• Как прилагаме този метод в Остри случаи?
• Как стигаме до дълбокото Усещане на пациента в Остри случаи?

Това лично д-р Чохан ще разясни за пръв път пред своите български студенти -

на Онлайн семинара, организиран от HomeoHelp Holistic School, на 31 март, от 9.30 до 15.00 часа.

Регистрирайте се за участие в този уникален уебинар!

 

Госпожица С. С., на 10 години, се консултира с мен на 9 май 2006, с диагноза тератом на яйчника.

Следоперативен случай на тератом на яйчника. След операция тя беше развила вторични увреждания на белите дробове. След химиотерапия състоянието й се бе влошило. Тъй като не откликваше на конвенционалното лечение, тя се обърна към хомеопатията.

Пасивен процес на наблюдаване разгръщането на случая

Х: Кажи ми какво става?
М: Всъщност, диагнозата й е рак. През септември беше оперирана за тумор на яйчниците. След месец изследванията бяха повторени и бяха  нормални, но имаше промяна във формата на стомаха й. Консултирахме се с хирург и той ни посъветва да направим ултразвукова сонография. Така на 31 декември те откриха рак. После започнахме химиотерапия, а тази сутрин направихме компютърна томография.
Х: Ще говоря с нея (детето) и ще Ви извикам по-късно.

(Майката излиза).

Х: Разкажи ми малко за себе си.
П: Какво да Ви кажа за себе си?
Х: Каквото и да е.
П: Вие питайте и аз ще отговарям.
Х: Какво харесваш, мразиш, какво става с теб тези дни?
П: Харесвам всичко. Няма нещо, което да не харесвам.
Х: Какво става с теб сега?
П: Нищо.
Х: Нищо?
П: Само малко простуда и кашлица.
Х: Простуда и кашлица от кога?
П: От 3-4 дни.
Х: От 3-4 дни. Друго какво?
П: Понякога ме боли стомахът. Понякога не ми се яде и тогава ми се повръща, и когато се изкашлям, повръщам.
Х: И?
П: И нищо, това се случва понякога.

Край на пасивния процес на наблюдаване разгръщането на случая.

Фокус на случая: Не е ясен, затова ще трябва да отидем в други подсъзнателни области, за да намерим фокуса.

Ниво на изживяване: Име и Факт

Изживяване на фактите: Тя е в контакт със себе си.

(Досега тя говореше само за физическите си оплаквания на нивото на факта (ниво на локалните факти) и не продължаваше напред. Затова ставаме активни и се опитваме да отидем в различни подсъзнателни области.)

Активен и Активно-Активен процес на наблюдаване разгръщането на случая

Х: Разкажи ми нещо за себе си.
П: Вие ме питайте и аз ще говоря.
Х: Какво обичаш?
П: Понякога обичам да ям, понякога обичам да пия.
Х: И?
П: И се ядосвам, когато мама не играе.
Х: Какво друго обичаш? Какво обичаш да правиш?
П: Да играя и да уча.
Х: Много добре.
П: Но сега не ходя на училище, затова няма нищо за учене, така че рисувам.
Х: И...
П: Само това.
Х: Какво обичаш да правиш най-много?
П: Да рисувам и да гледам малко телевизия.
Х: Какво обичаш да гледаш по телевизията?
П: Филми и Маратхи (местен език) сериали.

(Тук не виждаме нищо по-странно да се появява в областта на интересите и хобитата и случаят не може да се придвижи напред. Отиваме активно в друга подсъзнателна област, за да изследваме страховете й и да намерим фокуса на случая.)

Х: От какво се страхуваш?
П: Когато майка ми крещи или ме бие, тя ме удря силно, ето така. (Детето издава звук „тряс”.) После тя повишава гласа си много високо и аз се изплашвам.
Х: От какво друго те е страх?
П: Нямам други страхове.
Х: А когато беше малка, какви страхове имаше?
П: Само от силни шумове и когато се будех от онези сънища, се чувствах изплашена.

(Тук виждаме, че тя спонтанно отива в подсъзнателната област на сънищата. Това сочи, че нейната енергия вероятно лежи в тази област. Затова продължаваме напред, без да променяме потока на детето.)

Х: Какви сънища сънуваше?
П: Само, че някой й прави нещо на нея.
Х: Кажи ми какво правеше този някой?
П: Както когато майка бие детето си, сънувах такъв сън. Не можех да разбера тогава. Събуждах се и се чувствах изплашена.

(И в сънищата си тя вижда майка да бие детето си. Това ни дава лек знак, че бавно се придвижваме към фокуса на случая.)

