За ваксините

д-р Франсоаз Берту, педиатър

Имало едно време...


(случи се през април 2009, ако трябва да бъдем точни) – бях поканена да произнеса реч на конференция за ваксинациите. Трябваше да говоря след двама от най-големите експерти на Франция по този въпрос – журналистката Силви Симон и биологът Мишел Жоржет. Тъй като ги бях слушала преди, бях съвсем наясно, че най-добрият вариант за мен беше да се държа колкото е възможно по-далеч от темата за ваксините. Просто не се сещах какво по-умно мога да направя, ако искам да си остана жива и здрава.


Като педиатър и хомеопат, специализирал се по тази тема, по-късно аз реших да организирам конференция под надслов „Удивителното здраве на неваксинираните деца”, заедно с приятелите ми Силви и Мишел. Впоследствие този проект прерасна в книга, която анализира различните житейски избори, правени често от семейства, които не се ваксинират, включително раждането у дома, кърменето, природосъобразните терапии, доброто хранене (често пъти вегетарианско), спокойната среда за живот и доверието в способността на тялото да се лекува.


В живота ми като педиатър аз съм прекарала много време в диалог с родителите, които често имат нужда да изразят своите притеснения, свързани както с болести, така и с ваксини. Заедно с тях ние разработваме най-добрият „маршрут” за децата им. Някои избират да не ваксинират изобщо. Други не успяват да превъзмогнат страха си от някои болести, особено тетанус. В тези случаи ние отлагаме ваксинацията, колкото е възможно повече и я правим под защитата на хомеопатични лекарства и „изчистване” със специфичен потенциран препарат, наречен нозод.

 

Работила съм в Швейцария, където ваксинациите не са задължителни, а съществува само силен социален натиск. Във Франция, само на няколко километра от офиса ми, по това време имаше четири задължителни ваксинации (БЦЖ, за щастие, беше извадено от списъка на задължителните измунизации през 2007 и останаха три – дифтерия, тетанус и полиомиелит).

 

Някои от основанията ми да говоря за удивителното здраве на неваксинираните деца идват от моя личен опит като лекар, след многогодишно събиране на обратна информация от сорта:
• „Моето дете започна да кашли непосредствено след ваксинацията.”
• „След ваксинацията той непрекъснато има болки в ушите.”
• „16-годишната ми дъщеря няма нито една имунизация. Тя почти никога не боледува. Ако се разболее, се оправя най-много за два дни.”
• „Децата на съседите имат всички имунизации по имунизационен календар. Те са постоянно болни и на антибиотици.”

 

Това все още не беше достатъчно за написване на книга. Но аз откривах все повече и повече подобна информация по цял свят. Последвайте ме в моето кратко пътешествие по планетата.

д-р Франсоаз Берту, педиатър

Имало едно време...


(случи се през април 2009, ако трябва да бъдем точни) – бях поканена да произнеса реч на конференция за ваксинациите. Трябваше да говоря след двама от най-големите експерти на Франция по този въпрос – журналистката Силви Симон и биологът Мишел Жоржет. Тъй като ги бях слушала преди, бях съвсем наясно, че най-добрият вариант за мен беше да се държа колкото е възможно по-далеч от темата за ваксините. Просто не се сещах какво по-умно мога да направя, ако искам да си остана жива и здрава.


Като педиатър и хомеопат, специализирал се по тази тема, по-късно аз реших да организирам конференция под надслов „Удивителното здраве на неваксинираните деца”, заедно с приятелите ми Силви и Мишел. Впоследствие този проект прерасна в книга, която анализира различните житейски избори, правени често от семейства, които не се ваксинират, включително раждането у дома, кърменето, природосъобразните терапии, доброто хранене (често пъти вегетарианско), спокойната среда за живот и доверието в способността на тялото да се лекува.


