За ваксините

Usuri 115В брой 115 на списание "Усури" е публикувано интервю с д-р Румен Стойчев, посветено на проблема "ваксини" и озаглавено

 

"СЪЗДАДЕНИ с ИЗМАМА"

 

Следва пълният текст интервюто.

 

 


Ваксините винаги са имали лоша слава – още от откриването им през ХІХ в.

 

„Само истината за ваксините” е нов проект на „Усури” – целта е ясна, да покажем колкото се може повече от „строго охраняваната” им тайна... С други думи, да говорим искрено за това дали крият в себе си опасност, или пък спасение. Много от приятелите ни сега реагират на думата „ваксина” почти с болка. Тези пък, които имат малки деца – и със страх. Затова искаме да поканим на тези страници в списанието ни хората с авторитет и познания. Всеки ще е добре дошъл! Като начало, ще потърсим истината с помощта на д-р Румен Стойчев. Първо му даваме думата да ни разкаже за историята на самите ваксини. После ще си поговорим и за това имат ли място в живота ни днес. Какво ни носят?

 

Историята на ваксинациите е зачената с лъжа

Всеизвестно е, че за откривател на ваксините се смята Едуард Дженър (1749-1823), комуто поддръжниците на ваксинациите отдават дълбока почит като на изтъкнат лекар и учен. Всъщност Дженър използва лъжа, за да стане и Fellow of the Royal Society , а впоследствие и лекар (той никога не е учил медицина, а докторската си титла купува за 15 гвинеи).

В началото на XIX в. Дженър започва да лансира идеята си, че ако зарази здрави хора с кравешка шарка, те няма да се разболяват от едра шарка. (Тази идея също е „открадната” – от английския фермер Бенджамин Джасти, който няколко десетилетия по-рано едва не уморил жена си по този начин.) „Клиничните” резултати от тази методика били плачевни – „ваксинираните” не само продължавали да се разболяват от едра шарка, но развивали и нови болести.

Без да се впечатлява от действителните резултати, Дженър гръмогласно прокламирал „огромната обществена полза” от ваксинациите (практика, която се е запазила едно към едно до наши дни) и в крайна сметка получил солидна финансова инжекция за проекта си от английския парламент – пари, с чиято помощ не спасил нито един човек от едра шарка, но спечелил благоволението на лекарската гилдия. Неслучайно изтъкнатият английски епидемиолог и историк на медицината д-р Чарлз Крейтън описва Едуард Дженър като „човек кух и тщеславен, хитър и алчен... самохвалко, който никога не говори честно и прямо, когато може да го направи мъгляво и прикрито”.

 

Пастьор също ги подкрепя

Следващият „гигант” на идеята за ваксинациите – химикът Луи Пастьор (1822-1895), – по сходен начин успява да превърне в огромен бизнес своята противобясна ваксина, за чиято полезност така и не привежда нито едно научно доказателство.

В средата на ХХ в. пък „бащата на полиомиелитната ваксина” д-р Джонас Солк (1914-1995) получава ореола на „спасител от полиомиелита” след грубо фалшифициране на резултатите от изпитанията на измислената от него ваксина. Още много прелюбопитни данни за историята на ваксиналното движение може да прочететат на уебсайта на д-р Александър Коток www.homeoint.ru, откъде са и тези данни.

 

Грип за девет милиарда

Всички си спомнят шумния скандал от преди няколко години със свинския грип. Тогава самата Световна здравна организация се ангажира официално да сплашва хората, че свинският грип ще протече с голяма смъртност, поради което населението на земята трябва да се ваксинира поголовно. Нито грипът се оказа толкова страшен, нито ваксината – толкова полезна, но освен с подвити опашки, едрите производители на противогрипни ваксини се оттеглиха (за много кратко) в убежищата си и с няколко милиарда долара повече (около 9 по груби изчисления).

Така че мотивите практиката на ваксинирането да се утвърди са вулгарно прозрачни – огромни финансови печалби за производителите на ваксини и техните промоутъри. Известна част от тези печалби системно се „реинвестира” в нова и нова дезинформация за качествата на ваксините и резултатите от ваксинациите.

