Articles

Хайди Стивънсън

Gaia Health

Макар че без съмнение трябва да правим разлика кое е и кое не е реално, не е ли най-добре да я правим на база на опита и наблюдението, вместо на предположения кое може да е и кое не може да реално?

Един от най-често използваните аргументи срещу Хомеопатията гласи: Тя не може да работи, следователно не работи.

Друг аргумент ни хвърля предизвикателството да обясним как Хомеопатията работи.

Нито един от тези два аргумента не е коректен, защото те не обръщат внимание на доказателствата, показващи нейната ефективност, а само се опитват да унижат и Хомеопатията, и човека, застъпващ мнението, че тя наистина работи.

Но същите тези опоненти не натоварват със същото бреме собствената си вяра в алопатията (конвенционалната медицина – бел. прев) . Нека отправим този въпрос към анестезиолога Майкъл Олкъра от медицинския факултет към Калифорнийския университет, който е признат експерт в тази област. Той определено знае отговора. И отговорът му се съдържа в един цитат за „Енциклопедия на Съзнанието”:

„Как работи анестезията винаги е било мистерия от момента на откриването на самата анестезия.”

Дали някой от атакуващите Хомеопатията го е грижа, че никой не е наясно как действа и анестезията? Може да изглежда странно, но те никога не са стигали до този въпрос. Защо те se отнасят към Хомеопатията към различен стандарт. Да не познаваш механизма на действие на нещо не е сериозен аргумент, че то не действа.

 

Електричеството

Разбираме ли как работи електричеството? Извън наблюденията си върху неговите ефекти, ни е всъщност не знаем как става това. Това е субатомен феномен, при който полето се превръща в поток с висока скорост, добре. В един свят, в който нещо не съществува, освен ако не бъде наблюдавано (както постулира съвременната физика) – без да имаме и най-малка идея как е възможно да съществува това „нещо” – няма как да претендираме, че знаем как работи електричеството. Следователно, имаме ли основание да твърдим, че електричеството не работи, защото то се състои от частици, които – нещо напълно невъзможно – съществуват, само когато са наблюдавани?

Реалният свят е много сложно и мистериозно място. Макар че без съмнение трябва да правим разлика кое е и кое не е реално, не е ли най-добре да я правим на база на опита и наблюдението, вместо на предположения кое може да е и кое не може да реално?

Дали Слънцето се е появило изведнъж – в момента, в който ние, хората, най-сетне сме се оказали способни да създадем теория за начина, по който то свети?

Трябва ли да се откажем от анестезията, само защото нямаме никаква идея как тя работи?

Как е възможно рационално мислещи хора да твърдят, че Хомеопатията не работи, просто защото не знаем как го прави?

Аргументът, че „Хомеопатията не може да работи, следователно не работи” се основава единствено на идеята, че в момента никой не знае как тя работи, така че това е просто едно твърдение, доказващо, че обяснението на този феномен предстои и трябва да бъде открито, а не аргумент срещу нея.

 

Алопатичният възглед

Какво става всъщност? Ако Хомеопатията просто не работи, защо алопатичният свят я атакува толкова настървено? Други алтернативни методи за лечение са приети, някои от тях дори биват поощрявани. Малко ли са лекарите, които съветват пациентите си да се молят? (Спомнете си с каква гордост много престижни болници обявяват, че са открили параклиси към болницата? И вижте колко болници се кичат с имена на светци и светици. Бел. прев.) Къде е обяснението как работят молитвите?

Концепцията на Хомеопатията и нейният холистичен възглед към хората и към човешкия организъм са напълно противоположни на алопатичния подход. Хомеопатията изисква цялостно преосмисляне на естеството на здравето и лечението. Не е ли резонно тогава Хомеопатията да бъде тествана чрез средствата, които тя ползва?

