Малко предистория. Стефани Найл е английски хомеопат, психолог, зоолог и компютърен специалист.
Тя живее с приятеля си Греъм, който претърпя тежка автомобилна катастрофа през януари тази година.
Стефани разказва драматичната история на тези два месеца и на хомеопатичното лечение на Грей.
Това се случи на 19 януари 2011. Очакваш приятелят ти да се върне от работа, но той закъснява. Минутите се точат бавно и все по-мъчително. След това телефонът позвънява... но те чака мрачна изненада – не е звъни той.
„Ало, тук е отделението за реанимация. Открихме номера Ви в телефона на наш пациент. Вашият партньор е под наркоза след тежка автомобилна катастрофа. Ако искате да го видите отново, бихте ли дошли тук колкото е възможно по-скоро?”
„Ето защо е закъснял!”
Докато се мъчиш да схванеш, че случилото се е истина, в главата ти нахлуват ужасни мисли, безмилостно смазващи надеждата ти. „Той е в реанимация, умиращ. Прекрасното му, перфектно тяло е разбито на парчета. Светлината на живота му едва мъждука...”
Но аз имах вярата. Или беше детска наивност? Аз знаех, че той ще оцелее, но какъв ли ужас ме чака в реанимационното отделение? Дали лицето му не е смазано до неузнаваемост? Дали тялото му не е натрошено и размачкано, дали не се е превърнало в трагична, ужасна маса?
Но сега – 9 седмици по-късно – той стои тук, до мен, облегнат на рамото ми и чете това, което пиша в момента!
О, Грей! Как успя да оцелееш?
Разбира се, екипът в реанимацията свърши невероятна работа. Светкавични реакции – при всяка криза, във всеки момент и във всеки следващ ужасен ден те крепиха живота му, докато той отчаяно и инстинктивно се опитваше да запази тънката нишка на живота си – със счупен череп, ключици и гръден кош, раздробен на парчета отпред и отстрани и с костни фрагменти от ребрата, които бяха причинили колапс на двата бели дроба и разкъсвания на черния дроб.
Аз помолих лекуващия лекар да ми позволи да приложа Хомеопатия в този случай. Единственото му възражение беше, че аз съм твърде близка на пациента, за да бъда непредубеден наблюдател. Това беше абсолютно правилно, разбира се, но в края на краищата след изписването на Греъм кой щеше да се грижи за него всяка минута на всеки ден и нощ, кой щеше да се вслушва във всеки негов дъх и всяко издаващо болката стенание?
Следва кратък разказ за Хомеопатичното лечение – както във физическата, така и в психоемоционалната сфера – проведено през първите 4 седмици след изписването на Греъм.
Работа с физическите аспекти на травмата
В такива тежки остри случаи изборът на лекарство и на потенция имат по-критично значение от когато и да било. Традиционните техники на Класическата Хомеопатия добиват особена важност. Реакцията на имунната система спрямо всяко лекарство става много по-бърза. Освен това, в остри случаи нестабилните ситуации може рязко да станат много сериозни и трябва да се предписва върху настоящите симптоми, които се променят всеки момент. Неправилният избор на лекарство – обратно на популярното мнение – може да предизвика ужасни влошавания.
В този момент (първата седмица на февруари), когато се беше образувал нежен костен калус, „сглобяващ” гръдния кош, Ruta се превърна в едно от най-важните лекарства за облекчаване на болката в ребрата и гръдния кош. Тя има глождещи, пробождащи и притискащи болки отстрани на гръдния кош, в гръдната кост и ребрата и режеща болка в ключиците. Ruta е добро лекарство и за възпаление на белия дроб, когато е налице усещане за горещина и пареща болка.
В секция „Общи симптоми” на реперториума откриваме:
INJURIES - Bones; fractures of - slow repair of broken bones – ТРАВМИ – Кости, счупвания на – бавно зарастване на счупени кости
INFLAMMATION - Bones; of - Periosteum; of – ВЪЗПАЛЕНИЕ – Кости, на – Надкостница, на
Тази тема се повтаря и в секция „Крайници”, където Ruta е посочена в рубриката за фрактури и помага за бързото излекуване, редуцирайки възпалението и втвърдяването на надкостницата. Ruta покрива и възпалението на лигаменти и сухожилия, което е нормална находка при разтежение или разместени фрактури.
Облекчението на болката след една единствена доза Ruta 30С беше огромно, поради което аз я повторих в 30С няколко пъти през тази седмица и дори си позволих да я давам разтворена в топла вода! Това постепенно повиши свободата на движенията. Когато си имаме работа със силно проявена физическа болка, действието на ниските потенции е просто изумително.