 


- Картината на болестите се променя във времето, някои изчезват... В наши дни никой не говори за чума или скарлатина, а пък болестите, против които се ваксинираме, са си тук. Как става така?
- Великолепно попадение! Никак не е трудно да се събере две и две. Истината е навсякъде, но на хората се пречи активно да разглеждат въпроса с инфекциозните болести в неговата дълбочина. Вместо това, непрекъснато се размахва плашилото на пандемии от какви ли не „ваксино-предотвратими” болести. Индустрията, основана на масовото ваксиниране, би загинала в миг, ако се преустанови безчестното насаждане на страх и спекулирането с него.
Част от въпросната истина е, че определени инфекциозни болести имат свое място само в конкретен период от историята на човечеството – те никога не могат да се завърнат. Най-силният пример за такива болести са чумата, коремният тиф... Други болести от страшилища в миналото са се превърнали в почти нулев проблем за съвременната медицина. Холерата, например, отдавна не плаши хората в Индия, защото се лекува много успешно. Трети тип болести биха се върнали в днешния свят, единствено ако изведнъж се разруши системата за централно водоснабдяване и наред с това започнем да изхвърляме използваната от нас вода (с всичко, съдържащо се в нея) директно на улицата.
Втората част от констатацията ви е дори още по-интересна. Съществуват много сериозни доказателства, че част от болестите – особено, полиомиелитът – се държат „живи” единствено от ваксините „срещу” тях. Тези доказателства се посрещат с подигравки от промоутърите на ваксините, не защото не са научни, а защото са им неизгодни, чисто финансово.


- Като поставяме ваксина срещу определени болести, не накланяме ли везните в полза на други? Тоест, по-уязвим ли става организмът от останалите болести?
- И в тази посока не липсват сериозни научни аргументи. Не е сложно да се проследи, че ваксината „принуждава” организма да произвежда антитела срещу ваксиналния агент. Бидейки задължена да прави това, имунната ни система за определен (различно продължителен) период се оказва в невъзможност да пази организма от потенциални патогени, с които той се среща непрекъснато. Ще дам простичък пример с клетия Павелчо, когото нелепо загубихме неотдавна – по „неясни” за експертите причини. Студент в HomeoHelp Holistic School, дипломираният имунолог Ангелина Момчилова, дава абсолютно логично обяснение, върху което всички трябва много сериозно да поразсъждават. „Имунната система е отслабена с ваксинацията и е „заета” да произвежда антитела срещу 15 (!) антигена, вместо да успее навреме да се справи с истинския нападател на организма, който освен това може и да се размножава.” С други думи, натоварвайки организма да се подготвя за борба с причинител, с който може да се срещне някъде, някога, ние му връзваме ръцете да се бори с този, който го напада тук и сега.
Втората част на проблема касае връзката между ваксинациите и хронични болести, за които преди 25 години дори не предполагахме, че може да съществуват, особено в ранна детска възраст. Възпрепятствайки организма да реагира по най-естествения за него начин срещу болестотворен микроорганизъм – чрез доведената до съвършенство реакция, наречена „остро възпаление”, ние разстройваме функционирането на неговата имунна система така, че впоследствие той да започне да припознава като опасни съвсем безобидни субстанции (така се раждат алергиите) или части от собствения си организъм (което пък поставя начало на автоимунните процеси).
Всичко това може относително лесно да бъде доказано, и то многократно, след което би трябвало да бъде съобщено и на лекарите и студентите по медицина. Сами си дайте сметка какъв е шансът това да се случи днес, в ерата на господстваща фармацевтична индустрия.


- Кои болести грозят едно дете в случай, че расте без ваксина? Какъв е пътят да го предпазим от тях?
- Относително реален е рискът детето да се разболее от някаква шарка, от заушки; много по-малък – от хепатит В, туберкулоза, коклюш; почти нищожен – от дифтерия и тетанус. Предпазването става по великолепно работещи начини, които финансово заинтересованите от масово ваксиниране отново предпочитат да посрещнат с високомерие, нежели да се замислят върху здравия смисъл от тяхното по-широко прилагане. Имам предвид на първо място системната физическа активност на децата, на второ място, правилното им хранене с качествена храна, на трето, правилното им възпитание като свестни хора и не на последно място, лечението на болните с природосъобразни средства, най-вече холистични методи на лечение като хомеопатия и Бах терапия. Защото даването на потискащи симптомите субстанции, евфемистично наричани „лекарства”, няма нищо общо с лекуването.
Особено важно е да се напомни още веднъж, че преболедуване от някои болести в детските години, от една страна, гарантира пожизнен имунитет срещу тях, но от друга, служи като важно „настройване” на организма, за да може той да се справя успешно с много по-сериозни предизвикателства, които го очакват по-нататък в живота. Едно „спасено” от морбили дете, което след това боледува с десетилетия от атопичен дерматит или бронхиална астма, или диабет, в никакъв случай не е по-щастливо от друго, което е преболедувало морбили, но остава напълно здраво след това.