В живота ми като педиатър аз съм прекарала много време в диалог с родителите, които често имат нужда да изразят своите притеснения, свързани както с болести, така и с ваксини. Заедно с тях ние разработваме най-добрият „маршрут” за децата им. Някои избират да не ваксинират изобщо. Други не успяват да превъзмогнат страха си от някои болести, особено тетанус. В тези случаи ние отлагаме ваксинацията, колкото е възможно повече и я правим под защитата на хомеопатични лекарства и „изчистване” със специфичен потенциран препарат, наречен нозод.

 

Работила съм в Швейцария, където ваксинациите не са задължителни, а съществува само силен социален натиск. Във Франция, само на няколко километра от офиса ми, по това време имаше четири задължителни ваксинации (БЦЖ, за щастие, беше извадено от списъка на задължителните измунизации през 2007 и останаха три – дифтерия, тетанус и полиомиелит).

 

Някои от основанията ми да говоря за удивителното здраве на неваксинираните деца идват от моя личен опит като лекар, след многогодишно събиране на обратна информация от сорта:
• „Моето дете започна да кашли непосредствено след ваксинацията.”
• „След ваксинацията той непрекъснато има болки в ушите.”
• „16-годишната ми дъщеря няма нито една имунизация. Тя почти никога не боледува. Ако се разболее, се оправя най-много за два дни.”
• „Децата на съседите имат всички имунизации по имунизационен календар. Те са постоянно болни и на антибиотици.”

 

Това все още не беше достатъчно за написване на книга. Но аз откривах все повече и повече подобна информация по цял свят. Последвайте ме в моето кратко пътешествие по планетата.

Европа, САЩ, Австралия

ЕВРОПА

 

В Англия д-р Мишел Оден показва с две проучвания, че децата, които не са ваксинирани срещу коклюш, боледуват от астма 5-6 пъти по-рядко, отколкото тези, които са били ваксинирани срещу тази болест. Първото проучване е върху 450 бебета от Млечната лига, а второто – върху 125 деца в училище „Щайнер”. (1)

 

Група, съставена предимно от педиатри, проучи 14 893 деца от различни места в Европа, учещи в училищата „Щайнер” в Австрия, Германия, Холандия, Швеция и Швейцария; установено е, че децата, които живеят в „антропософска среда” (където ваксинирането до голяма степен се избягва) са в по-добро здраве, в сравнение с контролната група. (2)

 

В Германия един от изследователите, работещи с Европейските „Щайнер” училища, пише: „В източната част на Берлин преди падането на Берлинската стена виждахме по-малко алергии, отколкото на Запад. Това население беше по-бедно, живееше по-близо природата и сред него имаше по-малко ваксинирани.” Твърде много хигиена не винаги е за добро. Както би казал британският изследовател и автор на „хигиенната хипотеза” Дейвид Страхан: „Дай ни и този ден нашата ежедневна порция микроби”.

 

В Испания д-р Хавиер Уриарте и д-р Дж. Мануел Марин публикуваха през 1999 проучване върху 314 деца, провеждано между 1975 и 2000. (3) Тази група деца се характеризира с преобладаване на домашните или естествените раждания, продължително кърмене, липса на ваксинации, холистично здравно обучение и неприемане на алопатични медикаменти. Не са установени никакви сериозни заболявания, има много малко хоспитализации (най-вече за травми) и 3.3% астма в сравнение с 20% в общата популация. И, разбира се, били са спестени много пари!

САЩ

 

Нивото на аутизъм в САЩ днес достига невъобразимото 1 на 100. Съотношението при неваксинираните е в шокиращ контраст със статистическите данни за страната като цяло. Повечето американци познават работата на американския журналист Дан Олмстед, показваща невероятна пълна липса на аутизъм в неваксинирани Амиш-общности от Пенсилвания и Охайо. (Амишите са малка православна анабаптистка църква с последователи главно в посочените два щата – б. пр.)

 

Други впечатляващи данни имаме от базираната в Чикаго медицинска клиника „Homefirst”, управлявана от група от лекари, сред които и медицинският директор д-р Майер Айзенщайн. Те нямат пациенти с аутизъм, а супермалък е броят на децата с алергии; много от тези деца са били родени у дома и повечето от тях не са ваксинирани.

