Дейна Улман
От старта на развитието си като медицинска специалност в началото на 19 век Хомеопатията е водеща алтератива на ортодоксалната медицина в световен мащаб и е приемана като главна за заплаха за научните, философски и икономически интереси на конвенционалната здравна система.
Хомеопатичният подход към лекуването храни дълбоко уважение към симптомите на болестта като важни защитни реакции на организма. Докато конвенционалната медицина често показва склонност да третира симптомите като нещо „лошо” у човека, което трябва да бъде атакувано, възпрепятствано, потиснато или биохимично манипулирано, хомеопатите знаят, че симптомите са важна защита на организма и проблемът с тяхното наличие се решава най-ефективно чрез лечение, което имитира същите тези симптоми с цел да постави началото на оздравителен процес. В края на краищата, тези два твърде различни подхода към лекуването на хората доведоха и до различни конфликти.
Обичайно е, например, хомеопатите да поставят под въпрос претендиращи за „научни” изследвания, „доказващи”, че конвенционалните медикаменти са „ефективни” като лечение. Причината е загрижеността на хомеопатите, че много от тези т. нар. „лечения” просто потискат симптомите или разстройват сложната вътрешна екология на организма, създавайки като следствие от това много по-сериозни болести. Също както опиатите през 19 век само са имитирали лечение, така и много от съвременните медикаменти дават „блажено” краткотрайно облекчение, но пораждат имунна дисфункция, психически разстройства и други хронични болестни процеси. Освен това, днес на много хора се предписват множество медикаменти за едновременно приемане, напук на факта, че няма почти никакви изследвания, които да показват безопасността на подобни практики. Този факт неизбежно поражда въпроса доколко научна е съвременната медицина изобщо.
Хомеопатите твърдят, че повишената заболеваемост от рак, сърдечни болести, синдром на хроничната умора и най-различни други хронични болести, наблюдавана във все по-млада възраст, може да е пряк резултат от масовото медикаментозно потискане на симптоми и болестни процеси. Следователно, не е изненада, че конвенционалните лекари и Биг Фармата имат дълга и мрачна история на съвместни действия, атакуващи Хомеопатията и хомеопатите.
Антагонизмът срещу Хомеопатията е започнал още когато високо уважаваният саксонски лекар д-р Самуел Ханеман разработва тази система в началото на 19 век. Ханеман бил преводач на медицински и фармацевтични текстове и автор на най-важните учебници, ползвани от фармацевтите по негово време.
Въпреки високия статут на Ханеман в медицината, фармакологията и химията, силните му критики спрямо конвенционалната медицина провокирали персонални атаки срещу него от страна на ортодоксалните лекари и аптекари (производителите на медикаменти от онова време), които се почувствали философски и финансово застрашени от работата на Ханеман. Когато Хомеопатията пристигнала в Америка в 1825 година, тя се разпространила много бързо, благодарение на огромния си успех в лечението на епидемиите от инфекциозни болести, които влинеели в началото и през първата половина на 19 век. По-късно, когато Американският институт по Хомеопатия станал първата национална медицинска организация, била създадена конкурентна организация, чиято цел била да спре разпространението и възхода на Хомеопатията (Rothstein, 1985, стр. 232). Тази организация се нарекла Американска медицинска асоциация и започнала да работи безмилостно за намаляване на популярността и влиянието на тази природосъобразна медицина.
В спечелилата награда „Пулицър” книга „Социалната трансформация на американската медицина” авторът Пол Стар признава статута, който Хомеопатията имала в Америка в средата и през втората половина на 19 век:
„Тъй като Хомеопатията била едновременно философска и експериментална, повечето хора я приемали за по-научна от ортодоксалната медицина.” (стр. 97)
Президентът на САЩ Уйлям Маккинли дори посветил специален паметник на д-р Ханеман във Вашингтон през 1900 година, който и до днес се извисява като единствен в американската столица монумент, посветен на делото на лекарите.
Обаче, заради икономическата, философска и научна заплаха, каквато представлява хомеопатичната парадигма и практика, язвителното отношение и антагонизма спрямо нея съществуват и днес. Затова смятам, че е полезно да разоблича дезинформацията, разпространявана за Хомеопатията, а после и да разкрия кой води тази дезинформационна кампания (във втората част на тази статия ще назова имена и ще обсъдя две личности – една от Обединеното кралство и една – от САЩ – които в момента са водачи на кампанията срещу Хомеопатията.)