Х: Какво виждаше в тези сънища?
П: Майка да бие детето си. Тогава бях много малка и не можех да разбера, че тя го бие, което значи, че не трябваше да се плаша. Въпреки това ме беше страх. Аз не можех да разбера, затова плачех.
Х: Събуждаше се и плачеше, но когато беше малка, от какво те беше страх?
П: Когато някой кажеше: „Трябва да те приемат в болница.” Страх ме е от игли.
Х: Разкажи за това.
П: Когато боде, тогава се страхувам от игли, защото те бодат много силно. Тогава не мога да понеса болката, затова ме е страх.
Х: Разкажи малко за това.
П: И когато кръвта излиза от пръста, тогава си мисля, че никога няма да спре. Понякога, когато не ям и повръщам кръв, се чувствам замаяна и тогава ме е страх.
Х: И от какво те е страх?
П: И нищо.
Х: А отначало те беше страх от...?
П: Отначало бях много изплашена, сега ме е страх само малко.
Х: Отначало те беше страх от какво?
П: Иглите, ножиците и газовата горелка.
Х: Кажи ми от какво те беше страх преди?
П: Когато бях на три или четири години, когато мама шиеше с игла, чувствах, че сега пръста й ще бъде набоден, затова ме беше страх.
Х: Разкажи за това. Ти разказваш много хубаво.
П: Че пръстът й ще бъде порязан, после ще кърви и ще отнеме много дни, за да се оправи, тогава се плашех.
Х: Значи си се плашила от ножиците също?
П: Докато реже хартия с ножиците, пръстът й ще кърви, после ще отнеме 3-4 дни, за да се излекува. Тя режеше толкова бързо.
Х: И от какво друго те беше страх, когато беше малка?
П: Когато учителката тряскаше книгите на масата, чувствах, че учителката ще си нарани ръката и тя ще се подуе.
Х: Разкажи повече за това.
П: Когато ръката на учителката се подуе, учителката ще я маже с мехлем ден и нощ. Да чуеш шума на тряскане на книгите, не можех да го понеса. И когато яздех колелото си в градината, чувствах, че ще падна и ще се нараня и тогава толкова се изплашвах, че вече не карах колелото си. Затова сега само седя в къщи и чета книги и нареждам пъзели.
Х: А от какво те беше страх, когато беше малка?
П: Кагато мама ми казваше да изключа газовата горелка, аз се страхувах, че пръстът ми може да изгори. Тогава ще трябва да го слагам в студена вода и да прилагам лед и да му слагам мехлем ден и нощ. После, след 2-3 дни, той ще се оправи. А когато бях на 6 години, се страхувах да си карам колело. Аз карах бързо. Страхувах се, че ще падна и един ден наистина паднах.
Х: И от какво друго се страхуваше, когато беше малка?
П: Не много... когато мама повишаваше глас. Когато чиниите паднеха – тряс! (издава звук). В този момент чувствах, че чинията ще падне на нечий крак. Затова малко ме беше страх и после един ден тя падна на крака ми.
Х: От какво друго те беше страх?
П: Сега не ме е страх.
Х: Не сега, а когато беше малка, от какво друго те беше страх?
П: Когато яздех колелото си и щях да падна, когато се приближавах до газовата горелка и когато режех зеленчуци с ножа, тогава се страхувах.
Х: Страх те беше докато режеш зеленчуци, защо? Какво ставаше?
П: Когато режех зеленчуци с нож и не внимавах, се страхувах, че може да си порежа пръста с ножа. Също се страхувах да не се изгоря близо да газовата горелка, затова никога не се приближавах до нея. Най-много ме беше страх от тези две неща.

(Тук в различни области, с различни времеви зони, наблюдаваме една и съща тема – майка й я удря силно; страх от убождане с игла; страх, че ножиците ще порежат пръста й и той ще кърви; загриженост за подутата ръка на учителката; страх от падане и нараняване; страх, че пръстът й ще се запали; и страх, че чинията ще падне на крака й. Навсякъде  виждаме темата за нараняването. Това ни уверява, че това е фокусът на случая.)

Активно-Активни за потвърждение в областта на сънищата

Х: Разкажи ми какви сънища сънуваш?
П: Мръсни, мръсни сънища за призраци.
Х: Разкажи за това.
П: За призрак, който броди в къщата и прави нещо на мама и тате.
Х: Какво прави той?
П: Нещо на крака й и той кърви. Нещо се случва с крака на мама... такива неща, мръсен сън.
Х: Какво се случва с крака на мама?
П: Кракът на мама кърви, мръсен сън. Мама спи и не знае, че кракът й кърви.
Х: Какви други сънища сънуваш?
П: Някой застрелва някого или убива някого с нож, отрязва му ръката и я слага във вода. Или че някой пада от мост и насекомите полазват тялото му, докато спи. Такива мръсни сънища сънувам.
Х: Кажи ми кой е най-мръсният ти сън?
П: Когато някакво момче отрязва ръката на едно момиче с нож и я слага във вода. И когато някой убива някого с пистолет.

