Articles

just-say-noПриех това момче днес.
21-годишен младеж.
Бил е болен практически през целия си живот.


В деветия ден от живота си се задавил и се закашлял. Изплашена, майката го отвежда в болницата.


Майката: „Не му откриха нищо, но в болницата беше много студено.”
След 2 дни вдига температура. Първи антибиотик.


Майката: „От този момент никога не е бил здрав. Всеки месец му даваха антибиотик за нещо.”
На 2 години е, когато „много известен професор” му поставя диагноза „бронхиална астма”.
Оттогава не се е разделял с вентолина.


Продължава да боледува често. Назначавани са му десетки антибиотични курсове.


8 години (!) му е прилагана хипосенсибилизация – първо с български препарати, а после – с френски.

Майката: „Те са много по-скъпи, но докторът, който ни ги предписваше непрекъснато беше посещаван от изтупани млади мъже в костюми и със скъпи куфарчета в ръка. Чак накрая направих връзката.”


Детето прави чести бронхоспазми до преди 5 години. Оттогава не е правило, но продължава (!) ежедневно да получава флексотид.
Понастоящем приема ежедневно и ериус и ефира за „сенна хрема”.


Майката: „Питала съм много лекари докога синът ми ще приема медикаменти. Кога ще бъде излекуван и ще прекрати приемането на медикаменти? Никой „не знае”. Обиколили сме всички градове и всички най-известни лекари. Всичките само предписват и предписват и краят му не се вижда.”


На всичкия този ужасен фон, „имунизационният календар” е следван без никакви компромиси.


Това е стандартна история на българско дете.

 


Едно от най-честите и най-жалките обвинения срещу хомеопатите е, че докато „заблуждават пациентите си, че ще ги излекуват”, пациентите пропускат момента да се обърнат към конвенционален лекар.


Е, историята, която разказвам тук, е една от милионите, в които пациентчето никога не се е срещало с хомеопат, но пък е било активно „обгрижено” от стотици конвенционални лекари.
И накрая нито е излекувано, нито е здраво. Напротив, става все по-болно и все по-нелечимо.


Причината е кристално и неопровержимо ясна – това е медикаментозната война, която се води с организма му и чийто край никой не вижда.


Разбира се, и родителите, и детето (вече младеж), хранят надежда, че хомеопатът ще го излекува за няколко седмици или месеца.
След 21 години активно и въпиющо неуспешно конвенционално „лечение”!

 


Такива деца в България има десетки хиляди – деца, с които се води безкрайна, безумна, безнадеждна, но безмилостна медикаментозна война.

 


Някои родители започват да се колебаят след третия медикамент, други – след стотния, трети – след хилядния, а повечето – никога.
Повечето продължават на юнашко доверие да предоставят децата си за прилагане върху тях на доказано (в собствения им реален живот) неработещи „лечения” – отново, и отново, и отново, и отново... докато я докарат до Фонда за лечение на деца в чужбина или до събирането на волни пожертвования чрез всевъзможни сърцераздирателни кампании.
За да дадат събраните със сълзи пари на други конвенционални лекари, които прилагат същия тип конвенционално „лечение”, само че в чужбина.
А след чужбинските лекари обикновено умира и последната надежда, защото няма как детето да бъде заведено на друга планета.


Запитва ли се някой: „Колко от децата, търсещи изцеление в чужбина, се връщат излекувани и колко – не?”


Не десетките (а често стотиците) хиляди левове и евра са спасението на децата ви, скъпи изстрадали родители!



Спасението е в едно ваше решение, но правилно, смело и най-вече – взето навреме.

 


Решението да не изпращате чедото си на (медикаментозна) война.

 



Никое дете не може да спечели войната с медикаментите и ваксините.
Никое дете не може да спечели войната с конвенционалната медицина.

 


Ако – не дай си, Боже! – детето ви изпадне в критично състояние, всички мерки са позволени.
Излезете ли от критичната ситуация, не допускайте телцето на детето ви да бъде съсипвано с медикаменти.


Медикаментите може да спасят живот – и там е тяхното място – но през всичкото останало време те съсипват този спасен живот.


Научете се да казвате „Не!” навреме.


Четете, събирайте информация от различни източници, а не само от конвенционални лекари.
Когато говорите с конвенционален лекар или с неконвенционален терапевт, гледайте ги в очите, докато ви отговарят.
Научете се да четете в очите им – там е отговорът на вашите най-важни въпроси, а не в заучените клишета и в празните приказки.


Никой никому не е обещавал да е лесно, но това са вашите деца, все пак.

 

д-р Румен Стойчев

Online Courses

free-class-homeopathy-en
course-homeopathy-en
bach-flower-remedies-online
sest-training-en
graphology-en
psychology-en