В „Органон”-а д-р Самуел Ханеман дефинира острите болести в параграф 72 по следния начин:
„Острите болести са бързо протичащ болестен процес на патологично разстроеното жизнено начало, които протичат повече или по-малко бързо, но винаги в рамките на умерен срок от време.”

Една остра болест представлява кристализиралата форма на цялото променено същество на индивида в даден момент.

По време на остра болест дълбоката промяна в организма бива изключително силно интензифицирана. Това интензифициране е толкова силно, че не може да бъде удържано в дълбочина и изригва под формата на остра болест. Продължителността на една остра болест е кратка, но въпреки това тя влияе много силно върху организма и разтърсва неговите съзнателни и интелектуални способности да се изправи срещу нея и да се справи с драстичната й натура. Например, ако човек страда от остра вирусна инфекция и вдигне 39 градуса температура, може ли да прикрие болестта си? Определено не. Той по-скоро би лежал безпомощно без да предявява каквито и да било претенции по отношение на истинската си индивидуалност.

Как да сваляме случая при остра болест?

За пръв път д-р Чохан ще даде отговор на най-чакания въпрос от 2 години насам - на 31 март, онлайн, във виртуалната класна стая на HomeoHelp Holistic School.
Семинарът включва три лекции по час и половина за приложението на неговия „Процес на наблюдаване на разгръщането на случая" специално при остри състояния.

Острите болести може да се класифицират по следния начин:

Тип 1: Остри болести, при които собствените променено състояние и сърцевина на пациента са възбудени допълнително, поради въздействието на външен фактор или вътрешен дисбаланс. Податливостта (възприемчивостта) на пациента е повишена и той бива засегнат от най-дребната вътрешна или външна провокация. 

Тип 2: Понякога силно вирулентен външен фактор налага императивно влиянието си върху индивида. Остри болести, които са причинени от подобни мощни външни фактори, попадат в тази категория. В зависимост от броя на засегнатите хора в даден район или в различни райони, този тип остри болести може да бъде разделен допълнително на индивидуални, спорадични, епидемични или пандемични болести. Често наблюдаваме, че различни бедствия или злополуки (смъртен случай в семейството или терористично нападение и пр.) може да окажат силен и остър ефект върху иначе съвсем здрави хора. Тези остри инциденти и ситуации също може да бъдат поставени в тази категория. 

И двата типа остри болести са достатъчно интензивни, за да окажат значим и опасен ефект върху пациента, макар и временен. Щом пациентът се подчини на високата интензивност на тези болести, способността му за съзнателно осмисляне бива напълно подкопана. И точно тогава се отваря вратата към променения модел на индивида. Изключително важно е да се докоснем до настоящата преобладаваща картина в момента, в който пациентът изпитва най-силно страдание.

За да получим настоящата преобладаваща картина, CWP се прилага по следния начин:

• Пасивният процес обикновено е кратък и е фокусиран върху болестта или острата ситуация, която притеснява пациента. Трябва да бъдат отбелязани вербалните и невербални изражения.
• Активният процес е стъпката, при която подсъзнанието бива подготвено за по-нататъшното пътуване. Но в случаите на остра болест обикновено няма съзнателна защита, следователно фазата на активния CWP можеда бъде „прескочена”.
• Активно-активният процес цели определяне на фокуса и свързване на вербалните и невербални изражения с цялостния модел. Достигнем ли веднъж до центъра, се фокусираме към периферните изражения.

Всички промени, които сме констатирали, от сферите на физическите общи симптоми, физическите локални симптоми, делюзиите, усещането, реакциите са характерни изражения на острата болест, от която страда пациентът.

Оттук нататък следете дали пациентът не свързва автоматично цялостното си изживяване с някаква друга област от живота си. Ако се окаже така, това не е само настоящата преобладаваща картина на пациента, но също и персистиращата му хронична картина.

В остри случаи тази стъпка е изключително важна, особено когато хомеопатът не е достигнал до симилимума на пациента по време на CWP.
Понякога цялото изживяване, с което пациентът се среща в ситуация на остра болест, представлява дълбокият конституционален модел на пациента.

Персистиращата преобладаваща картина на пациента става видима, когато пациентът изживява настоящата преобладаваща картина на острата болест на холистично ниво с недвусмислена яснота.

По такъв начин целият CWP представлява ефективен инструмент за справяне с острите болести на локално, общо, както и на холистично ниво.

Всички детайли на подхода към острите болести очаквайте в следващата книга на д-р Динеш Чохан.

* Case Witnessing Process – Процес на Наблюдаване Разгръщането на Случая – е уникална, специфична техника за снемане на случая, разработвана от д-р Динеш Чохан, която позволява на хомеопата да се ориентира във всеки момент от процеса къде се намира, накъде да поведе разговора и кога е стигнал до сърцевината на картината у пациента.