Повечето проучвания на Хомеопатията са извършени така, сякаш хомеопатичните лекарства са еквивалентни на алопатичните медикаменти. Това категорично не е така. В Хомеопатията не може едно лекарство да бъде прилагано просто на базата на един изолиран симптом или конвенционална диагноза. Всеки случай трябва да бъде снеман на индивидуална основа. Лекарствата, които са ефективни при различни пациенти с една и съща диагноза, може да са съвсем различни, особено при пациенти с хронични болести. Всъщност, е много по-вероятно тези лекарства да различни.

Вместо да гледа на симптомите като на проблем и да се опитва да ги потиска, Хомеопатията ги разглежда като опит на организма да се самолекува. Съвсем доскоро алопатите третираха високата температура така, сякаш тя самата е проблемът, ето защо те рутинно съветваха пациентите да приемат медикаменти, които я понижават (В България и сега го правят 9 от 10, а може би 10 от 10 лекари – бел. прев.) Истината е, че повишаването на температурата е едно от основните средства, чрез които организмът се опитва да атакува инфекцията, създавайки среда с висока температура, в която болестотворните микроорганизми не могат да оцелеят. Но дори и осъзнавайки това, алопатите продължават да съветват разтревожените родители да дават медикаменти, за да свалят температура, която изобщо не е толкова висока, че да представлява някаква опасност.

Алопатите разглеждат симптомите, като че ли те самите са болестта. Така най-обичайната цел на терапията в конвенционалната медицина е да ги потиска. На дългосрочните последици от това обикновено не се обръща никакво внимание. Връзката, която виждат хомеопатите, между прилаганите медикаменти и болестта, се игнорира и отхвърля до момента, в който доказателствата за такава връзка просто не може да бъдат подминавани.

 

Алопатичното потискане на Хомеопатията

Алопатията прилага присъщия си метод на потискане и спрямо Хомеопатията. Този подход започва с възгледа, че съществуването на Хомеопатията е по-скоро проблем, а не симптом, че нещо с медицинската система не е наред. И изхождайки от такава позиция, така, както се третират другите симптоми, така и начинът за подхождане към Хомеопатията логично е стремеж тя да бъде потисната.

Откъде идва този страх на конвенционалната медицина от Хомеопатията? Ако Хомеопатията не работи, защо трябва да бъде потискана? Няма ли тя просто да си отмре, щом и така, и така е неефективна?

Явно, хората намират полза от нея, особено като се има предвид, че трябва да плащат от джоба си, за да се лекуват хомеопатично, защото националните здравни каси обикновено не покриват хомеопатичното лечение.

Вместо да се отрича истината в историите на хора, твърдящи, че са били излекувани с Хомеопатия – особено хора, чиито заболявания са смятани в алопатичния свят за нелечими или необратими – защо не се извършат мащабни проучвания, включващи огромен брой пациенти, вместо плацебо контролирани и рандомизирани изследвания? Макар подобни изследвания да се смятат за златен стандарт в науката, те далеч не са единствено възможната техника; а и за тяхната ефективност само се правят твърдения, но без да са приведени каквито и да било сериозни доказателства.

Единственият надежден тест, който може да даде решение, е опитът, резултатите у много голям брой хора за дълъг период от време. В сферата на „модерната медицина” – алопатията, може само да видим бедствия като медикамента Vioxx, който уби десетки хиляди хора и хормоно-заместващата терапия, която доказано причинява самите болести, които претендира, че предотвратява. Въпреки легионите от плацебо и рандомизирано контролирани изследвания, провеждани трескаво от съвременното здравеопазване, истината е, че тези алопатични терапии се провалиха с гръм и трясък. Ако има нещо, което е отговорно за излишните случаи на ятрогенна (причинена от алопатична терапия – бел. прев.) смърт на хиляди и милиони хора, това е осланянето на плацебо и рандомизирано контролираните изследвания – т. нар. „златен стандарт” на съвременната, „базирана на доказателства” медицина.

Тези хора, които изискват Хомеопатията да бъде обяснена, трябва да въведат ред първо в собствената си къща. Дори и да бъде открито обяснение как работи анестезията, това не решило проблема. Остава открит фактът, че тези, които изискват обяснение на Хомеопатията, не отправят същите изисквания към собствената си медицинска парадигма – и това казва всичко.