Митове за Хомеопатията, които се разпространяват в момента
Както всички други пропагандисти, и отрицателите на Хомеопатията се стремят да създадат дезинформация, използвайки три прости техники.
Първо, отрицателите на Хомеопатията измислят едно фалшиво обвинение – една чиста лъжа – и я повтарят постоянно и последователно, опитвайки да създадат нова „истина”.
Второ, после това повторение се прави в контекста на някакъв легитимиращ го елемент. В случая с отрицателите на Хомеопатията, този елемент е покваряване на нормалната наука, анализ на научни доказателства, който уж поражда причини (оправдания) за изключване на висококачествени изследвания, които показват положителни резултати (дори и изследвания, които са били публикувани във водещи конвенционално медицински списания) и непочтено използване на концепцията за скептицизма.
Отрицателите на Хомеопатията пренебрегват или омаловажават значителна маса от доказателства в рамките на основни науки и клинични проучвания, от изследвания на коефициента полза/цена и от епидемиологични проучвания и цитират само изследвания, които доказват тяхната гледна точка, вместо да направят преглед на цялата маса от доказателства.
Третата компонента от техниката е да се продават лъжи на уязвими групи хора с цел да се провокира потвърждение на лъжите от страна на тези групи. В случая с отрицателите на Хомеопатията, тези учзвими групи често са млади студенти по различни науки, които са запленени от езика и елитаризма на науката, която изучават, но на които им липсва дълбокото разбиране и опитът, необходими им, за да осъзнаят, че отрицателите се възползват от тях.
Отрицателите на Хомеопатията заиграват и със страховете на по-възрастните учени и лекари, които са изправени пред болезненото заключение, че „ако Хомеопатията е истина, то всичко в съвременната медицина и наука е лъжа”. Това свръхопростяване на реалността се повтаря многократно.
Обаче, така, както квантовата физика не „опровергава” физиката като цяло, а по-скоро разширява способността ни да разбираме и предвиждаме събития, протичащи в крайно малки и крайно големи системи, така и Хомеопатията не отхвърля цялата съвременна фармакология, а разширява разбирането ни за прилагането на крайно малки дози от лекарствени агенти с цел провокиране на оздравителна реакция.
Историята изобилства от епизоди, в които ортодоксалната медицина и наука са се противопоставяли непоколебимо на различните от тях медицински системи и лечебни парадигми. Макар за средно статистическия лекар и учен да е присъщо да се чувства застрашен от новите идеи, неотменна черта на водещите лекари и учени е известна откритост и смиреност пред обикновената и дори очаквана еволюция на познанието.
Предварително следва да се признае, че практикуващите хомеопати, пациенти и всички, използващи тези природни лекарства често сами остават изненадани и изумени от резултатите от хомеопатичното лечение – тяхното собствено или на децата им, на бебета, животни и дори растения. Според моите наблюдения, през последните 40 години повечето хора са скептично настроени спрямо Хомеопатията до момента, в който те самите решават да я опитат върху себе си ... затова и съществуват съвсем разумни причини десетки милиони хора от цял свят да разчитат на тези природни лекарства при лечение на широк кръг остри и хронични заболявания. Така да се каже, предизвикателството е не само да пробваш Хомеопатия, но и преди това да си научил нещо за нея, за да можеш да я прилагаш правилно и ефективно.
Митовете за Хомеопатията
За жалост, отрицателите на Хомеопатията са по-склонни да разпространяват дезинформация за нея, включително следните митове:
Мит №1: „Няма проучване, което да показва, че хомеопатичните лекарства действат.”
Подобни твърдения се наричат „творческа употреба на статистиката”, а може да се нарекат и „лъжи, проклети лъжи и статистика”. Всъщност, повечето клинични проучвания на ефекта на хомеопатични лекарства показват положителни резултати. Но ако „статистиците-творци” преглеждат и оценяват само малка извадка от обширни проучвания, положителният резултат става малко вероятен – не защото Хомеопатията не работи, а защото тези обширни проучвания разглеждат ефекта на едно единствено хомеопатично лекарство върху всички наблюдавани пациенти, без каквато и да било индивидуализация на лечението, която е типична характеристика на хомеопатичния метод (1). Да се твърди, че хомеопатичните лекарства не работят, позовавайки се само на тези проучвания е толкова нелогично, колкото и да се каже, че антибиотиците са неефективни, само защото не могат да излекуват всички вирусни, гъбични и бактериални инфекции.
