Начало

Скъпи приятели,

HomeoHelp Holistic School е единственото холистично училище в България, което предлага обучение по различни холистични методи за диагностика и лечение.

Обученията по класическа хомеопатия, Бах терапия и астрология за терапевти са изцяло онлайн, защото тази форма ги прави достъпни за най-активните българи – хора, интензивно ангажирани професионално и семейно. Ние знаем, че това са хора с високи изисквания към себе си, хора, които никога не си позволяват да тъпчат на място и да допускат застой, както в професионалното си развитие, така и като родители.

 

Обученията по SEST и Перцептивна остеопатия се провеждат изцяло присъствено, за да могат участниците да усвоят максимално добре практическите умения за работа.

 

Научете повече за курсовете ни по Хомеопатия, SEST, Перцептивна остеопатия, Традиционна китайска медицина, Бах терапия, астрология за терапевти.

Хомеопатия - въпроси и отговори

Индекс на статията

Алън Филипс

Здравните власти в България с всички средства се опитват да наложат практиката на поголовните имунизации като безалтернативен метод за профилактика на инфекциозните болести. Научните аргументи против тази заблуда не впечатляват държавните чиновници. Българинът, обаче, има право да научи някои

МИТОВЕ и ИСТИНИ за ВАКСИНАЦИИТЕ

(Противоречията между медицинската наука и имунизационната политика)


Когато започна серията от ваксинации на моя син (тогава той беше на два месеца), аз нямах представа, че съществуват някакви рискове за него, свързани с имунизациите. Натъкнах се, обаче, на едно противоречие в медицинската литература - рискът от сериозни неблагоприятни реакции спрямо ДТК-ваксината се изчислява на 1:1750, докато вероятността за смъртоносно заболяване от коклюш е едно към няколко милиона. Когато засегнах този въпрос пред лекаря, той се противопостави гневно и, мърморейки, вбесено излетя от кабинета. Скоро след това научих за дете, което е било трайно инвалидизирано след ваксинация и това ме подтикна да направя собствено разследване. Откритията, които направих, бяха толкова обезпокоителни, че се почувствах задължен да ги оповестя.

 

Здравните власти препоръчват ваксините за намаляване на заболеваемостта и ни уверяват в тяхната безопасност и ефективност. Но това на пръв поглед непоклатимо становище влиза в остро противоречие със здравната статистика, медицинските проучвания, докладите на FDA (Администрацията за храни и лекарства на САЩ) и CDC (Центъра за контрол на болестите на САЩ) и изследванията на много учени с неоспорим авторитет от целия свят. Всъщност, инфекциозните болести отбелязват трайно снижение десетилетия преди въвеждането на ваксините. Лекарите в САЩ всяка година съобщават за хиляди сериозни постваксинални усложнения, включително смъртни случаи, трайна инвалидност, епидемии сред изцяло ваксинирани популации, а много изследователи отдават редица хронични имунологични и неврологични заболявания на масовите имунизационни програми.

 

Стотици медицински публикации документират неблагоприятни последици от ваксини, дузини книги, написани от лекари, учени и независими изследователи, разкриват сериозни слабости в имунизационната теория и практика. По ирония на съдбата, обаче, повечето педиатри и родители не подозират абсолютно нищо за тези открития. През последните години това положение все пак започна да се променя. Расте броят на родителите и изпълнителите на здравни услуги по света, които вече са наясно с проблема и започват да възразяват срещу повсеместните задължителни ваксинации.

 

Моята цел не е да приканвам когото и да било да се ваксинира или да не се ваксинира, а по-скоро най-настойчиво да насоча вниманието ви към няколко много сериозни причини да проучите фактите преди да вземете решение дали да се подложите на тази манипулация. Като млад родител аз бях шокиран, когато открих, че нито законът, нито професионалната етика изискват от педиатрите да бъдат напълно информирани. Аз се убедих със собствените си очи, че мнозинството лекари практикуват, без да разполагат с цялата необходима информация, а в някои случаи дори се опират на откровено погрешна информация.

 

Макар и кратко, това изложение съдържа достатъчно доказателства, които обосноваватнеобходимостта от още по-задълбочено изследване на проблема от всички заинтересовани, което аз горещо препоръчвам. Вие ще се убедите, че това е единственият начин да се доберем до обективната истина, тъй като дискусията до момента се води твърде емоционално.

 

Внимание! Бъдете предпазливи, ако решите да обсъждате този въпрос с педиатъра си. Много от педиатрите са заложили себе си и репутацията си на предполагаемата безопасност и ефективност на ваксините и затова приемат много трудно доказателствата за обратното. Първият педиатър, с който се опитах да споделя моите разкрития, ми се разкрещя гневно, докато аз най-спокойно му излагах разсъжденията си. Тази погрешна концепция е пуснала у тях много дълбоки корени.


Мит за ваксинациите № 1:

Ваксините са напълно безопасни.