Ботанически, Ruta е представител на семейство Rutaceae (Цитрусовото семейство), което спада към разред Sapindales. Усещането при представителите на Rutaceae е, че си ограничен и парализиран и за да се компенсира това състояние на принудително обездвижване, налице е постоянно желание за движение – което е много близко до усещанията, предизвиквани от каквато и да било травма – и на физическо, и на психическо, и на емоционално ниво.
Макар да нямах никаква идея дали счупванията са добре наместени, или не (не ми бяха показали никакви рентгенови снимки), основната индикация за назначаването на Symphytum – неравни и безформени фрактурни калуси, каквито се бяха появили почти навсякъде – сочеше, че нуждата от Symphytum (черен оман, зарастличе) е спешна.
EXTREMITIES - CALLUS of fractured bones – excessive – КРАЙНИЦИ – КАЛУС на счупени кости – ексцесивен
Това отново облекчи значително болките и след няколко дни на Symphytum 30С гъвкавостта на гръдния кош се повиши, благодарение на което Грей вече можеше да се излегне удобно на дивана.
Друга индикация за нуждата от Symphytum беше изтичането на мътен секрет от окото откъм травмираната страна на главата. Окото изглеждаше дълбоко хлътнало в очницата. И двата симптома бяха доста плашещи, защото говореха за увреда на дъното на орбитата, както личи и от рубриката:
EYE - INFLAMMATION - Orbit - periosteum of orbit – ОЧИ – ВЪЗПАЛЕНИЕ – Орбита – надкостница на орбитата
Подобно на Ruta, и Symphtum присъства в рубриката:
GENERALS - INJURIES - Bones; fractures of - slow repair of broken bones – ОБЩИ СИМПТОМИ – ТРАВМИ – Кости, счупвания на – бавно зарастване на счупени кости
Времевите модалности на Symphytum са влошаване сутрин и през нощта, затова аз избрах да го давам преди лягане – време, което често съвпада с усещанията за бодеж и за полазване, характерни за това лекарство.
Друго добре известно лекарство за кости е Calcarea phosphorica, което също присъства в рубриката „бавно зарастване” (виж по-горе) и подпомага храненето на костите. Calc Phos има и афинитет към специфични зони...
CHEST - PAIN – sore – Clavicle – ГРЪДЕН КОШ – БОЛКА – като възпалено – Ключица
CHEST - PAIN – sore – Costal cartilages – Short ribs – ГРЪДЕН КОШ – БОЛКА – Ребрени хрущяли – Плаващи ребра
Calcarea fluorica, която също откриваме в рубриката „бавно зарастване” беше дадена, за да предотврати прекомерното натрупване на костна тъкан. Калкареите бяха давани сутрин, тъй като ефектът на минерализация дава усещането за активно излекуване, което вероятно не може да се очаква през нощта!
И двете Калкареи бяха използвани в ниска потенция, а именно с редуване на 6С и 12С.
Работа с психическите и емоционалните аспекти на травмата
Работа с психическите и емоционалните аспекти на травмата
Symphytum е представител на семейство Boraginaceae, което спада към разред Lamiales. Д-р Шанкаран описва темата на Lamiales като усещане за загубена връзка. Резултатът може да бъде отчаяна нужда да се придържаш към реалността на външния свят.
Всеки, който е бил в болница, ще разпознае състоянието на сензорно изтощение, което се поражда, когато пребиваваш в стерилната откъм сензорни възприятия, подобна на утробата среда в болничното отделение, със силно ограничената подвижност и откъснатостта от външния свят. Тази ситуация се открива в усещанията на Rutacea (Да си откъснат, отрязан от света е усещане, характерно за колони от 15 до 18 на Периодичната таблица, според д-р Схолтън).
Освен това, в болницата редуването на деня и нощта се познават само по заглушаването на осветлението и се маркират единствено от промените в дейността на персонала, от идването и заминаването на дежурните, раздаването на медикаментите и сутрешната визитация. Тази ситуация подхожда на състоянието на Lamiales, описано перфектно от д-р Шанкаран и повторено отново в колони от 15 до 18 на Периодичната таблица.
Добавете към описаната ситуация елементите на интензивни страх и болка и ежечасната доза морфин и лесно ще видите окончателната и пълна загуба на връзката с реалността. Събитията и дните започват да се сливат в мътна бъркотия от несвързани спомени. Това състояние дори си има название – психоза от реанимационното отделение. И така получаваме перфектната картина на състоянието на Opium.