Мит №2: „Проучванията, които доказват, че хомеопатичните лекарства действат, са ‘зле проведени проучвания’.”
Лъжа!
Изследвания, доказващи ефикасността на хомеопатичните лекарства, са публикувани в списанията „Lancet”, „British Medical Journal”, „Педиатрия”, „Детски инфекциозни болести”, доклада „Cochrane”, „Chest” (публикация на Британското общество по ревматология), „Cancer” (списанието на Американското раково общество), „Клинична онкология” (списанието на Обществото по клинична онкология), „Токсикология на човека”, „Европейското списание по педиатрия”, „Архиви на лицевата пластична хирургия”, „Архиви ото-рино-ларингологията”, „Хирургия на глава и шия”, „Списание по клинична психиатрия” и много други (2). Всички тези проучвания са рандомизирани, двойно слепи и плацебо контролирани.
Освен това, заради предразсъдъците относно Хомеопатията тези проучвания бяха подложени на зверски строг критичен прочит – много по-стриктен от обикновено.
Вялият контрааргумент на отрицателите на Хомеопатията е, че горепосочените проучвания са специално подбрани, за да докажат ефикасността на Хомеопатията. Е, добре, изглежда, че има прекалено много подобно подобни проучвания. Нещо повече, много от гореизброените водещи медицински списания са публикували метаанализи на клинични проучвания на специфични заболявания и са показали, че хомеопатичните лекарства имат значително по-добър ефект от плацебото.
И още нещо повече, отрицателите погрешно приравняват „негативните” проучвания към доказателства, че цялата система на Хомеопатията не работи, при положение, че на практика тези проучвания а приори са насочени към изследване на ефекта на едно единствено или на съвсем малък брой лекарство за дадено състояние.
По ирония на съдбата, единственият доклад от проучване, който отрицателите на Хомеопатията най-често сочат като силно доказателство, че няма разлика между хомеопатичните лекарства и плацебото (Shang et al, 2005), беше разобличен като лоша или най-малкото непълноценна наука (Walach, et al, 2005; Fisher, 2006; Rutten, 2009, Rutten and Stolper, 2008; L?dtke and Rutten, 2008).
Мит №3: „12С е като една капка в целия Атлантически океан.”
Гола фантазия (и доста мъглява математика)!
Всъщност, приготвянето на 12С изисква 12 епруветки, като 1% от разтвора в предходната се прехвърля в следващата. Много типично за отрицателите на Хомеопатията е и да твърдят без да им трепне окото, че приготвянето на едно единствено хомеопатично лекарство се нуждае от повече вода, отколкото съществува на планетата. Скептиците като че ли са толкова фундаменталистки уверени в гледната си точка, че съзнателно или несъзнателно правят погрешното съждение, че количеството на разтворите, използвани в Хомеопатията, расте с всяко следващо разреждане. Те смятат, че всяко следващо разреждане изисква 10 или 100 пъти повече вода в сравнение с предходното – от каквато те не се нуждаят и това оже да се прочете и в най-елементарното ръководство по Хомеопатия или статия за Хомеопатията.
За жалост (и доста странно), повечето от скептиците по отношение на Хомеопатията сякаш четат единствено погрешната информация за Хомеопатията, публикувана от побратимите им и показват сериозна склонност да преобръщат действителността по отношение на Хомеопатията с главата надолу, за да съответства тя на техните погрешни конструкции.
Мит №4: „В хомеопатичните лекарства няма нищо.”
Невежество и директна дезинформация!
Първо, огромен брой хомеопатични лекарства, които се продават в магазините за здравословна храна и в аптеките са в т. нар. „ниски потенции”, което ще рече малки и много малки дози лекарства, повечето от които са в дози, подобни на тези на мощните хормони и имунните клетки, циркулиращи в тялото ни.
Второ, използвайки проби от 6 различни лекарства, направени от минерали, учените от инженерната катедра към Индийския технологичен институт неколкократно потвърдиха, че изходната субстанция продължава да е налична под формата на наночастици от изходните минерали, дори и когато лекарството е преминало през стотици последователни разреждания – с енергични раздрусвания (динамизации) преди всяко следващо разреждане, както е според хомеопатичния метод за приготвяне на лекарствата (Chikramane, Suresh, Bellare, 2010) (3). Освен това, водещи списания по химия и физика публикуваха и други проучвания, потвърждаващи, че съществува разлика между водата и „хомеопатичната вода” (Elia and Niccoli, 1999; Elia, Napoli, Niccoli, et al, 2008; Rey, 2003).
