Блог
Робърт Фийлд

vloshavaneЧесто при лечението на остри и хронични случаи ние имаме пациент, който получава влошаване или регистрира обостряне на симптомите по време на хомеопатичното лечение.

 

Много важно е да се разбере какво се случва през това време. Нека видим какво всъщност представлява влошаването.

 

В параграф 158 на „Органон”-а Ханеман описва лекото хомеопатично влошаване като резултат от това, че лекарството е било малко по-силно от самата болест, точно както една естествена болест може да отстрани и анихилира друга, подобна на нея, когато първата е по-силна от втората.

 

Ние знаем, че болестта е резултат от разстройство на жизнената сила. Всички болести произлизат от него и не биха били разпознати като такива, ако жизнената сила не е в състояние да ги изрази и прояви. Хомеопатичното лекарство, което се дава на болния, действа отвъд физическото ниво – то действа само на енергийно ниво. Разстройството на жизнената сила може да бъде разпознато и идентифицирано само по външно проявените симптоми – същото се отнася и за реакцията на организма спрямо приетото хомеопатично лекарство. Повишаването на интензивността на жизнената сила е това, което е способно да прояви болестта по аналогично по-интензивен начин.

 

Жизнената сила обитава физическото тяло. Тя е резултат от цялостната жизнена енергия, която има своите външни проявления, както всички създания във вселената. Тази вътрешна енергия – чрез своите външни проявления – довежда до появата на симптоми на физическо ниво. Когато вътрешната жизнена сила е разстроена, ние получаваме външни изяви на болестта. Когато хомеопатичното („подобно страдание”) лекарство бъде разпознато/регистрирано от жизнената сила, пораждайки разстройство у нея, последното също става реалност и може да бъде разпознато чрез външните му проявления. В резултат от това се повишава интензивността на външните изяви на жизнената сила. Това представлява повишаване на интензивността на симптомите и усещанията и обикновено се нарича влошаване.

 

За да разберем, че лекарството е сработило, понякога трябва да видим влошаване. При остра болест влошаването би трябвало да настъпи бързо и да не е твърде тежко, ако лекарството не е прекалено силно. Ако потенцията на лекарството е прекалено висока, в зависимост от болестта и засегнатите органи, може да се озовем в опасна ситуация, ако влошаването е твърде тежко. Ако съществува вероятност влошаването да гранични с животозастрашаващо състояние, изборът на правилна потенция трябва да бъде направен изключително внимателно. По-подробно може да прочетете в параграфи 158-160 от „Органон”-а.

 

В по-хронични случаи в началото на лечението може и да не видим влошаване. Жизнената сила се е адаптирала към продължителните изражения на болестта и ще демонстрира влошаване след няколко приема на лекарство в повишаващи се потенции. В хода на правилно проведено хомеопатично лечение влошаването се появява, когато лечението е почти към края си. Виж параграф 161.

 

Понякога в хода на оздравителния процес наблюдаваме завръщане на стари симптоми. То може да бъде част от влошаване. Пациентът изпитва отново стара травма или състояние, които не са били напълно излекувани в момента на първоначалната им поява. Ние не сме пътешественици във времето, които могат да се върнат в отминал момент, за да осъществят оздравяването. Тъй като жизнената сила знае какво и как да излекува, тя изявява отново тези стари симптоми в настоящия момент. Оздравяването може да стане само в настоящия момент, така че ние трябва изживеем отново усещането, за да можем да го излекуваме. В хомеопатичното лечение е нещо обичайно това да се види в случаи на травми, когато няма нова физическа травма, но старо патологично състояние се проявява със същите усещания, както в оригиналния момент, но без реално съществуваща патология.