 

В Системата за отчитане на неблагоприятните ефекти от ваксини (VAERS) към FDA на САЩ се подават около 11 000 доклада на година за сериозни неблагоприятни реакции към ваксини, в 1% от които (повече от 112) става дума за смъртни случаи след ваксинация. Огромната част от тези доклади са направени от лекари, а повечето от смъртните случаи се отдават на ваксината против коклюш (магарешка кашлица), която влиза в състава на ДТК, позната в Британия като "Тройната ваксина" (в нея са включени още ваксините против дифтерия и тетанус). Този факт сам по себе си е обезпокоителен, но той всъщност е само върхът на айсберга. Изчисленията на FDA показват, че реално се съобщават само около 10% от неблагоприятните реакции - факт, който се потвърждава и от две проучвания на NVIC (Националния център за информация, свързана с ваксините). Всъщност, NVIC съобщава, че в Ню Йорк само един от 40 лекарски кабинета (2,5%) е докладвал за смъртните случаи или увреждания, настъпили след ваксинация, т. е. 97,5% от смъртните случаи, причинени от ваксини, остават неоповестени в този град. Дори и да оставим настрана налагащия се от само себе си въпрос за почтеността на лекарската гилдия (лекарите са задължени от закона да съобщават всички сериозни странични явления от лекарства и ваксини), тези разкрития подсказват, че в действителност смъртните случаи след ваксиниране са вероятно над 1000 всяка година.

 

При коклюша броят на смъртните случаи, свързани с ваксината, многократно превъзхожда смъртността от самото заболяване, която през последните години според CDC е била 10 случая годишно и само 8 през 1993 год., която е последната година на пикова заболеваемост (коклюшът има пикове през 3-4 години, докато ваксинациите се провеждат ежегодно с еднаква интензивност). Казано в прав текст, ваксината е 100 пъти по-смъртоносна от самата болест. Множеството примери за висока заболеваемост сред популации с висок процент ваксинирани (виж Мит № 2), както и фактът, че всъщност заболеваемостта от огромната част от болестите спадна преди въвеждането на задължителните ваксинации (смъртността при коклюша спада с 79% преди въвеждането на ваксината - виж Мит № 3) - всичко това говори, че огромният брой пострадали от ваксините едва ли може да се приеме като необходима и неизбежна жертва, която човечеството трябва да даде в името на избавлението си от болестите.

 

За жалост, историята със свързаните с ваксиниране смъртни случаи не свършва дотук. Проучванията както на американски, така и на чуждестранни учени, сочат към ваксинациите като причина за синдрома на внезапната смърт при новородени (СВСН) - "всеобхватна" диагноза, която се поставя във всички случаи, когато точната причина за смъртта остава неустановена (тези случаи в САЩ са между 5 и 10 хиляди годишно). Едно от проучванията стига до извода, че пикът на случаите на СВСН е между 2- и 4-месечна възраст - точно когато се дават първите две задължителни ваксини, а при друго изследване се установява безспорна зависимост между ваксинирането и смъртните случаи през следващите го три седмици. Трето проучване доказва, че всяка година 3 000 деца в САЩ умират до четвъртия ден след ваксинацията (изумителното в този случай е, че авторите на това проучване в края на краищата "аргументират" липсата на връзка между СВСН и ваксините). Друг колектив от изследователи стига до заключението, че половината от случаите на СВСН (т. е. 2 500 от общо 5-те хиляди умиращи в САЩ деца всяка година) са причинени от ваксини.

 

Има много изследвания, които си поставят целта да отхвърлят връзката между СВСН и ваксините. Голямата част от тях бяха опровергани от други изследвания, а в някои случаи данните се тълкуваха изопачено и с явно пристрастие към ваксините. Дали не допускаме грешка в стремежа си към прекалена предпазливост? Дали пък точно неопровержимите доказателства за връзката между ваксините и детската смъртност не са причината за щателния и повсеместен непрекъснат контрол върху имунизационния статус на починалите деца при всички случаи на СВСН. В средата на 70-те години в Япония завишиха минималната възраст на подлежащите на ваксиниране деца от 2 месеца на 2 години, вследствие от което броят на случаите на СВСН намаляха драматично. Пред лицето на този факт, обаче, медицинската общност на САЩ избра позата на отричането. Съдебните лекари и патоанатомите отказват да проверяват ваксинационния статус на починалите от СВСН - действие, чиято висока цена се заплаща от нищо неподозиращите родители, които не са наясно с опасността и се отказват от правото да направят собствен избор.

 

Като имаме предвид колко малка част от случаите на нежелани последствия от ваксини се докладват по установения ред, можем да предположим, че истинският им брой надвишава 100 000 случая всяка година. Тъй като повечето лекари не изпълняват задължението си да съобщават за подобни случаи, няма начин да се установи в колко от тях става дума за трайна инвалидизация, но статистическите данни навеждат на мисълта, че броят им е няколко пъти по-висок от този на смъртните случаи. Тревогата, която поражда тази ситуация, се подсилва от проучванията, които разкриват, че едно от 175 деца, при които е направена пълната серия ДТК-ваксинации, страда от тежки постваксинални реакции, както и от докладите, които съдът изисква от лекарите като вещи лица, в които се посочва, че при едно от 300 деца, ваксинирани с ДТК, това довежда до появата на чести припадъци.

