудно да направят скока към Хомеопатията. Аз виждам много такива, които опитват, но продължават да предписват медикаменти наред с хомеопатичните лекарства. Това е като игра „крачка напред, две назад”. Медикаментът потиска проявяването на болестта, а хомеопатичното лекарство я провокира да си покаже истинското лице. Това НИКОГА не може да завърши с излекуване.

На пациента може да се помогне да направи избора си на лечение като му бъде обяснено естеството на различните методи. Това никога не е избор, който аз като хомеопат правя вместо тях. Но чрез процеса на обучение, на информиране и чрез новото си разбиране за Хомеопатията моите пациенти са в състояние да направят по-добър избор за начина на лечението им. Аз не очерням съсловието на алопатите и чудесните резултати, които те постигат в спешни случаи. Но в подхода си спрямо хроничните болести те са на много грешен път.

За жалост, на много от нашите пациенти също им е дълбоко втълпен алопатичният подход. Спомням си, когато за пръв път открих Хомеопатията, колко много месеци ми отне да осмисля духовно-енергийния подход към лечението на болния човек. Първото препятствие, което трябва да бъде преодоляно, е нашето предубеждение за тялото и болестта като материални единици. Както казва Ханеман, „жизнената сила управлява неограничавана и болестта ВИНАГИ произтича от жизнената сила”. За да промениш нагласата си, трябва да се разделиш с идеята, че излекуването става само на физическо ниво.

Съществуват само няколко енергийни терапевтични възможности, които понякога – подчертавам, понякога – може да бъдат прилагани като допълнение на хомеопатичния подход.

Моят опит показва, че акупунктурата – когато се прилага със сходни намерения и в подходящ момент – може да подпомогне хомеопатичното лечение на пациента. Понякога масажите и други физикални/енергийни терапии като ортобиономията, кранио-сакралната терапия и физикалната терапия, прилагани коректно и в подходящия момент, също са от полза.

Силните ефекти на много алтернативни терапии, които въздействат върху физическото тяло, може да са също толкова потискащи, колкото са алопатичните медикаменти. Много билки съдържат толкова силни алкалоиди, че на практика не се различават съществено от медикаментите и имат също толкова силен ефект. Освен че билката притежава по-витална жизнена сила, тя не е толкова различна от химическия медикамент, което става ясно при изолирането на активните й съставки.

Невъзможно е да се стигне до излекуване, докато не бъде повлияна причината, коренът на която и да било болестна проява. И тъй като всички болести произтичат от разстройство на жизнената сила, единственият начин да се предизвика излекуване е да се предизвика отвътре, промяна в жизнената сила, а не отвън, чрез матерални медикаменти или материални терапевтични въздействия.

Макар това да е така, аз никога не спирам медикаментите, които пациентът приема. Не е моя задача да влияя на неговите реакции спрямо медикамента. Аз не съм обучаван по алопатия и не искам да бъда отговорен за приемането/неприемането на медикаменти, предписани от друг. Точно както аз не бих искал лекарят да води моя хомеопатичен случай, точно така не желая да водя техните. Аз съветвам пациента да отиде при лекаря, предписал медикаментите и заедно да потърсят начин да преустановят приемането им, особено такива, които не помагат на пациента по никакъв начин.

Повечето хора се обръщат към Хомеопатията, защото са пробвали алопатичния подход и в края на краищата са се отвратили от липсата на резултати.

Така че бъди най-добрия хомеопат, който можеш да бъдеш в обстановката на днешния медицински климат.

Винаги следвай най-висшите принципи на Хомеопатията.

Никога не губи вяра, че пациентът ти може да се излекува.

Информирай го за истинското естество на здравето, лекуването и болестта.

Поощрявай го да поема по-голяма отговорност за лечението си и за избора, който прави във връзка с него.

Помни предупреждението на Ханеман да не извършваш „престъпна измяна спрямо Божествената Хомеопатия”.

И ти ще бъдеш по-добър хомеопат и ще имаш много по-големи успехи.

Оригиналната статия може да прочетете ТУК.