 

През 1985 аз преведох на френски език книгата на американския педиатър Робърт Менделсон „Как да отгледаш здраво дете... въпреки лекарите” (издадена преди броени дни и на български – б. пр.). Сега виждам конкретните й резултати под формата на удивително доброто здраве на децата, чиито лекари са негови ученици! Обичам тази синхронност в живота ми!

АВСТРАЛИЯ

 

През 1942 Лесли Оуен Бейли, основател на Обществото за естествено здраве в Австралия, поел под свое попечителство 85 деца, чиито майки не били в състояние да се грижат за тях. Тези 85 деца никога не са били ваксинирани, никога не са им били давани медикаменти и не са им правени операции. Единствената регистрирана болест била варицела, от която се разболели 34 деца. Децата незабавно били поставени на постелен режим и им давали само чиста вода или пресен сок от плодове. Всички те се възстановили бързо, без никакви отрицателни последствия. Разследване разкрило, че в училище тези деца разменяли здравословния си обяд за нездравословни конвенционални храни, така че тази епидемия изобщо не била изненадваща.

 

Много от въпросните деца наследили лошо здравословно състояние, поради историята на много болести и недохранване сред техните майки. Въпреки това и въпреки факта, че никога не са били кърмени, нито са имали шанса да се насладят на нормалната връзка между майката и детето, те пораснали като здрави, жизнени, самостоятелни деца.

Нова Зеландия, Япония

НОВА ЗЕЛАНДИЯ

 

Две проучвания, направени в Нова Зеландия през 1992 и 1995, показват, че неваксинираните деца очевидно развиват по-малко алергии и боледуват по-рядко от отит (възпаление на ухото), възпаления на сливиците, хрема, епилепсия и синдром на дефицит на внимание и хиперактивност. (4)

ЯПОНИЯ

 

Интересен период в Япония е  този между 1975 и 1980, когато беше взето решение първата ваксинация да е на възраст две години вместо на два месеца. Причината бяха нарастващите доказателства за връзката между ваксини и синдрома на внезапната детска смърт (SIDS). В списание „Педиатрия” беше публикувано проучване, показващо, че от 1970 до януари 1975 са регистрирани 57 случая на сериозни реакции от ваксини, включително 37 смъртни случая. От февруари 1975 до август 1981 имаше 8 случая на сериозни реакции от ваксини, включително 3 случая на смърт. За съжаление на децата и техните родители, сега японският план за ваксинация отново  „нормализиран”. Проучването показва ясно, че имунната система е по-силна на две години, отколкото на два месеца.

 

Колко ли добре биха се развивали децата, ако не се ваксинират изобщо?

 

Същите наблюдения откриваме и в едно проучване, публикувано в „Списанието по алергология и клинична имунология”. От изследваните 11 531 деца на 7-годишна възраст бяха получени следните резултати: ваксинирани на 2 месеца – 13.8% са с астма; ваксинирани между 2 и 4 месеца – с астма са 10.3%; ваксинирани след навършване на 4 месеца – 5.9%.

 

И отново, колко ли добре биха се развивали тези деца, ако не бяха ваксинирани изобщо?

ПОУКАТА, КОЯТО НИ ДАВАТ ВАКСИНАЦИИТЕ

 

Като загрижен, състрадателен и мислещ педиатър, мога да стигна до един единствен извод: Неваксинираните деца имат далеч по-добър шанс да се радват на прекрасно здраве. Абсолютно всяка ваксинация намалява този шанс.

 

Оригиналната статия може да прочетете ТУК

 

Източници:
1) www.birthworks.org/primalhealth
2) Allergic diseases and atopic sensitization in children related to farming and anthroposophic lifestyle - Persifal study. Allergy 2006, 61 (4) : 414-421.
3) www.vacunacionlibre.org
4) http://www.ias.org.nz