32-годишна пациентка, домакиня, идва с оплакване от болки в коляното.

Дамата е много жива и изразителна. Начинът, по който описва всичко в най-миниатюрни детайли, е много неочакван за мен, защото тя е неграмотна и идва от много изостанал район.

Ето нейните думи…

Х: Разкажи ми за проблемите си.

П: Тази страна (Дясната) на гърба ми – боли и коляното, и то боли. Когато имам болка в коляното, не мога да мръдна и мъничко. ( HG – Прилепва и натиска ръце до тялото си. )

Когато описва оплакването от коляното си, лицето й просветлява и тя движи плавно ръцете и тялото си, което ми подсказва, че енергията й се насочва повече към оплакването й от коляното, отколкото към това от гърба.

Х: Какво става с коляното ти?

П: В коляното ми (Дясното) мускулите се надуват под коляното и ме дърпа много. ( HG – Обърнати нагоре пръсти, залепени един за друг; дърпа ги надолу ) Не мога да си сгъвам крака лесно, когато ставам от седнало или сядам от изправено.

Х: Кажи ми повече какво става с крака ти?

П: Както мускулите ти се заклинват, сякаш блокират тук. ( HG – Дърпане надолу) Когато болката я няма там, в крака, аз чувствам, че нищо нямам там, но когато започне, тя е ужасна болка. Не мога да понасям болката. Когато стане много лоша, този крак много ме тормози.

Моят крак и аз – разделителна линия между „мен” и „крака ми” – това е животински език.

Х: Разкажи ми какво става, когато е най-зле?

П: Подуването отива в мускула отдолу коляното и те дърпа надолу. ( HG – Дърпане) Сякаш… някой те дърпа отвътре. ( HG – Дърпане) Мускулите те дърпат към тях ( HG – Дърпане) и това е всичкото като парализа. ( HG – Стегнат юмрук, обърнат нагоре) Мускулите те дърпат надолу. ( HG – Дърпане) С две думи, свиват се. ( HG – Юмрук)

Коляното неусетно „изчезва” от разказа и тя въвлича в него цялото си същество, което означава, че случая започва да се „обобщава”. И второ, тя персонифицира мускулите като някакво отделно същество – това е потвърждение на Животинското царство.

Виждаме как „дърпане”, подкрепено с типичния жест с ръце, върви през целия случай дотук. Така че „Дърпане” е централна тема и входен пункт към случая. Имам предвид, че ако го изследваме добре, ще се доберем до други аспекти от него – по-дълбоки и по-точни.

Х: Как се стяга?

П: То е, сякаш е балон. Когато балонът е пълен с въздух, той се издига нагоре, а когато се изпразни, пада надолу. То те обелва ( HG – Дърпане), така че не може да мърдаш и не може да направиш нищо.

Х: Какво е стягане?

П: Стягане значи то да става по-малко ( HG – Дърпане), сякаш изведнъж въздухът е излязъл. То вече е умряло, не прави нищо вече.

Х: Опиши ми „умряло”.

П: „Умряло” значи, че в него няма живот, не може да се мръдне оттук до там. Не може да се мръдне дори и наблизо. Няма никаква способност да прави каквото и да било като да върви, да мърда, да седи, да отиде напред и да се върне обратно. Кракът ми също се парализира и не мога да мърдам, и не мога да направя нищо.

Тя омешва оплакването си с нещо новопоявяващо се, което е потвърждение, че сме на прав път.

Х: Какво е изживяването ти на парализата?

П: Когато мисля за парализата, тя ме плаши, защото главното в живота ти е движението ти. Ако не можеш да се движиш, тогава как ще оцелееш изобщо!? Ставаш пълен инвалид и ще ти трябва подкрепа (HG – Дланите застват успоредно)  от другите. Как ще живееш в този груб свят!? Ако някой ти отнеме подкрепата, ти умираш на мига!

Х: Кажи ми повече за „парализа”.

П: Парализа означава, че ставаш умрял. В действителност не си умрял, но изглеждаш като умрял, защото не можеш да направиш и едно движение.

Х: Какво е „умрял”?

П: Нещото не умира, но няма никакво усещане. Искам да кажа, че ако отвън го удариш, то няма да бъде засегнато, но отвътре то си е живо. С две думи, то не прави никакво движение, сякаш е залепено. ( HG – Дърпане с двете ръце)

Х: Как залепено?

П: Да кажем, че нещо започва да ходи оттук и иска да стигне там, но засяда по средата. И сега способността му да ходи си е отишла, те не могат да мръднат нито напред, нито назад. Сега то става твърдо.

Х: Как „засяда”?

П: То се втвърдява. Ако нещото е течно, още имаш някакво, макар и малко движение, но когато от течност стане на твърдо, тогава наистина си заседнал и губиш движението си напълно.