 

- Има ли връзка ваксинацията с разпространението в последните няколко десетки години на определени болести в особено голям мащаб? Тук говорим за рак, аутизъм и някои други...
- Не би било почтено да виним за всички ужасни болести ваксинациите. Не би било и научно, още по-малко полезно. За жалост, върху съвременното дете влияят многобройни патогенни фактори от всякакво естество. Връзката между масовото ваксиниране и аутизма изисква не папагалско отричане, а изключително задълбочено епидемиологично и клинично проучване.
Докато връзката между ваксините и алергиите, всевъзможните автоимунни заболявания и дори хиперактивността и проблемите с обучението при все повече деца е вече почти на повърхността; трябва съвсем мъничко усилие, за да разберем тези проблеми в цялата им дълбочина и тогава ще знаем как да ги предотвратяваме (защото за лекуване почти не може да става въпрос).


- Съществува ли за вас термин „природна имунизация”? Как я придобива едно дете? Вредно ли е да се опитваме да създаваме „стерилна” среда за бебето – какво печели и какво губи от нея то?
- Без никакво съмнение съществува „природна имунизация”. Нещо повече, имунизацията може да бъде само природна. Да бъдат наричат ваксинациите „имунизации”, е просто елементарен пропаганден трик.
Човекът изначално е устроен така, че да се имунизира чрез среща с болестотворен микроорганизъм. В това далеч няма нищо страшно. Всеки човек го прави всеки Божи ден. Ние ежечасно се срещаме с такива микроорганизми и изработваме имунитет срещу тях. Без да се разболяваме, без дори да го усещаме. За да придобие едно дете такъв имунитет, е много важно да не бъде третирано с антибиотици, кортикостероиди и антихистаминови медикаменти. Както забелязвате, това са най-често предписваните на децата ни днес химикали. Те разстройват имунната и ендокринната им система дълбоко и последователно.
Да се създава „стерилна” среда за едно бебе, има смисъл само и единствено, ако то ще живее в такава среда цял живот (например, в космическа станция). Във всички останали случаи, подобен стремеж прави детето все по-неподготвено и непригодно за нормален живот. И неизбежно го обрича на „болестите на модерния човек”.


- С риск да се повторим: защо ваксинираните деца се разболяват точно от това, против което са ваксинирани? Признак на какво е това – неработеща ваксина или изменен причинител на болестта?
- Това е признак преди всичко на един тежък дефект на теорията, че ваксините предпазват от инфекции. Истината е, че това, което правят ваксините, е да провокират образуване на антитела. Фактът, че антителата са от първостепенна важност в борбата ни с инфекциите все по-трудно издържа научна критика, разтърсван най-вече от многобройни изследвания, които откриват високо ниво на антитела у пациенти, боледуващи точно от болестта, от която те би трябвало да го предпазват. И обратното, деца с много ниски нива на антитела, се оказват напълно резистентни срещу съответната инфекциозна болест.


- Д-р Пол Офит твърди, че човешкото тяло може да понесе 1000 ваксини, но възниква въпросът как все пак организмът реагира на антигените? Не съсредоточава ли вниманието си другаде, вместо да работи за справяне с появили се природен път инфекции?
- Други подобни претенциозни персони, включително и наши хабилитирани сънародници, твърдят, че всяко дете може да понесе и 10000 ваксини.
Организмът реагира на антигените с образуването на антитела срещу тях. Но забележете, че организмът не произвежда антитела срещу болести, от които реално се чувства застрашен, а срещу такива, които лекарите предполагат, че може да го застрашат. От едната страна имаме реална, от другата – предполагаема заплаха. Това е като да се заема да ви обучавам как да се борите с марсиански похитител, точно в момента, в който реален крадец влиза в дома ви. Ако разполагам с нужните за това пари, непременно бих намерил начин да ви убедя колко страшна и реална заплаха са марсианците. Естествено, не без помощта на медии и рекламни агенти, които разчитат на тези пари.