Истинският проблем за тези хора не е, че не виждат смисъла в Хомеопатията. Истинският им проблем е, че самото съществуване на Хомеопатията се възприема като проблем от тях. Тя или е предизвикателство към тяхното възприятие за начина, по който функционира светът, или те я възприемат като риск за тяхната професия.

 

Оригиналната статия може да прочетете ТУК

 


КОМЕНТАРЪТ на ХОМЕОХЕЛП


 

Всичко, написано от колегата Хайди Стивънсън, разбира се, е вярно от първата до последната дума.

Но към него може да се добави още много.

Говорейки за атаките срещу Хомеопатията Хайди има предвид най-вече нестихващите и ставащи все по-свирепи атаки срещу Хомеопатията във Великобритания и Австралия.

С пяна на уста всевъзможни храненици на фармафията упражняват все по-силен натиск върху властите да ограничат или забранят практикуването на Хомеопатия и достъпа на хората до хомеопатично лечение.

Наистина възниква най-простия и резонен въпрос: „Ако Хомеопатията не работи, защо не оставите да си умре от собствената си смърт? Та нали „хомеопатите не лекуват”, следователно най-логично е пациентите им рано или късно да го разберат, да спрат да се обръщат към хомеопат и всичко да приключи мирно и тихо.”

Това, обаче, не е никаква опция за тези щедро финансирани глашатаи на Лъжата по простата причина, че те осъзнават прекрасно – времето работи ЗА Хомеопатията и другите истински лечебни методи, наричани евфемистично „алтернативни”. И времето работи ПРОТИВ конвенционалната медицина в днешния й вид – разчитаща все повече на измислени химикали, с измислени „лечебни” ефекти, вкарвани брутално в телата на хората със или без, а не рядко и против тяхното желание и дължащи „доброто си име” единствено на цунамито от реклами в медиите.

Марионетките на фармафията – т. нар. „здравни власти” не биха се поколебали да прибегнат и до резервното си оръжие – силово налагане на режим Хомеопатия и други истински лечебни методи да се практикуват само от лекари.

Въвеждането на подобен режим може да се сравни само с идея вегетарианство да се разрешава само на хищници. Не може да се измисли по-абсурно, парадоксално и безмозъчно „решение”! Но такова вече се коментира под сурдинка, включително и в България.

"Ракета-носител" на тези достойни за съжаление идеи не само у нас е кохортата от лекари-възпитаници на Boiron, които нагло се представят за „хомеопати” при положение, че погазват като башибозук най-най-основното правило в Хомеопатията – че на един човек в един момент може да се даде само едно лекарство.

Въпросните лекари и представляващите ги организации нямат никакъв интерес от развитието на Хомеопатията в автентичния й вид, защото това означава намаляване на приходите към фирмата-майка Boiron.

Това би означавало не само край на нелоялната конкуренция с истинските хомеопати, инвестиращи сериозни пари в обучението си. То би имало и много по-болезнени последици – край на курсовете на „обучение” на дъмпингови цени, край на безбройните подаръчета, край на сладките помпозни „конгреси” в Албена, край на достъпа до медицинските университети, финансиран от фирмата-майка!

Ние знаем, че българите имат безброй насъщни проблеми.

Но ако всички ние допуснем приемането на закон, даващ право да лекуват единствено на лекари, завършили медицински университети, издържани от фармафията (и от нашите данъци), ни чака само едно – насилствено умъртвяване на истинските лечебни методи, на истинската медицина! И най-логичното следствие от това – поколения брутално ваксинирани, тежко интоксикирани от медикаменти деца с нови и нови хронични болести, диагностицирани в най-ранна възраст.

Ако написаното тук е разтревожило някого, нека го сподели поне с един човек, на когото истински държи!

Online Courses

free-class-homeopathy-en
course-homeopathy-en
bach-flower-remedies-online
sest-training-en
graphology-en
psychology-en