Х: Не мога да разбера как от течно става твърдо.

П: Когато едно течно нещо бавно се превръща в твърдо, то те дърпа ( HG – Дърпане) към себе си и бавно ти загубваш своето движение напълно и тогава ти си залепен там трайно. И тогава нищо не може да ги промени.

Аз вече разбирам какъв е смисълът на „дърпане” в този случай, затова се опитвам да задълбая в друга област на живота й.

Х: Сега ми разкажи за сънищата си.

П: Понякога сънищата ми са радостни, но друг път са много опасни.

Х: Какво имаш предвид под „опасни”?

П: В съня си се виждам убита или че се е случило нещо ужасно. Да речем виждам, че дъщеря ми отива на пикник и вижда някакво масово нещастие или че някой я отвлича.

Х: Какво е чувството ти?

П: Плаша се и съм много възбудена, нищо не може да ме успокои. Чувствам се виновна, задето не съм с нея да я защитя.

Х: Кое е най-страшното нещо за теб?

П: Водата. (Очите й се разширяват) Плаша се да влизам във водата, може да потъна и да се удавя. Страхът е част от живота ти. Страхуваш се да не катастрофираш, когато шофираш, страхуваш се от огъня, когато влизаш в кухнята, така че страхът е навсякъде в живота ти.

Х: Разкажи ми повече за страховете си.

П: Мисля, че е нормално, навсякъде се страхуват да не умрат, не е ли така? Когато съм сама, страховете ми се усилват – кой ще ти дойде на помощ, ако изпаднеш в беда? Няма никой, който да се погрижи за теб.

Х: Да се погрижи?

П: Искам да кажа, че няма никой, който да те види. Всичко може да се случи във всеки момент, а никой не идва да те подкрепи или да защити. ( HG – Дланите застават успоредно) Тогава ставаш безжизнен, нямаш движение, сякаш си умрял и бавничко може и да умреш.

Накрая може да разберем усещането „дърпане надолу” с помощта на следните теми, преминаващи открай докрай в случая.

А. Подцарство Мекотели и Двучерупчести

Подкрепа

• Трябва да получиш подкрепа ( HG – Дланите застават успоредно) от другите
• Животът ти става напълно зависим и ти не можеш да оцелееш без подкрепа
• Ако някой ти отстрани защитата, може да умреш за миг
• Изглеждаш като умрял, защото не може да направиш и едно движение

„Умрял” отвън, а отвътре жив

• Ако го удариш отвън, то няма да бъде засегнато, но отвътре то е живо

Защита, да се погрижиш, подкрепа

• Аз не съм с нея да я защитавам
• Кой ще дойде, когато си в беда?
• Няма никой, който да се погрижи за теб
• Всичко може да се случи във всеки момент, а никой не идва да те подкрепи или да защити
• Тогава ставаш безжизнен, нямаш движение, сякаш си умрял и бавничко може и да умреш

Уплашен / Уязвим

• Плаша се и съм много възбудена
• Страхът е част от живота ти
• Страхът е навсякъде в живота
• Навсякъде те е страх да не умреш

Б. Източникът – „Залепнал / фиксиран” (Двучерупчесто)

Движение – Умрял

• То те обелва ( HG – Дърпане)
• Не можеш да се движиш и не можеш да направиш каквото и да било
• То умира, няма никаква активност
• Не може да се движи, не може да прави нищо
• „Умрял” означава, че няма живот, не може да се премести оттук дотам
• Не може да мръдне дори и на близко разстояние
• Няма способност да върши нищо – да ходи, да мърда, да седи, да продължава напред и да се връща обратно
• Главното нещо в живота ти е твоето движение

Залепнал / твърд / течен

• Те залепват едно за друго
• Да кажем, че нещо започва да ходи оттук и иска да стигне там, но засяда по средата
• И сега то се втвърдява
• Ако нещото е течно, още имаш някакво, макар и малко движение, но когато от течност стане на твърдо, тогава наистина си заседнал и губиш движението си напълно
• Когато едно течно нещо бавно се превръща в твърдо, то те дърпа ( HG – Дърпане) към себе си и бавно ти загубваш своето движение напълно и тогава ти си залепен там трайно

Вече всичко е ясно по отношение на лекарството – Двучерупчесто мекотело – така че продължаваме в търсене на потвърждение.

Х: Какво обичаш да ядеш и какво мразиш?

П: Обичам кисели неща, а най-киселите – най-много.

Х: Любимият ти сезон?

П: Не понасям жега. Мога да преживея и в най-студените дни, но в най-горещите не мога.

Х: Колко вода пиеш?

П: Пия по малко, но често.

Х: Сега ми кажи за детството си.

П: Аз съм единствено дете, затова бях свободна да ям и пия, каквото си поискам. Животът в детството е свободен живот, нямаш никакво напрежение.

