Достоен за съжаление факт е, че ако зададем на днешните българи два въпроса:
1. Знаете ли кой е Стоян Михайловски? и
2. Знаете ли какво е Колдрекс?
много повече от тях биха отговорили с „Да” на втория въпрос, отколкото на първия.
Как се получава това?
Ние живеем в свят, в който получаваме огромен процент от новата информация от телевизията и разнообразните форми на реклама, изливащи се върху съзнанието ни от телевизионния екран. Рекламите на фармацевтични продукти, по мои най-общи впечатления, представляват не по-малко от половината от рекламния порой. В сезона на простудните и грипоподобни заболявания рекламната атака на фармацевтичните компании естествено се фокусира върху продуктите, повлияващи състоянието на „грипно” болния. Няма ден, в който да не ни призоват поне по 20 пъти да вземаме всевъзможни химикали с обещанието, че ще ни излекуват светкавично и ще може да отидем спокойно на гости или на работа, на туризъм или да гледаме любимия си отбор.
Да не говорим за явното „продуктово позициониране” в официални изявления на държавни и други здравни чиновници по радиа, вестници и телевизии, за което иначе не бедните фармацевтични компании не плащат и стотинка.
(Под „продуктово позициониране” в случая имам предвид масовото използване на названията на два търговски продукта – Тамифлу и Реленца – в многобройни медийни емисии, посветени на борбата с грипа. За тази безочлива явна реклама техните производители не плащат нищо на медиите, излъчващи емисиите, което уж са задължени да правят по закон. А дали лекарите, извършващи тази безочлива явна реклама, го правят срещу съответното заслужено възмездяване, или от чиста глупост, маскирани под благовидния предлог "да помогнем на хората" - това си е съвсем друга бира.)
Малко са аналозите на дезинформацията, скриването на информация и изкривяването на истината, които опитното око може да забележи в рекламите на медикаменти срещу простуди.
В рекламата на простите препарати, съдържащи само аналгин, аспирин и парацетамол нормално се набляга на факта, че те облекчават болките и понижават повишената температура. Това, обаче, се представя не като потискане (каквото то си е) на нормални за едно грипоподобно състояние симптоми, което обикновено удължава боледуването, а като излекуване. Миловидният модел от рекламата взема хапчето и "става нов човек". Реалността е съвсем друга и по принцип е известна на 99% от зрителите, но малцина се сещат за нея.
Един от най-дразнещите непочтени „номера” на фармафиотските компании е скриването от зрителя на истинския състав на някои от рекламираните медикаменти. Така например, Грипекс макс съдържа освен парацетамол, и псевдоефедрин и декстрометорфан. Тайлол хот съдържа освен парацетамол, още и псевдоефедрин и хлорфенирамин. Колдрекс макс съдържа освен парацетамол, още и фенилефрин. Новата звезда Аспирин комплекс съдържа освен ацетилсалицилова киселина, още и псевдоефедрин.
Тези добавки, които не се радват на такова медийно и рекламно внимание, разбира се, никак не са маловажни, но тяхното съобщаване на потенциалните клиенти би разколебало много от тях и би ги отказало от закупуването на съответния препарат. Затова се прибягва към мерзкия трик да се напомни на клиента да „прочете листовката” – с най-дребния възможен шрифт и изчетено „на 78 оборота” така, че зарибяваният да не разбере нищо.
Очевидно е, че любимата на фармафията добавка към основното противотемпературно и обезболяващо средство е псевдоефедринът (съдържащ се в грипекс, тайлол хот и аспирин комплекс). Това, между другото, е сродник на ефедрина, който е сред забранените за употреба от спортистите средства, т. е. вид допинг.
И псевдоефедринът, и фенилефринът (съдържащ се в колдрекс) повлияват директно и неизбежно определен вид нервни рецептори, които задължително води до промени в нормалното функциониране на вегетативната нервна система. Търсеният (и постиган!) ефект е свиването на кръвоносните съдове, вследствие от което лигавицата в носната кухина отбъбва и това се усеща от пациента като отпушване на носа. Фактът, че това отпушване на носа се съпровожда с учестяване на сърдечната дейност и повишаване на кръвното налягане се държи скрит от вниманието на потенциалните клиенти, защото би родил в съзнанието им резонния въпрос: Готов ли съм да си предизвикам хипертонична криза или сърдечен пристъп, само и само да си отпуша носа? Фактът, че това отпушване на носа може да предизвика тежък глаукомен пристъп също не се коментира много-много.
Хлорфенираминът (съдържащ се в тайлол хот) си е откровено антихистаминово (противоалергично) средство, чиято цел е да потисне нормалната имунна реакция. Всички антихистаминови медикаменти на практика разстройват и потискат нормалното функциониране на имунната система. Дали един разумен човек би решил да разстрои работата на имунната си система точно в сезон, в който очаква най-много от нея? Дали ако един човек е с всичкия си, той би сложил спирачка на имунната си система точно в период, когато разчита в най-голяма степен на нея да се справи с множеството вируси и бактерии, нападащи неговия организъм? Едва ли.
Ето защо фактът, че той поради дезинформация вкарва в тялото си такъв медикамент, трябва да бъде скрит от вниманието му. „Да си чете листовките, не е сляп. После да влезе в Уикипедия и да прочете какво прави медикаментът със странно и засукано химическо название, не е глупав. А ако е сляп и глупав да не го направи, толкоз по-добре за нашите печалби.”
В мощната реклама на „вълшебни” и „доброжелателни” към организма ви синтетични препарати фармафията разчита на доверчивостта ни, на леността ни и на глупостта ни. В края на краищата, за всяка проява на страничните действия на гореизброените (и още много неизброени) медикаменти тя е готова да ни предложи други медикаменти, умножявайки още веднъж печалбите си за сметка на нашето здраве.
Англичаните имат много хубава приказка
„Don’t eat yellow snow!” – “Не яж жълт сняг!”
Жълтият сняг е по-интересен от "баналния" бял сняг, но в него се съдържа нещо, което не бихте искали да консумирате – човешки или животински екскрет, произвеждан в бъбреците.
Мога да го кажа и по-простичко – медикаментите не са храна. Когато посягате към някакъв медикамент, мислете. Мисленето не е толкова уморително, а Бог ни е дал тази способност, за да я упражняваме. Особено много си заслужава да упражним тази си способност, когато това би ни спестило напълно предотвратими здравословни проблеми.
Румен Стойчев, хомеопат с висше медицинско образование