- Възможно ли е съществуване на „хомеопатична” ваксина? Какъв би бил ефектът от нея?
- Хомеопрофилактиката е високо развита и се прилага от много десетилетия. Широка известност доби много показателната история с хомеопрофилактиката на лептоспироза в Куба преди по-малко от 10 години. Лептоспирозата е сериозен проблем за кубинците. Дълги години те се опитваха да я предотвратяват с ваксина. В един момент обаче се оказа невъзможно да се осигурят достатъчно ваксини, поради високата им цена и други пречки, изкуствено създадени от произвеждащите ваксината американски фармацевтични гиганти. Тогава кубинското правителство реши да приложи хомеопрофилактика. Резултатите бяха изумително добри – много по-ниска заболеваемост от лептоспироза на многократно по-ниска цена. Немалко медицински списания също съобщиха този факт.


- Накрая, вашият съвет към един родител... Как да погледне на ваксините, от какво да формира мнението си и накъде да насочи усилията си?
- Човек не може да знае всичко. Когато ни е необходимо „на готово” някакво знание, а няма време да се сдобием с него, правилният подход е да потърсим информация от източник, когото познаваме и който вече е спечелил доверието ни като непредубеден и надежден. Острата реакция на лекари и здравни власти срещу опонентите на масовото, безогледно ваксиниране показва недвусмислено – лекарите и здравни власти вече не са надежден източник на информация, просто защото все повече хора ги разобличават като предубедени, по-точно „платени”.


Скъпи родители, моят съвет е да бъдете предпазливи на границата на подозрителността.

Съмнявайте се във всичко и във всеки (включително и в мен), докато не се убедите поне десетократно, че това „всичко” отговаря на истината или че този „всеки” говори истината. Децата ви и тяхното благополучие заслужават този труд.

Никога не ползвайте един източник на информация или еднотипни източници.

Оглеждайте въпросите от различни, дори взаимно изключващи се ъгли. В интернет има много дезинформация, но и много истинна информация – както в едната, така и в другата посока. Не се предоверявайте на интернет и печатните издания, но не може да си позволите и да се лишите от информацията, която те споделят.

Но най-сигурното е да намерите специалистите, за които Вашият интерес и интересът на Вашите деца е толкова важен, колкото и техният собствен. На тях може да се доверите.

 

 

Създава училище за здраве

Д-р Стойчев дълго време следва каноните на конвенционалната медицина преди да „прогледне” за хомеопатията. Затова пък сега начина му на работа е двойно по-ценен – просто той е с магистърски степени и в класическата хомеопатия, и в медицината. HomeoHelp Holistic School, на което е директор, предлага срещи със световноизвестни специалисти в областта на хомеопатията, та българските хомеопати да имат нивото да даряват здраве. Д-р Стойчев е и един от търсените събеседници, когато стане въпрос за това нужни ли са ваксините. Казва, че отношението си е формирал от практиката. „Когато един лекар види дори само едно увредено от ваксини дете, това е тежък трус за него – като лекар, като човек, като родител. А сега си представете, че виждате това десетки или стотици пъти.”

 

Д-р Румен Стойчев е лекар с 26 годишна практика, магистър по хомеопатия. От 15 години практикува класическа хомеопатия. 

Работи главно в Бургас и Добрич. От 4 години оглавява HomeoHelp Holistic School, в което се води (главно онлайн) обучение от български и чуждестранни преподаватели по Хомеопатия, Бах терапия, Традиционна китайска медицина, Sequential Energy System Tuning, Медицински минимум за практикуващи алтернативни терапевтични методи.

Ръководи издателство "ХомеоХелп", издаващо книги в областта на хомеопатията и холистичното здраве.

 

Интервю на Краси Проданов

Със сътрудничеството на Гергана Димитрова

 

 


 

 

Интервюто с д-р Стойчев може да прочетете в брой 115 на списание "Усури", който може да закупите в хартиен или електронен вариант от уебсайта на списанието.

http://www.usuri-bg.net/index.php?option=com_content&task=view&id=15&Itemid=39&lang=bg е публикувано интервю с д-р Румен Стойчев, посветено на проблема „ваксини” и озаглавено „Създадени с измама”

Следва откъс от интервюто.