Х: Какво е твоето изживяване за напрежение?

П: Всичко попиваше в мозъка ми. Ако нещо ми влезеше в ума, нищо не можеше да го изкара от там. Оставаше си завинаги там, никога не изчезваше.

Х: Как остава вътре?

П: Те си правят каквото си искат вътре, но не излизат навън. Нищо не може да ги махне оттам, те остават непрекъснато там. Сега умът ми е станал постоянен дом за тях.

Темите на Bivalvia изплуват отново.

Чувствителна към топлина

• Не понасям жега. Мога да преживея и в най-студените дни, но в най-горещите не мога

Да стоиш постоянно вътре

• То винаги стои вътре, те никога не излизат навън
• Те правят, каквото си искат вътре, но никога не излизат навън
• Умът ми е станал постоянен дом за тях

Заключение

След извличането на важните изражения аз опитвам да ги разбера всичките в светлината на царството, подцарството и източника.

• Пациентката се нуждаеше от животинско лекарство, защото основният й страх е свързан с оцеляването (Навсякъде те е страх да не умреш).
• Животното е фиксирано, неспособно да се движи и има изключителна уязвимост, затова приема подкрепа или защита, за да оцелее. Така че подцарство Мекотели се изясни.

Преди този случай аз няма дълбоко разбиране за мекотелите, с изключение на един случай на Conchiolinum , който д-р Раджан Шанкаран описа на един от семинарите си. темите там бяха същите като при тази пациентка, а думите, насочващи към усещането бяха заседнал, лепкав, прикрепен, не може да се движи, залепнал и пр.

Така че аз предписах Conchiolinum 1М.

Conchiolinum се погрижи за нея за няколко месеца и после жената започна да регресира. Аз, обаче, вече имах чудесната книга на Шанкаран „Molluscs” , бях я прочел и избрах прекрасно двучерупчесто за тази пациентка, наречено черна мида - Mytilus edulis - и тя се възстанови от всичките си проблеми.

Общо се наложи да вземе 3 приема Mytilus edulis 1M .

Защо избрах тази мида?

Коя е главната тема, която преминава през целия случай?

Движение и активност – това е центърът на случая. Така че претърсваме мекотелите в светлината на „движението”. Когато мислим за всички мекотели, Bivalvia са най-слабо подвижните; след тях са коремоногите и после главоногите.

Затова мислим за двучерупчесто в този случай, но кое двучерупчесто има повече движение в сравнение с останалите? Отговорът е черната мида.

Стридите са фиксирани на повърхността и живеят там през целия си живот, така че те чувстват задушаването от стагнираността, застоялостта, бездействието.

Кръглите миди се заравят дълбоко в дъното, така че правят много малко движения.

Кръглите раковини също имат някаква подвижност, но те по-скоро пляскат, отколкото да ходят, така че само черната мида може да се сметне за подвижна в истинския смисъл.

Вторият начин да анализираме този случай е да помислим върху „Да бъдеш залепен с течност и после фиксиран чрез нея, когато течността се втвърди”.

Само 2 вида двучерупчести могат да се фиксират по такъв начин – стридата и черната мида, но стридата има „задушаване”, което липсва тук; така ни остава единствено черната мида.

Следните находки от интернет също подкрепят избора на черна мида.

• Подобно на повечето Двучерупчести, черните миди имат масивен орган, наречен крак. При сладководните миди кракът е масивен, мускулест и общо взето има форма на брадвичка. Той се използва, за да издърпва животното през субстрата, в който се движи (обикновено това е пясък, чакъл или тиня, в които мидата лежи частично заровена.
• Черупката на мидата изпълнява разнообразни функции, включително като опора на меките тъкани, за защита от хищници и предпазване от изсъхване.
• Тя се движи, протягайки многократно крака си през субстрата и изпъвайки крайчеца му, така че той служи като котва, която после издърпва останалата част от животното, заедно с черупката му, напред. Той служи и като месеста котва, когато животното е неподвижно.
• При морските черни миди кракът е по-малък, има форма на език, с бразда по вентралната повърхност и отвор с кичурче здрави власинки по средата. От този отвор се отделя гъст, лепкав секрет, който навлиза в браздата и се втвърдява постепенно при контакта с морската вода. Така се образуват изключително жилави,  здрави, еластични нишки, които задържат мидата върху субстрата.
• Тези нишки се използват понякога от мидата като защитна мярка – за връзване на хищните мекотели като рапани, които нахлуват в леговището на мидите, имобилизират ги и ги обричат на гладна смърт.
• Морските миди обикновено се откриват на струпвания върху обливаните от вълните скали, всяка от тях прикрепена към скалата чрез това снопче нишки.

Включете се в безплатния курс на д-р Ганшиям Калатия „Царствата в Хомеопатията”, организиран и провеждан от HomeoHelp Holistic School.