Мит №5: „Щом днес ние не разбираме как действат хомеопатичните лекарства, значи няма как те да действат. Това е вещерство.”
Колко исторически доказателства са необходими на учените, за да осъзнаят, че ние все още не разбираме много от природните мистерии, но това, че не ги разбираме не означава, че тези мистерии не са реални.
Да наречеш Хомеопатията „вещерство” очевидно подсказва нечий страх, че нещо не знае и не разбира, а историята ни учи, че когато някой тръгне на лов за вещици, винаги открива вещица (по един или друг начин). Фактът, че съществува малка, но значима маса сериозни научни изследвания, доказващи физическите и биологичните ефекти на хомеопатичните лекарства, просто се игнорира (Endler, Thieves, Reich, et al 2010; Witt, Bluth, Albrecht, et al, 2007). Не е често срещана практика вещици или магьосници да публикуват в peer-reviewed научни списания.
Д-р Карол Сикора е уважаван онколог и декан на Бъкингамския медицински университет (Англия). Сикора споделя сериозна загриженост по отношение на „сталинистките репресии”, в които се въвлякоха определени скептици спрямо хомеопатичната и алтернативната медицина (Sikora, 2009). Сикора критикува остро „кабинетните лекари” и другите, които явно имат малък или никакъв опит в използването на тези лечения при реални пациенти.
Друго едно свидетелство, което показва и дори доказва ненаучната позиция на отрицателите на Хомеопатията е тяхното желание да блокират напълно дискусията за ефикасността на хомеопатичните лекарства (Baum and Ernst, 2009). Тези медицински фундаменталисти на практика се опитват да обезсърчат всеки открит ум по отношение на Хомеопатията.
Човек наистина може да се замисли сериозно над подобна ненаучна позиция, която определени противници на Хомеопатията поддържат и наистина не е риторичен въпрос защо те застъпват тази позиция.
Втората част от тази статия ще ви представи още конкретни доказателства за ненаучната позиция и действия на личностите и организациите, които водят кампанията срещу Хомеопатията.
Водещ противник на Хомеопатията от САЩ и още един подобен от Обединеното кралство ще бъдат обсъдени, за да се хвърли светлина върху тези важни дебати, касаещи здравеопазването.
„Не сменяйте станцията”, за да откриете кои са тези две личности и защо те поддържат тази гледна точка.
- Въпреки че индивидуализацията на лечението е една от емблемите на хомеопатичния метод, има и изключения от този принцип. Например, бяха проведени две обширни рандомизирани, двойно слепи и плацебо контролирани изследвания, които показаха, че хомеопатичният Oscillococcinum е ефективен в лечението на хора с грип или грипоподобен синдром (Vickers and Smith, 2006).
- Референции към тези и други изследвания ще намерите в следната статия „The Case FOR Homeopathic Medicine: Historical and Scientific Evidence” - http://www.huffingtonpost.com/dana-ullman/the-case-for-homeopathic_b_451187.html
- Transmission Electron Microscopy (TEM), electron diffraction by Selected Area Electron Diffraction (SAED), and chemical analysis by Inductively Coupled Plasma-Atomic Emission Spectroscopy
РЕФЕРЕНЦИИ:
- Baum M, Ernst E. Should we maintain an open mind about homeopathy? American Journal of Medicine. 122,11: November 2009. doi:10.1016/j.amjmed.2009/03.038. http://www.amjmed.com/article/S0002-9343(09)00533-6/fulltext
- Chikramane PS, Suresh AK, Bellare JR, and Govind S. Extreme homeopathic dilutions retain starting materials: A nanoparticulate perspective. Homeopathy. Volume 99, Issue 4, October 2010, 231-242. http://www.homeopathy.org/files/HomeopathyandNanoparticle.pdf
- Elia V, and Niccoli M. Thermodynamics of Extremely Diluted Aqueous Solutions, Annals of the New York Academy of Sciences, 879, 1999:241-248. http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/10415834/
- Elia V, Napoli E, Niccoli M, Marchettini N, Tiezzi E(2008). New Physico-Chemical Properties of Extremely Dilute Solutions. A Conductivity Study at 25?°C in Relation to Ageing. Journal of Solution Chemistry, 37:85-96. http://www.springerlink.com/content/v27884306836g251/
- Endler PC, Thieves K, Reich C, Matthiessen P, Bonamin L, Scherr C, Baumgartner S. Repetitions of fundamental research models for homeopathically prepared dilutions beyond 10-23: a bibliometric study. Homeopathy, 2010; 99: 25-36. http://www.similima.com/homeopathyresearch/thesis108.pdf
- EU Commission report evaluating implementation of Homeopathy Directives 92/73 EEC and 92/74/EEC, 1997.