 

В Англия действително успяха да снижат смъртността от коклюш в средата на 70-те, когато процентът на ваксинираните деца спадна от 80 % на 30 %. Шведският епидемиолог Б. Тролфорс, проучвайки ефикасността и токсичността на противококлюшната ваксина в целия свят, констатира много ниска смъртност от коклюш в индустриалните държави и посочва, че не може да се направи разлика по този показател между страните с висок, нисък или нулев процент имунизирани. Той открива също, че в Англия, Уелс и Западна Германия са регистрирани повече смъртни случаи от коклюш през 1970 год. - година с високо ниво на имунизации, отколкото през втората половина на 80-те, когато това ниво спадна.

 

Ваксинациите ни излизат много по-скъпо, отколкото поддържането на нормални жизнени условия и опазването на здравето на нашите деца. Националната програма за обезщетяване при увреждания от ваксини (NVICP) към федералното правителство на САЩ е изплатила на родителите на увредени и убити от ваксините деца над 724,4 милиона долара от парите на данъкоплатците. До NVICP са подадени над 5000 заявления за обезщетение от 1988 год. насам, включително и над 700 за смъртни случаи, свързани с ваксини, а има и още около 2000 неясни случая на смърт и увреждания, чието решаване може би ще отнеме години. Междувременно фармацевтичните компании завладяват и заробват пазара - ваксинирането е узаконена практика във всичките 50 щата (макар че в повечето от тях те могат да бъдат избегнати без да се нарушава законът - виж Мит №9), но същите тези компании са "имунизирани" срещу търсенето на отговорност за последствията от прилагането на техните продукти. Освен това, на тях им се предоставя свобода да се позовават по своя преценка на служебната и търговска тайна, което те умело използват в случаите на постваксинални увреждания, за да предотвратят по законен начин разриването на истината за опасностите, които носят ваксините. Подобно поведение е крайно неетично; то принуждава и тези американци, които са против ваксините, да участват в изплащането на обезщетенията на увредените от ваксини наред с техните производители, които в същото време полагат всички усилия да държат в неведение същите тези американци относно опасностите, свързани с употребата на техните продукти.

 

Много любопитен е фактът, че застрахователните компании (които държат най-стриктна сметка за изплащаните обезщетения) отказват да покриват щетите от неблагоприятните постваксинални реакции. Очевидно е, че единствено печалбата определя поведението както на фармацевтичните, така и на застрахователните компании.

 

ИСТИНА за ВАКСИНАЦИИТЕ N1:

 

Ваксинациите причиняват значителен брой от смъртните случаи и случаите на трайна инвалидност и са свързани със смайващо големи финансови разходи за семействата и данъкоплатците.


Мит за ваксинациите № 2:

Ваксините са много ефективни

 

Медицинската литература съдържа изненадващо голям брой проучвания, документиращи провала на ваксините. Всички епидемии от морбили, заушки, вариола, полиомиелит и простудни заболявания се разразяват във ваксинирани популации. През 1989 год. в доклад на Център за контрол на болестите (CDC) се казва:

 

"Сред децата в училищна възраст епидемиите (от морбили) засягат най-сериозно училищата, в които процентът на ваксинираните надвишава 98%. Това се регистрира във всички части на страната, включително и такива, в които заболяване от морбили не е имало от години." CDC съобщава дори за епидемии от морбили в 100% ваксинирани популации.

 

Изследването на това явление стига до заключението:

 

"Очевидният парадокс е, че заболеваемостта от морбили расте право пропорционално на процента на ваксинираните, т. е. морбили се превръща в болест на имунизираните." Наскоро бе доказано, че морбилите потискат имунитета, което допринася за повишаване на възприемчивостта към други инфекции.

 

Тези проучвания навеждат на мисълта, че преследването на стопроцентово ниво на имунизация всъщност води до обратни на желаните резултати. Този извод намира подкрепа в многобройните примери на епидемии, избухващи след като е било имунизирано цялото население на страната. Заболеваемостта от вариола в Япония е нараствала ежегодно след въвеждането на задължителното ваксиниране през 1872 година. През 1892 год. от вариола там са починали 29 979 души и всичките са били ваксинирани. В началото на XX век във Филипините е регистрирана най-ужасната епидемия от вариола и това става след като 8 милиона души са приели 24,5 милиона дози противовариолна ваксина. В резултат от това смъртността нараства четирикратно. В 1989 год. страната Оман преживя епидемия от полиомиелит шест месеца след достигането на стопроцентово ниво на ваксинация. В САЩ през 1986 год. 90 % от общо 1300 разболели се от коклюш в Канзас са били адекватно ваксинирани. В 72 % от случаите на коклюш в Чикаго по време на епидемията през 1993 год. болестта се е развила у хора, които са имали всички имунизации според имунизационния календар.

 

ИСТИНА за ВАКСИНАЦИИТЕ N2:

Фактите доказват, че ваксинациите са ненадеждно средство за предпазване от болестите.


