Иън Уотсън е мъдър човек, когото първо опознах като хомеопат. Книгата му „Методология на хомеопатичното предписание” е помогнала на много хомеопати, включително и на мен, да се ориентират правилно в различните подходи към снемането на хомеопатичния случай и избора на предписание. Има и още няколко чудесни книги, които съм изчел с огромно удовлетворение.

Но Иън Уотсън далеч не е само хомеопат. Той е един от малцината, които вграждат хармонично познанията си по хомеопатия в цялостния си поглед към живота, към човека, към света и към фините, дълбоки взаимовръзки между тях.

В този смисъл, за мен най-големият шедьовър на Иан Уотсън е книгата му “The Tao of Homeopathy” (“Дао на Хомеопатията”).

Прочетох тази книга преди доста години, но започнах да я разбирам, едва след като имах редкия житейски шанс да общувам с Борис Шойтов. Борис е човек с дълбоко уважително отношение и мъдро разбиране на източната философия и на даоизма, в частност.

Тези двама учители – Борис и Иън – са за мен хората, които най-силно поощриха и укрепиха надеждата ми, че и аз мога да разбера мъдростта на даоисткото учение. А да разбереш тази мъдрост е дълбоко възнаграждаващо.

Така у мен се зароди желанието да преведа “The Tao of Homeopathy” на български език, но да я издам не под формата на книга (засега), а в по-нестандартен вид – като поредица от видеодокументи, всеки един от които е посветен на една глава от книгата.

(Тук е моментът да изразя дълбоката си благодарност към Иън за щедрото му благоразположение към идеята ми.)

Тази форма за публикуване на книгата, която избрах, позволява на читателя да отделя на всяка глава времето, което е нужно, за да бъде осъзната мъдростта на всяка дума, изречена от Иън. Понякога за това са достатъчни пет прочита на текста, понякога е нужно текстът да бъде прочетен десетки пъти – защото всеки следващ прочит добавя нов важен нюанс в разбирането за материята, на която е посветен конкретният текст.

Съвсем целенасочено избрах шрифт, наподобяващ китайското „писмо”. (Йероглифите, които източните народи използват, трудно могат да се нарекат „азбука” или „писменост”. Те са много повече от това.)

Смирено ти препоръчвам, уважаеми читателю – чети книгата така, както я чета аз.

Аз никога не чета тази книга „между другото”.

Никога не бързам, докато чета словата, написани в нея.

Към следващото изречение/абзац/глава (в трудовете от този род всяка отделна "глава" се нарича "джан" - РС) преминавам, едва когато почувствам онова специфично чувство на мир, изпълващо душата, когато четеното добие смисъл за мен.

Почти никога не чета повече от една глава на ден. Така давам възможност на живота да ме постави в ситуация, която да ми помогне да схвана как прочетеното има смисъл точно за мен. Когато това се случи, узнавам, че съм готов да премина към следващата главa.

Смирено моля всеки, който реши да чете “Дао на Хомеопатията” по този начин, да споделя своите размисли, прозрения, съмнения, изживявания, възприятия... на страничката във фейсбук, която посветих на това приключение. Това би я превърнало в място, в което можем да се оттегляме, когато решаваме да си дадем малко покой от повседневната суета. Защото суетата е нещо, което ни прави по-болни, докато Дао може да ни направи по-здрави.