- Fisher P, 2006. Evid Based Complement Alternat Med. 2006 March; 3(1): 145-147.
- Published online 2006 January 26. doi: 10.1093/ecam/nek007 http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC1375230/
- L?dtke R, Rutten ALB. The conclusions on the effectiveness of homeopathy highly depend on the set of analysed trials. Journal of Clinical Epidemiology. October 2008. doi: 10.1016/j.jclinepi.2008.06/015. http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/18834714
- Prasad R. Homoeopathy booming in India. Lancet, 370:November 17, 2007,1679-80. http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/18035598
- Rey L. Thermoluminescence of Ultra-High Dilutions of Lithium Chloride and Sodium Chloride. Physica A, 323(2003)67-74. http://www.sciencedirect.com/science/article/pii/S0378437103000475
- Rothstein WG. American Physicians in the 19th Century. Baltimore: Johns Hopkins, 1985.
- Rutten L, 2009. http://www.dokterrutten.nl/collega/Liga09.pdf
- Rutten ALB, Stolper CF, The 2005 meta-analysis of homeopathy: The importance of post-publication data. Homeopathy. October 2008, doi:10.1016/j.homp.2008.09/008. http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/19371564
- Shang A, Huwiler-M?ntener K, Nartey L, J?ni P, D?rig S, Sterne JA, Pewsner D, Egger M. Are the clinical effects of homoeopathy placebo effects? Comparative study of placebo-controlled trials of homoeopathy and allopathy. The Lancet. 366,9487, 27 August 2005:726-732. http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/16125589
- Sikora K. Complementary medicine does help patients. Times Online, February 3rd 2009. Online document at: http://www.timesonline.co.uk/tol/life_and_style/court_and_social/article5644142.ece
- Starr P. The Social Transformation of American Medicine. New York: Basic, 1982.
- Vickers A, Smith C. Homoeopathic Oscillococcinum for preventing and treating influenza and influenza-like syndromes. Cochrane Database of Systematic Reviews 2006, Issue 3. Art. No.: CD001957. DOI: 10.1002/14651858.CD001957.pub3. http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/14973976
- Walach H, Jonas W, Lewith G. Are the clinical effects of homoeopathy placebo effects? Lancet. 2005 Dec 17;366(9503):2081; author reply 2083-6. http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/16360778
- Witt CM, Bluth M, Albrecht H, Weisshuhn TE, Baumgartner S, Willich SN. The in vitro evidence for an effect of high homeopathic potencies--a systematic review of the literature. Complement Ther Med. 2007 Jun;15(2):128-38. Epub 2007 Mar 28. From 75 publications, 67 experiments (1/3 of them replications) were evaluated. Nearly 3/4 of them found a high potency effect, and nearly 3/4 of all replications were positive. http://www.ncbi.nlm.nih.gov/sites/entrez?db=pubmed&uid=17544864&cmd=showdetailview&indexed=google
Оригиналната статия може да прочетете ТУК
КОМЕНТАР на ХОМЕОХЕЛП
Дейна Улман - човек с много широк поглед върху темата - за пореден път доказва една все по-безспорна истина - противниците на Хомеопатията по правило нямат никаква информация за нея - не за чели нито една хомеопатична книга, не са говорили с нито един хомеопат или с пациент на хомеопатично лечение.
Това е факт, с който ние сме се сблъсквали стотици пъти и е факт, който доказва тяхната - на противниците на Хомеопатията - пълна несъстоятелност като опоненти в един истински научен спор.
Единствената причина за гласовитостта им е, че кампаниите им са щедро финансирани от фармацевтичните мастодонти, което улеснява достъпа им до високотиражни медии.