(Нараняването е централна тема и в сънищата й. Всичко, което тя изразява, показва нейната чувствителност към нараняване. По-рано детето каза, че се страхува от повишения глас на майка си и от звука „тряс”. В тази точка на случая ще я попитаме за това, за да разберем как този звук е свързан с нейното променено централно състояние.)

Х: Ти каза, че когато майка ти повиши глас силно, се плашиш. Разкажи за това.
П: Когато тя крещи, гласът и става много силен и аз се разплаквам.
Х: Когато тя повиши глас, от какво те е страх?
П: Чувствам сърцето ми да бие в гърдите ми – дад-дад, дад-дад. Чувствам, че тя не ме обича. Чувствам, че съм проблем за нея.
Х: Какво се случва?
П: Чувствам се изплашена в гърдите.
Х: Какъв е страхът?
П: Чувствам, че сега тя ще крещи и ще ме бие.
Х: Какво чувстваш?
П: Аз чувствам – сега тя ще дойде и ще ме бие.
Х: Как те бие тя?
П: Много силно, ръката й причинява болка.
Х: Какво?
П: Пръстите й оставят отпечатъци по гърба ми. Аз падам на дървената маса. Ръката й е толкова голяма, тя удря силно.

(Отново виждаме, че запитана за звука, тя отива в нараняване и удряна силно.)

Х: Ти каза, че когато падне чиния, се изплашваш.
П: Не мога да понеса шума, затова се плаша, когато чинията падне и вдигне шум.

(Детето не беше в състояние да продължи повече от това.)

РАЗБИРАНЕ на СЛУЧАЯ

• Думи не на място, извън порядък

Пасивен процес на наблюдаване разгръщането на случая:

Тя говори само за физическите си оплаквания на ниво локален факт. Нямаше нищо странно или не на място.

Активен и Активно-Активен процес на наблюдаване разгръщането на случая:

* Когато майка ми крещи и ме бие, тя удря силно ето така, тряс! После тя повишава глас много високо и аз се уплашвам.
* Сънища за майка, която бие детето си.
* Страх ме е от игли, защото те бодат много силно.
* Страх ме е от газовата горелка; може да си порежа пръста и после той ще кърви.
* Страх ме е да не се порежа с ножиците; пръстът ми ще кърви и ще отнеме 3-4 дни да се оправи.
* Когато учителката тряска книгите на масата, аз чувствам, че тя ще си нарани ръката и ръката й ще се подуе.
* Когато си карах колелото, ме беше страх, че може да падна и да се нараня.
* Страх ме беше, че пръстът на мама може да се запали.
* Ако паднеше чиния, ме беше страх, че тя може да падне на нечий крак и да го нарани.
* Страх ме е, че може да си порежа пръста с ножа, докато режа зеленчуци.

Активно-Активни в сънищата:

* Нещо е станало с крака на мама и той кърви.
* Някой застрелва някого.
* Някой го убива с нож, отрязва му ръката и я слага във вода.
* Някой пада от мост.
* Насекоми лазеха по някого.
* Някакво момче отрязва ръката на едно момиче с нож и я слага във вода.
* Някой убива някого с пистолет.

Наред с темата за нараняването, другото странно нещо беше, че я е страх от звука „тряс” и от повишения глас на майка й. Попитано за това, детето казва:

* Чувствам, че сега тя ще дойде и ще ме бие. Пръстите й оставят отпечатъци по гърба ми. Аз падам на дървената маса. Ръката й е толкова голяма, тя ме удря силно.

Когато го попитахме за този звук, детето не можа да продължи описанието си за своето вътрешно изживяване. Въпреки това, от процеса на наблюдаване на разгръщането на случая центърът на детето беше кристално ясен.

• Какъв е центърът/същността на случая?

* Бой
* Удряна силно
* Звукът тряс
* Иглите бодат
* Игли, ножици
* Порязвания
* Кървене
* Изгаряне от газовата горелка
* Болка
* Страх от падане
* Порязване с нож или острие

• Кое царство?

През целия случай ние виждаме ясно чувствителността на детето към наранявания, особено спрямо остри, бодящи, режещи и травматични наранявания. Въпреки че тя споменава, че някой отрязва нечия ръка с нож, за нея фокусът не е за някой, който прави нещо на някого; по-скоро, фокусът лежи в нейната чувствителност да бъде наранена.
Това ясно сочи към Растителното царство.

• Кое семейство?

* Страх да не бъде наранена
* Страх да не се нарани
* Страх да не се изгори

Това сочи семейство Compositae (Сложноцветни).

• Кой миазъм?