Дао на Хомеопатията ПРЕДГОВОР Изтегли PDF
Дао на Хомеопатията ВЪВЕДЕНИЕ Изтегли PDF
Дао на Хомеопатията 1. ДАО Изтегли PDF | ВИДЕО
Дао на Хомеопатията 2. ТОВА И ОНОВА Изтегли PDF | ВИДЕО
Дао на Хомеопатията 3. ПРОЦЕСЪТ НА ИЗЦЕЛЕНИЕ Изтегли PDF | ВИДЕО
Дао на Хомеопатията 4. ПРИЕМАНЕ Изтегли PDF | ВИДЕО
Дао на Хомеопатията 5. ВЗАИМОСВЪРЗАНОСТ Изтегли PDF | ВИДЕО
Дао на Хомеопатията 6. ПРИСЪСТВИЕ Изтегли PDF | ВИДЕО
Дао на Хомеопатията 7. ПРАЗНОТАИзтегли PDF | ВИДЕО
Дао на Хомеопатията 8. ЗНАНИЕИзтегли PDF | ВИДЕО
Дао на Хомеопатията 9. ХОМЕОПАТИЧНИЯТ ПРИНЦИПИзтегли PDF | ВИДЕО
Дао на Хомеопатията 10. ДА (НЕ) ПРАВИШ НИЩОИзтегли PDF | ВИДЕО
Дао на Хомеопатията 11. НЕОЧАКВАНОТОИзтегли PDF | ВИДЕО
Дао на Хомеопатията 12. ВЪЗПРИЕМЧИВОСТИзтегли PDF | ВИДЕО
Дао на Хомеопатията 13. ПРЕВЕНЦИЯИзтегли PDF | ВИДЕО
Дао на Хомеопатията 14. РЕЗУЛТАТИИзтегли PDF | ВИДЕО

Решила една гъсеница, че й е време да полети.

Допълзяла до края на клончето, на което живеела и „полетяла”.
„Полетът” бил кратък. И последен.

Решила друга гъсеница, че й време да полети.
Тя започнала бавно и постепенно да произвежда нишка, с която бавно и постепенно обвивала крехкото си, тромаво тяло. Било тегаво, скучно и много продължително занятие. Но гъсеницата бавно и постепенно продължавала, и продължавала, и продължавала... Желанието й да полети било все така силно, но тя продължавала и продължавала да се обвива в нишката, която сама произвеждала (и която никак не й помагала, а напротив, пречела й да полети.) ... и накрая гъсеницата създала здрав пашкул, с който обвила цялото си тяло. И не оставила нито една – нито една – дупчица в пашкула.

Гъсеницата преживяла в пашкула цяла вечност. Докато течала тази вечност, с гъсеницата ставали странни неща. Тя се променяла неузнаваемо. Имало моменти, в които тя се разколебавала дали си заслужава да продължава, но вече била толкова променена, че нямало как да разкъса пашкула, а и осъзнавала, че и да го направи, не може да запълзи отново. Защото вече нямала крака, с които да пълзи, както преди. На гърба й растели неща, с които не може да се пълзи, но не може и да се лети. Затова гъсеницата лежала търпеливо в пашкула, но не си губела времето, а продължавала да се променя – променила тялото си, променила главичката си, променила крачетата си, бъдещите й крилца все повече заприличвали на истински.

Тогава покрай пашкула минал човек. Добър човек. Неотдавна той станал свидетел как една пеперуда се опитва да напусне пашкула си. Бил труден и наглед дори болезнен процес.
Добрият човек решил да помогне на създанието в пашкула.
Извадил ножче и срязал пашкула.
„Лети, красиво създание!” – казал.
Създанието не полетяло. То паднало на земята и загинало.
Защото се оказало извън пашкула не навреме и не можело нито да пълзи, нито да лети.

Това е една проста история, от която изживяващите се като лечители, терапевти, лекари и пр. могат да научат много.
За да се заеме с лекуване, лечителят преди всичко трябва да бъде помолен за това. Именно да бъде помолен – не това да бъде поискано от него, още по-малко да бъде заставен.

Когато един пациент осъзнае 1. Че е болен, 2. Че иска да е отново здрав, 3. Че не може да възвърне здравето без нечия помощ, той открива своя лечител и го моли за помощ. Молбата за помощ не унижава пациента и не възгордява лечителя.
Ако пациентът се чувства унижен да помоли за помощ, той не е готов да стане отново здрав с помощта на лечителя.

Ако лечителят се възгордява от това, че са го помолили за помощ, той не е готов да помогне на пациента да стане отново здрав.

Ако пациентът изисква от лечителя да го направи отново здрав, той не е осъзнал, че сам е отговорен за появата на болестта си.

Болестта се появява, когато поискаме („да летим”), а не сме готови, когато желанието е по-голямо от възможностите.

Гъсеницата е здрава, докато осъзнава, че може само да пълзи и не възжелава да лети.