Мит за ваксинациите № 3:

Ваксините са главната причина за днешното ниско ниво на заболеваемост в САЩ.

 

Според Британската асоциация за напредък на науката детските болести са намалели с 90 % между 1850 и 1940 година, успоредно с подобряването на санитарно-хигиенните условия за живот и много преди въвеждането на задължителните имунизационни програми. През XX век смъртността от инфекциозни болести в САЩ и Англия намаля трайно средно с около 80 % (а тази от морбили - с повече от 97 %) преди въвеждането на ваксините. Във Великобритания заболеваемостта от полиомиелит отбелязва пик през 1950 година и намалява с 82 % до въвеждането на ваксинирането през 1956 година. Изводът е, че в най-добрия случай на ваксините може да се отдаде само малък процент от цялостното снижение на смъртността от инфекциозни болести през XX век.

 

Дори и този минимален процент е твърде съмнителен, тъй като нивото на снижение остава почти едно и също след въвеждането на ваксините. Освен това, в европейските държави, които отказаха да провеждат имунизация против варицела и полиомиелит, епидемиите от тези болести също изчезнаха, както стана в държавите, където тези ваксинации са задължителни. (всъщност, имунизационните кампании и против варицела, и против полиомиелит бяха последвани отначало от значително нарастване на броя на заболелите; по време ба имунизационната кампания против варицела другите инфекциозни болести продължиха своя спад, въпреки че съответни ваксини за тях липсват. В Англия и Уелс нивото на заболеваемост от варицела и броят на извършените ваксинации спаднаха успоредно за период от няколко десетилетия.)

 

Така че е невъзможно да се прецени дали ваксинациите имат или нямат принос за продължаващия спад на смъртността от инфекциозни болести или факторите, които обусловиха първоначалния спад - дезинфекционни и хигиенни мероприятия, подобрява на храненето, естествени болестни цикли - просто останаха неповлияни от имунизационните програми. Подчертавайки това заключение, наскоро Световната здравна организация, която констатира, че нивата на заболеваемост и смъртност в страните от Третия свят нямат директна връзка с имунизационните процедури и с медицинското лечение, но са тясно свързани с хигиенния и хранителен стандарт. Признанието, което се оказва на ваксинациите за днешното ниво на заболеваемост, е силно преувеличено, ако не е откровено погрешно.

 

Привържениците на ваксинациите посочват нивото на заболеваемостта, но не и това на смъртността, като доказателство за ефективността на ваксините. Обаче статистиците ни казват, че статистиката на смъртността е по-добър критерий за заболеваемостта, отколкото самата схема на заболеваемостта, по простата причина, че качеството на докладите и съхранението на данните за смъртните случаи са много по-надеждни. Например, едно скорошно проучване в Ню Йорк разкри, че само 3.2% от педиатрите действително са докладвали случаите си на морбили на здравните органи. В 1974 год. Центърът за контрол на болестите на САЩ изчисли, че в Джорджия има 36 случая на морбили, докато щатската Система за надзор в Джорджия докладва за 660 случая. В 1982 год. здравните органи на Мериленд обвиниха за епидемията от коклюш телевизионното предаване "Рулетката на ДТК-ваксината", което предупреди за опасността от ДТК. Но когато бившият главен вирусолог на Федералния Отдел за биологични стандарти д-р Антъни Морис анализира 41 случая, само при 5 от тях се получиха потвърждения за действително разболяване от коклюш и всички те касаеха ваксинирани деца. Примери като този демонстрират заблудите, които се съдържат в официалните данни за заболеваемостта, но тези, които подържат ваксинациите, са склонни сляпо да им се доверяват.

 

ИСТИНА за ВАКСИНАЦИИТЕ N3:

Не е ясно какво е влиянието на ваксинациите за спада на инфекциозната заболеваемост през ХХ век.


Мит за ваксинациите № 4:

Ваксинацията се основава на точната и логична теория и практика за имунизацията.

 

Клиничното основание за ваксинациите е тяхната способност да стимулират продукцията на антитела у реципиента - факт, който никой не оспорва. Това, което не е ясно, обаче, е дали подобна продукция на антитела означава добър имунитет. Деца с недостиг на гама-глобулин са неспособни да образуват антитела, но те се възстановяват от инфекциозни болести почти толкова бързо, колкото и другите деца. Освен това, едно изследване, публикувано от Британския медицински съвет в 1950 год. по време на една епидемия от дифтерия, стигна до заключението, че не съществува връзка между количеството на антителата и нивото на заболеваемостта. Изследователите откриват резистентни хора с изключително ниско ниво на антитела и болни хора с високо ниво. Естественият имунитет е комплексно явление, обхващащо много органи и системи; той не може да бъде поддържан изцяло чрез изкуствено стимулиране на продукцията на антитела.

 

Друго изследване посочва, че ваксинацията ангажира имунните клетки с определени специфични антигени, съдържащи се във ваксините, правейки ги неспособни да реагират срещу други инфекции. По този начин нашият имунен резерв всъщност бива редуциран, което става причина за понижаване на общите съпротивителни възможности.

