За ваксините

"Здравейте, казвам се Павлина Стефанова. От гр. Стара Загора съм.

Случи ми се най лошото нещо на света. Почина бебенцето ми.

Ще започна от 15. 01. 2014. Отидохме с мъжа ми и бебчо на консултация, трябваше да му бият ваксини. Обясних на лекарката, че детето е със сополки и не постоянно, но от време на време чувам и хрипчета. Тя ми отговори, че ще го прегледа и ако е необходимо ще отложим ваксинацията. Прослуша му гърдичките и каза ч е са чисти. Попита ме като кърмя детето дали се дави от нослето и дали се отблъсква от гърдата ми. Отговорих й, че се храни добре. Тогава тя отговори, че при някои бебета запушен нос или малко сополки е било нормално да имат до 8-ия месец.

Доверих й се и бихме ваксините – в едното краче дифтерия-тетанус-коклюш и полиомиелит, а в другото краче – някаква за хронична пневмония.

На 20. 01. 2014 бебето ми се влоши. Вечерта имаше хрипове и сополки. Аз, откакто се появиха сополите, му пръскам в нослето Стеримар, т. е. морска вода, след което му почиствах сополките.

Рано сутринта се обадих на лекарката и й обясних, че бебето се влошава и какво се е случило предната вечер. Тя ми отговори да отида на следващия ден, в сряда, когато е имало консултация, защото имало много болни и каза да продължавам да пръскам стеримар в нослето.

В сряда взех по-големия ми син от училище (той е в първи клас), купихме от аптеката маски за тримата и отидохме в болницата. Влязохме с маски на уста и тримата заради грипа. Разказах й всичко, което ви написах по-горе, след което тя отново го прегледа с слушалки и каза, че е с чисти гърдички и не чува никакви хрипове. Този път реши и гърлото да види, каза, че и то е добре. Изписа ми виброцил, 4 пъти на ден по една капка във всяка ноздра. Започнах веднага да му ги слагам, но той нямаше промяна, започна и по-малко да яде.

На 23. 01. 2014 си го изкъпах, сложих му капки, малко по късно го нахраних и към 21,30 легнахме всички сложих си го в кошарката и аз си легнах.

На сутринта мъжът ми ме събуди да оправя детето за училище. Станах и първо погледнах към кошарата – бебето беше с леко отворена устичка, посиняла и целият студен. Повикахме бърза помощ. Дойдоха за секунди, опитаха в къщи, но казаха, че незабавно трябва да се откара в бърза помощ. Бях в стаята при тях, бориха се 45минути, но не успяха. Детето ми беше мъртво.

След аутопсията ми казаха че е получил оток на мозъка и белия дроб, вследствие на хеморагична пневмония. Ходих днес до полицията, за да питам какво мога да направя срещу тази лекарка, защото съм сигурна, че вината е нейнане трябваше да му бие ваксина, а да му пусне изследвания. Но докато не получат експертизата, няма как да я обвиня.

Но душата ми гори, сърцето ми бушува, не мога да намеря покой. Затова искам гласност – защото нали се сещате, че тяхната гилдия лекар виновен няма. Моля, помогнете ми. Вярвам, че ако се разчуе, може да побързат с експертизата и всичко да се изясни. Простете, ако съм допуснала грешка в правописа, но ми е трудно да проверя написаното."

 

Това е разказът на поредна българска майка, загубила своето българче съвсем невръстно след ваксинация. 

 

Съсипаните родители – съвсем разбираемо – първо започват да търсят виновника, за да избягат поне малко, поне временно от опустошителната болка от загубата на бебето. И – съвсем разбираемо – откриват виновника в лицето на лекарката.

 

Лекарката е „на топа на устата”, това е неизбежно. Най-вероятно в момента се чувства ужасно. Дали чувства вина, или не, няма как да знаем. Но със сигурност е объркана. Най-вероятно я вълнуват въпроси като: „Какво ще ми се случи сега? Дали ще ми открият някаква грешка? Какво ще последва? Дали ще ме защити някой, защото в края на краищата аз изпълнявам чужди нареждания, залагайки практиката си?”

Но не лекарката е главният виновник.