В този случай, най-удивителното наблюдение бе спокойният овладян начин на говорене на детето, при все че знаеше за своята зловеща патология. Това показва свръхчовешки контрол над емоциите, посочвайки по този начин Раковия миазъм.

• Кое лекарство?

Първото лекарство, което обикновено изниква в ума, когато говорим за наранявания е Arnica. Arnica принадлежи към острия миазъм. Ако лекарството на детето беше Arnica, щеше да се наблюдава паниката на острия миазъм, но в този случай тя напълно отсъстваше. Така търсенето беше за лекарство предимно за дълбоки наранявания и с раковия миазъм в центъра си.

И лекарството беше Bellis perennis.

Из Материя Медика

- Най-добро лекарство при наранявания на по-дълбоките тъкани, след големи хирургически намеси (Бьорике)
- Тумори от нараняване (Фатак)
- Нараняване на нервите със силни, тъпи и непоносими болки (Фатак)
- Ракови заболявания

Даденото лекарство беше Bellis perennis (паричка)

• Коя потенция?

Тъй като детето беше на ниво локални факти в края на Пасивния ПНРС и патологията бе много дълбока, избраната потенция беше 30 С.

• Брой приеми?

Тъй като патологията бе дълбока, лекарството беше давано в чести приеми.
Давани бяха по 6 капки дневно.

Централна тема на семейство Compositae:

(Според „Схемите на Шанкаран” от д-р Раджан Шанкаран)

Още за лекарството:

* Bellis perennis е известна билка за рани; следователно, подобно на Arnica, тя е много добро лекарство срещу наранявания. Тя е особено полезна при дълбоки травматични или септични рани на коремните и малкотазови органи след големи хирургически операции (Фатак)
* Близки и далечни последици – от удари, падания, злополуки, сътресение на гръбначния мозък (Фатак)
* Нараняване; когато подуването остане след лечение с Arnica
* (Ракови) Втвърдявания на млечните жлези след контузия
* Лимфедем след ампутация на млечна жлеза

ПРОСЛЕДЯВАНЕ

След 3 месеца лечение, на общо ниво апетитът на детето се подобри. Цялостната й енергия беше много по-добре. Когато бе попитана за сънищата й, тя описа сън, в който леля й крещи, бие я, удря й шамари задето е направила нещо лошо. Когато бе попитана как леля й я удря, детето спонтанно свърза това с майка си, казвайки: „Както ме удряше мама.”
В това проследяване същата тема за нараняването се появи отново в посъзнателната област на сънищата и по този начин потвърди нашето предписание. Може да видим как нивото на изживяване на детето се бе придвижило от по-ниското ниво (на факта) към по-високо ниво (на делюзията). Тази промяна от по-ниско към по-високо ниво на изживяване предполага:

* Процесът на излекуване прогресира във вярната посока.
* Тъй като детето е на нивото на делюзията в това проследяване, потенцията, от която се нуждаеше, беше 1М.

Затова беше даден Bellis perennis 1M, 6 капки дневно.

След 5 месеца лечение нейната слабост и отпадналост бяха напълно изчезнали и тя се чувстваше добре. Майка й добави, че има значителна промяна в характера и поведението й. Когато попитах детето за страховете му, то каза: „Сега харесвам мама, дори ако крещи и ме бие, защото след това тя пак ме обича”. Всичките лоши сънища на детето бяха изчезнали. Също така, наблюдавахме, че тя беше получила някакви черни, сърбящи петна по ръцете и краката. Това беше добър знак, тъй като означаваше екстериоризация на болестта. Тъй като патологията беше дълбока, продължихме да даваме Bellis perennis 1M в ежедневни приеми.

След 10 месеца лечение детето имаше остър епизод на стоматит. Тя спонтанно отрече, че майка й й крещи; въпреки това, когато детето бе попитано, какво чувства, когато майка й й крещи, тя отговори:  „В този момент чувствам нещо да става в ухото ми. Ухото започва да ме боли, също като слагане на инжекция, сякаш някой е сложил клечка за зъби в ухото ми – такова бодящо чувство – и после започва да ме боли.” (Жр: Показалец, насочен към ухото). „Боли, както боде трън или пирон”.

Помните ли как тя използва звука „тряс” в първото интервю?

Сега, дори когато майка й не й крещеше, детето все още можеше да изживее цялото усещане. Тя нарисува рисунка и описа: „Това са тръни; те бодат. Ако някой ги удари или сложи камъни върху тях, те ще го убодат.”

Тъй като нейното изживяване беше на ниско ниво в първото интервю, тя не можеше да изживее усещането, но сега можеше да говори безпристрастно за него. Това е описано като отваряне към по-дълбока осъзнатост и то също доказва, че това е централното ядро на пациента.

Приемането на лекарството продължи по същия начин.

Още по темата:

Case Witnessing Process при остри състояния с Динеш Чохан