 

Друг аспект от теорията за имунизациите е този за "колективния имунитет", според който когато достатъчно хора в общността са имунизирани, всички са защитени. Както Мит N2 разкри, съществуват много документирани примери, показващи точно обратното - изцяло ваксинирани популации се разболяват от съответните болести. При морбили това изглежда е пряк резултат от високи процент ваксинирани. Щатският епидемиолог в Минесота заключава, че ваксината увеличава риска от разболяване, а едно проучване разкрива, че при ваксинираните деца рискът да се разболеят е пет пъти по-голям от този при неваксинираните.

 

Внимателно подбрани епидемиологични проучвания, обаче, се използват за оправдаване на имунизационните програми. Много от тези проучвания не могат да се използват като легитимни източници, от които да се правят заключения за ефективността на ваксините - ако 100 души бъда ваксинирани и 5 от тях се разболеят, се твърди, че ваксината има 95% ефективност. Но ако само 10 от тези 100 са били в контакт с болестотворния причинител, тогава ефективността на ваксината всъщност става 50%. Тъй като никой не желае цялата популация да бъде изложена на риск от заразяване, дори и ако тази популация е изцяло ваксинирана, изчисляваният по досегашния начин процент на ефективност на ваксината не може да бъде смятан за реален.

 

Друга тревога, свързана с имунизационната практика, е предположението, че всички деца, независимо от възрастта им, са почти еднакви. Така двумесечното бебе, тежащо 3,5 килограма, поема същата доза, каквато се дава на петгодишно дете с тегло 20 килограма. Бебета с незряла, недоразвита имунна система поемат пет и повече пъти по-голяма доза (според телесното си тегло) от по-големите деца. Освен това, при случайно измерване беше констатирано, че броят на "единиците" в една доза варира от половината до три пъти повече от посоченото на етикета; контролът на качеството на ваксините, упражняван от самите производители, изглежда, толерира повече доближаването до горната граница на грешката. Ваксинации с непропорционално високо ниво на смъртност и инвалидизация многократно са констатирани от Националния център за информация, свързана с ваксините, но FDA отказва да се намеси, за да предотврати излишните увреждания и смъртни случаи. Всъщност, те никога не са спирали прилагането на ваксина заради неблагоприятните реакции към нея. Някои биха нарекли това "масово убийство на новородени".

 

Накрая, ваксинационната практика почива на убеждението, че всички реципиенти, независимо от тяхната раса, култура, начин на хранене или каквото и да било друго обстоятелство, отговарят по един и същи начин. Вероятно няма по-драматично опровержение на това от случилото се преди пет години в северна Австралия, където кампанията за увеличаване на броя имунизирани доведе до невероятните 50% смъртност сред новородените аборигенчета. Изследователят д-р Калокеринос откри, че бедната на витамин С диета на аборигените е критичен фактор (ваксинациите изчерпват запасите на организма от витамин С; деца в шок или колапс често пъти се възстановяват за минути след инжектиране на витамин С). Той беше изумен по-скоро от големия процент оцелели от ваксинацията бебета. Можем сериозно да се замислим какъв живот очаква оцелелите, но щом половината са починали, едва ли другата половина са останали незасегнати.

 

Не по-малко обезпокоителни са резултатите от едно изследване, публикувани наскоро в New England Journal of Medicine, които разкриват, че значителен брой румънски деца са били заразени с полиомиелит чрез ваксината, което не е често срещано явление в по-развитите страни. Беше констатирана и връзка с инжекционните антибиотици - една единствена инжекция, направена през първия месец след ваксинацията, увеличава риска от полиомиелит осем пъти, две до девет инжекции увеличават този риск 27 пъти, а 10 и повече инжекции - 182 пъти ("Washington Post", 22 февруари 1995 год.).

 

Колко ли други фактори, които теорията за имунизациите не е взела предвид, ще се появят на бял свят неочаквано, за да разкрият непредвидени и пренебрегвани досега последствия от ваксинациите? Ние няма да започнем да разбираме мащабите на тази опасност, докато изследователите не започнат да наблюдават задълбочено и докладват добросъвестно резултатите от работата си. Междувременно, населенията на цели държави са превърнати в неволни участници в една хазартна игра, която много хора биха предпочели да не играят, ако "правилата" за нея им бъдат разяснени предварително.

 

ИСТИНА за ВАКСИНАЦИИТЕ N4:

Много от предположенията, на които се основава имунизационната теория, практиката отхвърли като погрешни.


Мит за ваксинациите № 5:

Детските болести са изключително опасни.

