След книгите си за Змиите, Паяците и Насекомите, Питър Фрейзър вече е готов и с тази за Птиците – "Птиците – Търсещи Свободата в Небесата".
Българския читател познава Питър Фрейзър от издадените от ХомеоХелп първи две книги от прекрасната му поредица - "Използване на Царства в Хомеопатията" и "Използване на Mappa Mundi в Хомеопатията".
 |
Джоф Джонсън оценява поредицата така: "Поредицата на Питър е откровение. Диференциацията между насекомите и птиците е направена толково ясно и стегнато, че направо е трудно за вярване. Аз не се сещам за други хомеопатични книги, които да дават толкова много мъдрост на толкова ниска цена! Тези книги ме вдъхновяват в практиката ми и носят голяма полза на пациентите ми."
Ценен е отзивът на Миша Норланд: „Питър ни дава много фин фокус, който прониква отвъд видимото, за да разкрие простата и истинска природа на нещата. Това води до краткост на израза и до концентриране на материала – aqua vitae, от която може да пием, за да стигне до разбирането. Поднесената информация е много полезна в живата практика и ми помага да разпознавам симилимума. Аз очаквах тази книга с огромно нетърпение.”
Трансформация между Царствата
Лекарствата, които се движат между Царствата на Морето, Земята, Небето и Подземното царство, се намират в особено динамична връзка с тази трансформация. Разбирането на тази динамика помага да се разбере групата като цяло и да се открият фините различия между отделните представители. Групите включват насекоми, Птици, Паяци, Змии, Млека, Медикаменти и Дървета.
Лекарствата от Птици бързо заеха полагащото им се значително място в практиката. Общата картина на Птичето Лекарство може би е относително ясна, но разликите между отделните видове са много фини и трудни за определяне.
В тази книга е събрана информация за 40 различни лекарства, голяма част от която не е никак лесна за откриване. Книгата дава общите очертания на важните за птиците характеристики и обяснява как тези характеристики намират своето изражение в Птичите лекарства. След това авторът се занимава с индивидуалните лекарства и детайлизира начините, по които определени теми стават особена важни при едно лекарство, бидейки по-периферни при други. Книгата разглежда и изплуващите взаимоотношения между различните птичи семейства и такива теми като взаимоотношението хищник – плячка.
ХомеоХелп ви представя откъс от книгата "Птиците – Търсещи Свободата в Небесата"
Откъс от книгата
ХомеоХелп ви представя откъс от книгата
"Птиците – Търсещи Свободата в Небесата"
ПТИЦИТЕ като ЦЯЛО
Характеристиката, която отличава Птиците като група е тяхната способност да летят. Някои птици са се отказали от тази способност и макар да са я загубили, те са го направили толкова бързо (в еволюционен аспект), че са се отказали да летят, когато вече не са имали нужда от това. Способността за летене е била загубена, тъй като вече не си е заслужавало да се плаща цената за това, т. е. предимствата да можеш да летиш са станали по-малко. Най-често това става, когато няма толкова много хищници наоколо. В някои случаи птиците изработват други стратегии и способности, които правят способността за летене излишна. Пингвините и Щраусите са някои от примерите, но може би най-интересни са тези, при които процесът продължава и в наше време. Бегачите (вид северо-американска кукувица) намират своята свобода в способността да бягат и да се движат много бързо. Следователно, не самата способност за летене е най-важна при Птичите лекарства, а по-скоро свободата, която летенето може да даде.
Летенето предлага на птиците множество различни форми на свобода. Най-важна сред тях е свободата да избягаш от хищника. Има и свобода да се местиш и да отиваш навсякъде, където пожелаеш. От своя страна, това дава и свобода да избираш какво и къде да ядеш и къде да живееш. Наблюдава се и трудно дефиниращо се качество на детинско вълнение и жизнерадост, което произтича от свободата да летиш и този фактор – в най-малка степен материален – е може би най-важната характеристика на свободата на Птиците.
Птиците са творения на Въздуха. Те се развиват естествено от пиленца с пух до възрастни индивиди с пера, които получават способността за летене по право. За разлика от Насекомите, на тях не им се налага да работят и да се променят, за да станат способни да летят. За разлика от Прилепите, те не са изключение от нормалния модел за своя вид. На тях не им се налага да бъдат нещо изключително, за да могат да летят – това е тяхното естествено състояние.
При Птичите лекарства има много симптоми, свързани с усещане за летене и носене във въздуха. Сънища и делюзии с подобни усещания са нещо обичайно. Съществуват и симптоми, съпровождани с подобни усещания, особено световъртеж и гадене. Патологичното състояние, обаче, а оттам и състоянието, което е най-важно при предписването е чувството за тежест и неспособност да се издигнеш в небесата. Следователно, тежест и стягане са най-важните усещания и те се откриват в сънищата и делюзиите, но най-вече във физическите симптоми, които може да бъдат проявени в която и да било част на тялото, от главата, през белите дробове до долните крайници.
Свободата по своето естество не подлежи на дефиниране. Всяка дефиниция или описание на това що е свобода или какво прави свободата, сами по себе си са ограничение на свободата. Истинската свобода няма предели и не може да бъде под условие. Тя се дефинира чрез своята противоположност – пълна липса на ограничения.
Най-важният симптом у хората, нуждаещи се от Птичи лекарства е чувството, че нещо им пречи да постигнат истинска свобода. Това, което осуетява или пречи на свободата им е ключът при диференцирането на различните Птичи лекарства. Да се разбира това е важно не само за разбирането на лекарствата, но и за това да узнаеш как да установиш чувствата и потребностите на пациентите. Ако един пациент говори за свобода, ние обикновено искаме да научим какво свободата означава за него, а това често е безплодна посока на разпита, която създава повече объркване, отколкото да дава яснота. Аналогично, ако един пациент каже, че се чувства като хванат в капан и има нужда да избяга, това може да ни се стори обещаващо направление за въпросите ни. Фактът, че пациентът има нужда да избяга, обаче, не винаги е толкова важен. Той може да хвърли известна светлина върху това, какво им пречи, но най-често това не е нещо повече от проява на нуждата от свобода.