 

Полезно е да помним, че лекарството не прави нищо повече от това да подтикне жизнената сила. Да подтикне ще рече да упражни оживяващо, стимулиращо влияние върху нея, да вдъхнови, да провокира оздравителна реакция индиректно. Когато енергията на болестта и енергията на лекарството са достатъчно подобни, жизнената сила разпознава това подобие и е подтикната да отговори. Усиленият отговор на жизнената сила усилва временно проявленията на болестта, тъй като жизнената сила е временно подтикната. Това усилва външните прояви и интензифицира симптомите. Именно това е влошаването. Когато жизнената сила е изкоренила, погасила болестта, изтласквайки я от енергийното си поле, последва подобряване и излекуване.

 

Най-добрият начин да се борави с влошаванията е да се предотвратяват чрез избор на точна потенция на хомеопатичното лекарство. Това не означава, че влошаванията са нещо нежелано, точно обратното. Те са твърде желани, но във възможно най-меката форма, за да не увеличават прекалено страданията на пациента. Аз съм забелязал, че повечето влошавания се съпровождат с общо укрепване на здравословното състояние и повишаване на самочувствието на пациента, който е напълно способен да се справи с влошаването. Но ако потенцията на лекарството е прекалено висока или лекарството е повтаряно прекалено често, стимулът се оказва прекалено голям и страданието – излишно голямо.

 

Ако влошаването е тежко, понякога се налага да се ограничи действието на жизнената сила. Много често нейната реакция може да бъде спряна чрез пиене на кафе или вдишване на камфор, но това не е препоръчително, освен ако влошаването не е твърде тежко. Аз бих посъветвал колегите-хомеопати да подкрепят и поощряват пациентите си, когато те се влошават непосредствено преди настъпването на трайно подобрение. Понякога няколко мили думи или едно разбираемо обяснение на случващото се променят значително ситуацията за пациента. Но нищо не може да замени правилното предписание. Подбирайте правилните потенции, които отразяват и съответстват точно на ресурса на жизнената сила на пациента. Правейки това, вие можете да предотвратите най-нежелателните тежки влошавания.

 

 


§ 158. Това леко хомеопатично обостряне през първите часове - един много добър прогностичен белег, че острата болест най-вероятно ще отстъпи след първата доза - е съвсем закономерно, тъй като лекарствената болест трябва да бъде малко по-силна от подлежащата на лечение болест, за да я победи и изкорени, също както една естествена болест може да отстрани и унищожи подобна такава, само ако е по-силна от последната (§ §  43-48).

§ 159. Колкото по-малка е дозата на хомеопатичното лекарство при лечението на острите болести, толкова по-слабо и непродължително е това привидно влошаване на болестта през първите часове.

§ 160. Но тъй като дозата на хомеопатичното лекарство едва ли може да бъде направена толкова малка, че лекарството да не е способно да облекчи, превъзмогне и наистина напълно излекува и унищожи неусложнена, незастаряла естествена болест, (§  249 -забел.), можем лесно да разберем защо една доза от подходящото хомеопатично лекарство, предизвиква винаги в първите часове след приема доловимо хомеопатично обостряне от такъв характер, ако тази доза не е най-малката възможна.

§ 161. Като ограничавам тук времето на т.нар. хомеопатично обостряне, или по-скоро времето на първичното действие на хомеопатичното средство, което като че ли усилва до известна степен симптомите на първоначалната болест в рамките на първия или първите няколко часа, то това е несъмнено вярно що се отнася за острите болести с по-остър характер. Но при назначаване на лекарства с продължително действие за преодоляване на заболявания със значителна или много голяма давност, по време на лечението не трябва да възниква никакво явно влошаване на първоначалната болест, и то не възниква, ако точно избраното лекарство се назначава в необходимите, малки, постепенно повишаващи се дози, всяка от които е малко изменена благодарение на новата система на динамизация (§  247). Такова усилване на първоначалните симптоми на хроничната болест може да възникне само в края на лечението, когато лечението е почти или съвсем завършено.


Цитатите от „Органон на лечебното изкуство” са от българското му издание с преводач д-р Иван Енев.