 

Повечето детски инфекциозни болести имат съвсем малко сериозни последствия в днешния модерен свят. Дори консервативните статистики на CDC за коклюша през 1992-1994 год. сочат 99.8% оздравели. Всъщност, когато през епидемичния взрив от есента на 1993 год. в Охайо и Чикаго имаше стотици разболели се от коклюш, експертите по инфекциозни болести от детската болница в Синсинати казаха: "Болестта протече много меко, нямаше нито един починал и никой не лежа в интензивно отделение." През огромна част от историята детските инфекциозни болести са били доброкачествени и самоограничаващи се. Те, също така, осигуряват пожизнен имунитет, докато имунитетът, осигуряван от ваксините е само временен. Всъщност, временният характер на имунитета, осигуряван от ваксините, може да създаде още по-големи опасности през по-нататъшния живот на децата. Например, смята се, че новата ваксина против варицела е ефективна в продължение на 6 до 10 години. Ако наистина е ефективна, тя ще отложи опасността от разболяване вместо в детството - в зрялата възраст, когато вероятността за смъртен изход е 20 пъти по-голяма. (Около половината от болните от морбили в края на 80-те години, при които се наложи реанимация, бяха подрастващи и възрастни, повечето от които са били ваксинирани като деца, а препоръчаните допълнителни "подсилващи" имунизации могат да осигурят защита за по-малко от 6 месеца.) Освен това, някои медицински специалисти са загрижени, че вирусът на варицелата може "да се реактивира по-късно през живота под формата на херпес зостер или други разстройства на имунната система". Д-р А. Лавин от педиатричното отделение на медицинския център "Сейнт Люк" в Кливланд, Охайо, се противопостави енергично на лицензирането на нова ваксина, "Докато ние всъщност познаваме ... рисковете от инжектирането на мутирала ДНК (херпесния вирус) в генома на гостоприемника (децата)." Истината е, че никой не знае какви са тези рискове, но ваксината, така или иначе, беше лицензирана и днес се препоръчва от здравните власти.

 

Повечето инфекциозни болести не само, че рядко са опасни, но те действително може да изиграят жизнено важна роля за развиването на силна, здрава имунна система. Хора, които не са боледували от морбили, имат по-висока заболеваемост от някои кожни болести, дегенеративни болести на костите хрущялите и някои тумори, докато непреболедуването от заушки се свързва с по-висок риск от рак на яйчниците.

 

ИСТИНА за ВАКСИНАЦИИТЕ N5:

Опасността от детските болести се преувеличава силно, за да бъдат сплашени родителите и да бъдат склонени към провеждането на една спорна, но свързана с добри печалби процедура.


Мит за ваксинациите № 6:

Полиомиелитът е безспорен пример за огромен успех на ваксинациите.

 

Шест щата от Нова Англия съобщават за повишена заболеваемост от полиомиелит една година след въвеждането на новата ваксина Салк. Повишението варира от удвояване във Върмонт до изумителните 642% в Масачузетс. През 1959 год. 77.5% от пациентите с парализи в Масачузетс са приели преди разболяването си по 3 дози инжекционна полиоваксина. През 1962 год. на изслушването си пред Конгреса на САЩ д-р Бърнард Грийнбърг, шеф на Катедрата по биостатистика към Университета по обществено здравеопазване в Северна Каролина, свидететелства, че случаите на полиомиелит не само са се увеличили значително след въвеждането на задължителната ваксина (50% ръст през 1958 спрямо 1957 год., 80% ръст през 1959 спрямо 1958 год.), но и че статистиките са били манипулирани от службите по обществено здравеопазване, за да се създаде обратното впечатление. Според автора-изследовател д-р Виера Шайбнер, 90% от случаите на полиомиелит са били елиминирани от статистиките чрез предефиниране на болестта от здравните власти, което е било сторено след въвеждането на ваксината, докато в действителност през това време Салк-ваксината продължавала да причинява полиомиелитни парализи в няколко страни, в които не е имало епидемии, предизвикани от див вирус (хиляди случаи на вирусни и асептични менингити се диагностицират всяка година в САЩ; преди въвеждането на полиомиелитната ваксина, те се диагностицираха като полиомиелит). В 1985 год. CDC съобщи, че 87% от случаите на полиомиелит в САЩ за периода от 1973 до 1983 год. са били предизвикани от ваксината. Джонас Салк, откривателят на инжекционната полиомиелитна ваксина, свидетелства пред сенатската подкомисия, че почти всички епидемични взривове след 1961 год., са предизвикани от оралната полиоваксина. На семинар по полиоваксините, спонсориран от Института по медицина и Центъра за контрол и превенция на болестите, д-р Самуел Катц от Университета "Дюк" докладва, че всяка година в САЩ има по 8-10 случая на паралитичен полиомиелит, свързан с ваксината при хора, които са приели оралната полиоваксина и че от четири години в западното полукълбо не е констатирано наличие на див полиомиелитен вирус. Джесика Шиър от Изследователския център към Националната болница за рехабилитация във Вашингтон посочва, че на повечето родители не е известно, че ваксинацията против полиомиелит в страната води до "известен брой жертви всяка година". Това противоречие допълнително се утежнява от малкия брой съобщения за неблагоприятни последствия и наблюденията на Националната програма за обезщетяване при увреждания от ваксини, че в много случаи неблагоприятните реакции срещу ваксини се диагностицират погрешно като други заболявания. Това подсказва, че действителният брой на "жертвите" от паралитичен полиомиелит, свързан с ваксината може да е много по-висок от този, съобщен от CDC.

