На коментара на своята читателка Елизабет Флин
(Към статията му "1 декември: Прекрасен ден за Британската Хомеопатия!"):
„Това наистина е чудесен ден за Британската Хомеопатия и аз ти благодаря, че ни го съобщи. Но се чудя къде остава хомеопатът, който е обучен добре да практикува Хомеопатия, но просто се е случило така, че не е лекар.”
Брайън Каплан дава следния отговор:
Елизабет, ти поставяш един изключително важен въпрос.
Очевидно, НЗК плаща за хомеопатично лечение, провеждано само от лекари, които носят пълна отговорност за това, което правят.
Ако лекар, който имат сключен договор с НЗК, предпише хомеопатично лекарство на пациент с пневмония и пациентът почине, лекарят може да бъде наказан, да му бъде отнето правото да практикува и да бъде осъден да плати огромно обезщетение (поради което е задължен и да има застраховка ‘професионална отговорност’).
Съвсем различна е действителността извън хомеопатичните болници, сключили договор с НЗК.
Аз съм срещал много превъзходни хомеопати, които не са лекари, включително и моят учител Георгос Витулкас. В много случаи тези хомеопати владеят Хомеопатията много по-добре от лекарите, защото са я изучавали много години и се занимават само с Хомеопатия.
Но на тях действително им липсва опитът и медицинското обучение на лекарите, което в някои ситуации може да се окаже жизнено важно.
Аз съм чувал професионални хомеопати да казват, че ‘ако се съмняват за нещо сериозно’, те винаги се консултират с лекар, но понякога това се оказва проблематично. Съмнението е неразривно свързано с медицинското познание. И напълно обучен лекар понякога просто не мисли за проблем със щитовидната жлеза, например, и не назначава съответните изследвания, така че при хомеопата – не-лекар е още по-малко вероятно да мисли за такъв проблем и съответно има по-голяма вероятност да пропусне хипотиреоидизъм.
Това, обаче, съвсем не означава, че аз съм против хомеопатите, които нямат медицинско образование. Аз мисля, че те могат да играят много важна роля в здравеопазването. Личното ми мнение е, че за тях е най-добре да работят в някаква форма на сътрудничество с общопрактикуващ лекар или с какъвто и да било лекар, който симпатизира на Хомеопатията. Ако хомеопатът консултира с джипито пациенти с определен тип проблеми, с каквито той предпочита да се занимава – а това може да покрие много широк кръг проблеми – и джипито поема отговорността за извършената от него консултация, ще видим, че Хомеопатията може да играе много важна роля в националната здравеопазна система.
Аз познавам много хомеопати, които работят по този начин и подчертавам, че изказвам лично мнение. Определено не бих подкрепил законодателни промени, които принуждават хомеопатите да работят така.
Аз смятам, че на пациентите трябва да бъде позволено да се обръщат за лечение към когото си пожелаят, стига никой да не се представя за такъв, какъвто не е. Медицината не е лесна работа и много лекари са преследвани от погрешни диагнози, които са направили някога през живота си.
Ако лекарите правят такива грешки, съвсем разбираемо е, че хора, които не са завършили медицински университет, ще ги правят по-често. Може би един ден ние ще видим разумно решение на този проблем. Аз наистина харесвам идеята за джипито, насочващо много ‘диагностицирани, но трудни за лечение’ пациенти към хомеопат, който работи в същата сграда (без последното да е задължително).
Коментарът на ХомеоХелп:
Д-р Брайън Каплан, разбира се, е на прав път.
В България също имаме този проблем и както неведнъж съм писал, през последните няколко години – след като последната редакция на Закона за здравето забрани на хомеопати без медицинско образование да практикуват – много колеги-хомеопати без медицинско образование прекратиха практиката си или практикуват нелегално. Така много потенциални излекувания не бяха реализирани.
От една страна, наистина изглежда трудно да се разреши право на лечебна дейност на лечители, включително и хомеопати, които не са покрили някакъв медицински минимум.
От друга страна, тоталната забрана да практикуваш лечебен метод, за който си адекватно обучен, си е чиста отживелица и срамота.
А решението никак не е трудно.
На хомеопат без медицинско образование законът спокойно може да разреши право на практика, ако последният поеме следните ангажименти:
- да има покрит медицински минимум (Хомеопатичното общество в България и в момента организира такива курсове за хомеопатите-немедици);
- да консултира с лекар пациентите, при които е заподозрял по-сериозен соматичен проблем;
- да се регистрира в РЦЗ (но не при сегашната дискриминационно висока такса);
- да се регистрира в съсловната организация на хомеопатите, която пък от своя страна ще носи отговорност пред здравните власти.
Ако погледнете внимателно, ще видите, че точно такива са условията, при които работят и повечето лекари.
Самите пациенти често настояват за консулт със специалист при определени проблеми и джипитата са длъжни да ги насочат за такъв консулт. Същото ще прави и хомеопатът-немедик, какъв е проблемът? Хомеопатът-немедик просто ще има статут, подобен на този на джипито или на тесния специалист. И единият, и другият ежедневно насочват пациенти за консулт от други лекари-специалисти, когато става дума за проблем извън тяхната специалност и сфера на отговорност
А като се има предвид, че повечето хомеопати са много по-предпазливи и по-отговорни спрямо пациентите от повечето лекари (мое лично мнение), много бързо ще се види истината, че на хомеопатите без медицинско образование може да се разчита напълно.
Установяването на такава система на работа би имало поне три положителни последици:
1. Лекарите ще започнат да се преборват с високомерието си по отношение на хомеопатите.
2. Хомеопатите ще заработят още по-отговорно, поемайки ангажиментите, които носят всички лекари.
3. Най-облагодетелствани ще бъдат пациентите, които ще получат възможност да се възползват в пълна степен и от хомеопатичната помощ, и от медицинските технологии.
Само че за да се осъществи подобна промяна, се изисква много по-голяма инциативност от страна на самите пациенти, а от хомеопатите - да въдворят ред в дома си.