 

Защо решава да ваксинира очевидно не-здраво дете? Защо решава да постави на това не-здраво дете не една, не две, а цели пет ваксини? Защо решава да го направи в разгара на грипна епидемия?

Отговорите на тези въпроси насочват към виновниците (защото те не са един и двама).

 

Някой задължава тази лекарка и хиляди други лекари да действат в разрез с правилата!

Някой принуждава тази лекарка и хиляди други лекари да поемат огромни рискове, явно защото, ако не го направят, поемат още по-огромни рискове!

 

Кой е този „някой” и какъв е неговият мотив?

„Колективен имунитет”? „Обществен интерес”? Да, бе!

В краката на това „общество”, копнеещо за „колективен имунитет” днес лежи едно бебешко трупче!

И неговата смърт НЯМА да влезе в регистъра за нежелани реакции след ваксинации (подобно на смъртта на Николай от Благоевград, издъхнал с ваксинационната игла в телцето си), защото такъв регистър – в разрез с всякакъв здрав разум, с научните принципи, със същия този обществен интерес, с правилници и закони – не съществува.

 

В полицията обясняват на майката, че не може да търси истината преди извършването на „експертизата”. Каква перверзия!

Самият факт, че се извършва аутопсия подсказва невъзможността (или нежеланието) на лекарите в бърза помощ да се подпишат, че „Липсват данни за насилствена смърт”. Защото реално има съмнения за такава. В подобни случаи незабавно се започва следствие. Аутопсията се извършва не от патоанатом, а от съдебен лекар под прокурорски надзор. (Поне мен изложението на майката не ме насочва към такъв вариант.) А при липса на следствие има реална вероятност резултатите от аутопсията да бъдат манипулирани, а „експертизата” – компрометирана. Утре съдът (ако изобщо бъде обезпокоен с подобен „незначителен” казус) – на база на тази компрометирана „експертиза” – ще се произнесе, че няма извършител; има само жертва.  

 

Ще обърне ли някой внимание на „дребния” факт, че на детето е предписан виброцил, съдържащ фенилефрин и диментинден малеат 

Дали патоанатомът, извършил аутопсията, си е дал труда да си припомни, че фенилефрин предизвиква „рязка хипертония (високо кръвно налягане), синкоп (краткотрайна загуба на съзнание), инфаркт на миокарда, тахикардия (учестен сърдечен пулс), аритмия, тежки субарахноидални кръвоизливи”, а диментинден малеат – „хипотензия и кардиореспираторен колапс”? Едва ли. Патоанатомът се задоволява да констатира наличие на оток на мозъка и белия дроб, вследствие на хеморагична пневмония, но не и да обясни КАКВО Е ПРИЧИНИЛО това състояние, което всъщност е задачата му.

 

Ще си даде ли някой труда да обясни ЗАЩО и КАК едно бебе, на което е направена ваксина „срещу хронична пневмония”, 8 дни по-късно умира именно от пневмония?

Колко често се случва бебе на 1 година да почине скоропостижно? Не е ли само това достатъчно за самосезиране на прокуратурата? Явно, за нашата прокуратура не е достатъчно. Защото от години и съд и прокуратура, и здравни власти, и медии са наредени на хранилката на фармафията.

Могъщият гущер на фармафията и сега ще опита изпитаната тактика с хвърляне на прах в очите на обществото, а ако случайно не се получи, тогава с откъсването на опашката – ако не стане с малка частица („Родителите са си виновни”), ще откъсне малко по-голяма („Лекарката е виновна”). За да остане отново цял и вездесъщ.

 

Но това ще стане само, ако с трагедията се заемат медиите. Ако не, всичко отново ще потъне в забвение, както вече стана със смъртта на Николай от Благоевград.

И отново ще слушаме и гледаме напоителните излияния на доц. Атанас Мангъров, д-р Ангел Кунчев, доц. Мира Кожухарова, проф. Евгений Генев, д-р Станимир Хасърджиев колко велико постижение за ваксините, колко нищожни са техните странични действия и колко злонамерено е всяко мнение противно на тяхното.

И как „не знаем от какво” умря поредното малко българче, но „със сигурност няма връзка с ваксинацията”. А деца ще продължават да бъдат „умирани” и разболявани под закрилата на закона.