 

ИСТИНА за ВАКСИНАЦИИТЕ N6:

Ваксините предизвикват значително нарастване на случаите на полиомиелит след години на траен спад и са единствената причина за полиомиелит в САЩ днес.


Мит за ваксинациите № 7:

Моето дете нямаше ранни усложнения след ваксинацията, така че няма за какво да се тревожа.

 

Документираните късни неблагоприятни ефекти на ваксините обхващат хронични имунологични и неврологични разстройства като аутизъм, хиперактивност, синдром на лоша концентрация, дизлексия, алергии, рак и други състояния, много от които почти не се срещаха 30 години преди въвеждането на масовите имунизационни програми. Съставките на ваксините включват известни карциногени като тимерзол, алуминиев фосфат и формалдехид (Информационният център по отровните вещества в Австралия твърди, че не съществува приемливо малко количество формалдехид, което да може да бъде инжектирано в жив човешки организъм). Проучванията на медицинският историк, изследовател и писател д-р Харис Култер разкриват, че имунизациите в детска възраст "... предизвикват вяло протичащ енцефалит при бебета в много по-широки мащаби, отколкото здравните власти са склонни да признаят - у 15 до 20% от всички деца." Той посочва, че последствията от енцефалита (възпаление на мозъка - познат страничен ефект от ваксинациите) - аутизъм, неспособност за учене, сексуални разстройства, астма, внезапна сърдечна смърт при бебета, диабет, затлъстяване и импулсивна агресивност - са именно разстройствата, които най-много тормозят съвременното общество. Много от тези състояния бяха относително редки в миналото, но станаха по-често срещани след повсеместното въвеждане на детските имунизационни програми. Култер посочва също, че "... коклюшният токсин се използва за предизвикване на енцефалит у опитни животни".

 

Едно германско изследване открива връзка между ваксинациите и 22 неврологични състояния, включително лоша концентрация и епилепсия. Дилемата е, че вирусният елемент във ваксините може да персистира и да мутира в човешкото тяло в продължение на години, последствията от което са неизвестни. Милиони деца са въвлечени в огромен, циничен експеримент; и медицинската общност не полага никакви чистосърдечни, организирани усилия да проследи негативните странични ефекти или да определи дългосрочните последици.

 

ИСТИНА за ВАКСИНАЦИИТЕ N7:

Дълготрайните неблагоприятни ефекти от ваксинациите на практика почти напълно се пренебрегват, въпреки силната им връзка с много хронични състояния.


Мит за ваксинациите № 8:

Ваксините са единствената възможност за профилактика на болестите, с която разполагаме.

 

Повечето родители се чувстват принудени да вземат някакви профилактични мерки за своите деца. Въпреки че никъде няма 100% гаранция, имунизациите имат надеждни алтернативи. В исторически аспект хомеопатията е била многократно по-ефективна от "алопатичната общоприета" медицина при лечението и предотвратяването на болестите. По време на холерната епидемия в САЩ през 1849 год. смъртността при пациентите, ползващи алопатичната медицина, бил 48-60%, докато хомеопатичните болници имат документирана смъртност 3%. Приблизително такива са статистическите данни при лечението на холерата и днес. Скорошни епидемиологични проучвания показват, че хомеопатичните лекарства са равни на или превъзхождат стандартните ваксини в предотвратяването на болестите. Съществуват официални доклади, според които нивото на успешните резултати сред хората, приели профилактично хомеопатични лекарства след контакт с болен, е 100% - нито един от тях не се разболял от болестта.

 

Изготвени са хомеопатични набори за профилактика. Хомеопатичните лекарства могат да се приемат и само в периодите с повишен риск от заболяване (епидемии, пътувания и пр.) и са доказали високата си ефективност в такива случаи. И тъй като тези лекарства нямат токсични съставки, те нямат странични действия. В допълнение към това, хомеопатията е ефективна в преодоляването на някои форми на инвалидизация, предизвикани от ваксини, както и много други хронични състояния, при които алопатичната медицина има минимални успехи.

 

ИСТИНА за ВАКСИНАЦИИТЕ N8:

Доказано и документирано безопасни и ефективни алтернативи съществуват от десетилетия, но те се потъпкват от официалните здравни власти.


Мит за ваксинациите № 9:

Ваксините са задължителни по закон и, следователно, са неизбежни.

 

В САЩ съществуват три възможности за освобождаване от имунизация:

 

1. Освобождаване по медицински показания. Във всичките 50 щата се допуска освобождаване по медицински показания. В няколко щата се дава право на лицензирани натуропати или лекари-хиропрактици да подписват документи за такова освобождаване, наред с лекарите-алопати. Малцина, обаче, са педиатрите, които проверяват за индикации на повишен риск преди да назначат ваксини, затова е препоръчително родителите сами да проучват и проследяват този въпрос. Епилепсията, алергиите и неблагоприятните реакции към ваксинация у братя и сестри са само някои от множеството състояния в анамнезата на детето или на семейството, които могат да повишат риска от неблагоприятни реакции и да обусловят освобождаването по медицински показания.

 

2. Освобождаване по религиозни съображения. Това е разрешено в почти всички щати. Това може да изисква, а може и да не налага членуване в регистрирани религиозни организации, според текста на закона в конкретния щат.