Пеперудата е здрава, защото иска, но и може да лети.

Когато се появи желание, несъответно на възможностите ни, ние се трудим, за да увеличим възможностите си. Когато те станат адекватни на желанието ни, ние го сбъдваме, без да се разболяваме.
Когато силно искаме да сбъднем желанието си, но нямаме търпението / смирението / трудолюбието да увеличим възможностите си, се появява болестта.

Болестта е като пашкула на гъсеницата.
Тя ни ограничава – докато сме болни, ние не може да правим нещата, които сме правили преди разболяването си (преди появата на желанието, несъответно на възможностите ни).
Но докато болестта-пашкул ни ограничава, ние можем – и трябва – да се трудим. Да се трудим търпеливо, смирено и трудолюбиво. Ако не ни достигне търпение или смирение, или трудолюбие, може да поискаме от лечителя си да направи така, че да станем по-силни / по-съвършени, без да ни се налага да се трудим.
Това не е по силите на никой лечител и ако някой лечител ни обещае, че ще ни „направи” по-силни без ние самите да се потрудим търпеливо за това, той или не осъзнава изобщо от какво имаме нужда, или е обикновен глупак. Ако пък се появи „лечител”, който ни омайва с думи от рода: „Защо ти е да се трудиш? Аз ще те излекувам, без ти да си мръднеш пръста.”, той е най-вредният човек, който може да срещнем в живота си.

Истински полезният лечител знае, че "пребиваването ни в пашкула" е нормален етап от усъвършенстването ни, сиреч от оздравяването ни. Той не реже пашкула преди той да е изпълнил предназначението си, а само ни помага да преминем през него по най-бързия възможен начин.
Най-бързият – но ВЪЗМОЖЕН – начин.

Знаем ли ние колко продължава стадият на пашкула?
Във всеки случай, това не се решава от добрия помагач от нашата притча.
На един вид гъсеница може да й нужно да престои в пашкула 3 седмици, на друга – 4 седмици, а на трета да са й достатъчни и 2 седмици или седмица и половина.
На гъсеници от един и същи вид може да се наложи да престоят в пашкула различен период от време, в зависимост от околната температура и влажност.
На гъсеници от един и същи вид, пребиваващи при едни и същи температура и влажност, може да се наложи да престоят в пашкула различен период от време, в зависимост от това колко силни и едри са били преди влизането си в него или колко плътна или рехава са направили неговата стена.

Ако добрият човек, с едното голо желание да помогне, не вземе предвид всички тези разлики, той не ще е помагач, а вредител.

Колко продължава най-бързото излекуване?
Това не се определя от желанието на лечителя, а от възможностите на пациента.
На един човек може да му е нужно да боледува 9 месеца, на друг – 3 години, а на трети да са достатъчни и 3 седмици или по-малко.
На хора с едни и същи оплаквания може да им се наложи да ги изпитват различен период от време, в зависимост от ситуацията, в която пребивават.
На хора с едни и същи оплаквания, пребиваващи в (привидно) идентична ситуация, може да им се наложи да преживеят с оплакванията си различен период от време, в зависимост от това, с какъв ресурс за излекуване (самоусъвършенстване) са „влезли” в болестта си и дали докато боледуват, се грижат са увеличаването на този ресурс (чрез правилно хранене, движение, лечение) или го изчерпват допълнително (най-често чрез неправилно, т. е. медикаментозно) лечение.

Ако лечителят, с едното голо желание да помогне, не вземе предвид всички тези разлики, които правят пациента абсолютно уникален, той не ще е лечител, а вредител и лъже-лечител.

Ако един пациент е ленив и не се старае да научи да разпознава лечителя от вредителя; ако той избира да се обърне за помощ към лъже-лечител, омаян от щедрите му и никога неизпълнени обещания, този пациент не се излекува никога, а само преминава от по-широк пашкул в по-тесен пашкул, от по-лека болест към по-тежка.

И причината е само леността на пациента и безчестието на лъже-лечителя.

д-р Румен Стойчев

* Размисли, вдъхновени от есето „Почему я перестала помогать людям” от Мария Жиган