 

3. Освобождаване по философски съображения. Нарастващ брой щати разрешават освобождаване от имунизация по философски съображения, признавайки противопоставянето със и/или насилието над личната свобода, което се извършва чрез законите за задължителна имунизация.

 

Общо взето, на децата, освободени от имунизация, не се забранява да посещават държавни и общински учебни заведения и колежи, освен по време на епидемия. Най-добре е да влезете в контакт с местните училищни власти, за да разберете какъв е статутът на освободените от имунизация деца.

 

ИСТИНА за ВАКСИНАЦИИТЕ N9:

Законно освобождаване от имунизация може да се осигури на повечето - но не на всички - граждани на САЩ.


Мит за ваксинациите № 10:

Главната грижа на държавните здравни служби е здравето на хората.

 

Историята на ваксинациите гъмжи от документирани примери за измами, извършени с цел да се представят ваксините като могъщи победители на болестите, докато всъщност много пъти те забавят спада на заболеваемостта и дори обръщат посоката на тази тенденция. Министерството на здравеопазването на Обединеното кралство признава, че имунизационният статус е определящ при диагностицирането на редица болести, които, открити у ваксинирани пациенти, получават най-различни диагнози. Болнични регистри и смъртни актове са били фалшифицирани. Днес много лекари отказват да поставят точните диагнози на ваксинирани деца и така поддържат мита за успеха на ваксините.

 

Все пак, не бива да обвиняваме отделните лекари. Докато са били студенти, малцина от тях са виждали някакво основание да поставят под въпрос информацията, свеждана им от преподавателите. По ирония на съдбата, медицината е област, която изисква подчинение; в медицината не се толерират мнения, противопоставящи се на статуквото. Лекарите не могат да ви предупредят за нещо, което самите те не знаят, а при малкото време, с което разполагат за допълнително обучение, след като за започнали да практикуват, те попадат в капана на системата, която никак не ги поощрява да търсят информация от независими източници и да оформят свое собствено мнение. Малцината от тях, които дръзват да поставят под въпрос наложеното статукво, често пъти биват остракирани и във всички случаи законът неизменно ги задължава да следват буквата му, изправени пред заплахата в противен случай да изгубят хляба си.


Заключение

 

През декември 1994 год. канадският автор на бестселъра "Медицинската мафия" д-р Гилен Ланкто заяви: "Здравните власти продължават да спят. Ваксинациите се оказаха истинско бедствие за имунната система. Те в действителност причиняват маса болести. Ние действително променяме нашия генетичен код чрез ваксинациите ... Само след 10 години всички ще разберат, че най-голямото престъпление срещу човечеството бяха ваксинациите." След едно обширно проучване на медицинската литература по въпроса за ваксинациите д-р Виера Шайбнер заключава, че "липсват каквито и да било доказателства за способността на ваксинациите да предпазват от някакви болести. Точно обратното, налице е изобилие от доказателства, че те предизвикват сериозни странични ефекти." Това изглежда доста радикална позиция, но тя никак не е неоснователна. Безкрайното отричане на доказателствата срещу ваксините само увековечава "митовете" и техните негативни последици за нашите деца и общество. Очевидно належаща е необходимостта от настойчиви и обстоятелствени научни изследвания, но при липсата на такива имунизационните програми продължават да се разширяват. Печалбите на производителите на ваксини са гарантирани, но никой така и не поема отговорност за отрицателните ефекти от тях, което вече буди силно подозрение. Това е особено тъжно, като се има предвид, че има толкова безопасни, ефективни и достъпни алтернативи.

 

Междувременно надбягването продължава. Според Националния център за информация, свързана с ваксините, има разработени повече от 250 нови ваксини - от ваксина срещу болки в ушите през ваксина за контрол над раждаемостта до такава срещу диария, като около 100 от тях вече преминават клинични изпитания. Изследователите работят върху въвеждането на ваксини чрез назални спрейове, чрез комари (да, комари!) и чрез плодове на "трансгенни" растения, в които се развиват ваксиналните вируси.

 

Всяко дете (а и възрастен) на планетата се разглежда като необходим потенциален реципиент на множество дози и всяка здравеопазна система и правителство - като потенциален купувач - може ли тогава да учуди някого фактът, че се харчат безброй милиони долари за отглеждането на многомилиардната индустрия за производство на ваксини.

 

Ако обществото не протестира на висок глас, ние ще виждаме все повече и повече нови ваксини, задължителни за нас и нашите деца. И ако печалбите могат лесно да бъдат изчислени, цената, която човечеството плаща, продължава да се игнорира.

 

Каквото и да е личното ви решение по въпроса за ваксинациите, нека то бъде информирано! Вие имате правото и носите отговорността. Това е много труден въпрос, но залогът е повече от достатъчен, за да оправдае разхода на време и енергия, необходими за неговото решаване.

Списание "ХомеоХелп за теб"

За въпроси и поръчки:
Тел/факс: 058 838 236
Мобилен:  0886 325 905
Ел. поща:  Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.