Това беше ситуацията на малкия войник, поверен на моите грижи. Паметта е по-скоро като решето, отколкото като сито. Последователността на събитията е объркана и почти загубена. Всичко това, взето заедно, поражда истински отчаяна и непреодолима нужда да изскочиш навън и да влезеш в контакт със света. Ситуацията породи у Грей силна потребност да излезе навън, за да върши нормални неща с надеждата, че това ще възстанови в някаква степен чувството му за идентичност, независимо от тежките травми.
Това, изглежда, е често срещано изживяване. Срещала съм няколко жертви на катастрофа, които се чувстваха по този начин. Потребността да излезеш навън, да бъдеш нормален и да правиш обичайните неща, особено да се социализираш, както беше в този случай (Phos) е толкова голяма, че човек не страда от вмешателството и ограниченията, налагани от болногледачите. Всяко подобно вмешателство предизвиква крайна възбуда, понякога ярост и дори желание да се махнеш от този свят (Opium).
Чувството може да бъде описано като бясна битка за оцеляване. Борбата е преувеличена и прекалено енергична при Сикотичния миазъм. Първото лекарство, което дадох за психо-емоционалното състояние, беше Dysprosium Phosphoricum 1M. Това стана на 28 февруари. Физическата болка беше толкова мъчителна, че все още беше за мен задача №1, но тази психическа борба беше станала толкова безразсъдна, че ме принуди да се намеся и на това ниво.
Съществува специална връзка между Dysprosium и ситуацията, която виждаме в реанимацията. Още повече, когато става дума за пневмоторакс, където борбата за оцеляване е просто битка за глътка животворен въздух.
Реакцията на Грей беше блестяща. Той изведнъж започна да реагира, стана отзивчив и дружелюбен. Мисията „оздравяване” започна да тече по-спокойно. Аз почувствах, че даването на Opium в този момент ще бъде безполезно, тъй като ефектът на лекарството просто щеше се загуби под въздействието на морфина, който лекарите продължаваха да правят за облекчаване на болката. Въпреки че желанието да избягаш се покрива от Opium, аз чувствах, че това желание „да се махнеш от този свят” може да е симптоматично и за битката за оцеляване на Dysprosium.
Природата може да бъде много жестока. На следващата сутрин котаракът на Греъм Софокъл получи серия от припадъци и трябваше да го занесем при ветеринаря, за да го приспи. Реакцията на Грей – очаквано – беше на силна скръб и обезверяване. Следобедът на същия ден той изведнъж се оттегли в стаята си и само стенеше в мрака. В този момент Грей загуби всякакво желание да се бори.
Опирайки се на рубриките „Скръб” и „Отчаяние от болка”, аз му дадох Aurum Muriaticum. Половин час по-късно той стана от леглото и си пусна телевизора... все още доста мрачен и мълчалив, но след още 1 час беше О’кей. Легна си твърде рано тази вечер, но имаше първия здрав сън след катастрофата.
На следващата сутрин Грей се събуди с чувството, че светлината е пробила мрака и тежкото бреме се е вдигнало от него.
По това време Греъм спря да използва морфин за облекчаване на болките, но природата отново сложи ръка върху разплитането на случая. Двамата с него гледахме запис на катастрофата. Грей започна да си спомня отделни подробности от нея и това беше моментът, в който аз реших, че Opium ще помогне за избистрянето на объркването и мъглявостта. Три дни след Opium дадох Argentum Metallicum 1M, който помогна страхотно на Грей да преодолее проблемите с паметта; той си спомни много мъгляви аспекти от пролежаването си в болницата и от самата катастрофа. Нещо повече, лекарството му помогна да се справи и с чувството за загуба на идентичността, което той изживяваше.
След Argentum добавих и Staphisagria – конституционалното лекарство на Грей – към богатия репертоар от лекарства. Една доза в 30С облекчи мигновено болките, които той описваше като чувство за топлина в целия гръден кош. 30С беше последвано то 200С, което помогна още повече.
След Staphy 1М психичното състояние на Греъм се нормализира, той вече е емоционално стабилен, болките намаляха значително (все още има известен дискомфорт, разбира се) и Грей започна да се радва на все по-добро състояние всеки следващ ден.
Каква интересна динамика има в този случай между чувството, че си разединен, несвързан (Ruta and Symphytum) и борбата да си свързан отново (Dysprosium Phos)!Стефани Найл е многообещаващ учен с изключително оригинален поглед към Материя медика.
Проектът й “Structuralism and the Plant Kingdom” обогатява неимоверно разбирането ни за Материя медика на Растителното царство.
Виртуозните предписания на Стефани Найл издават дълбочината на нейните познания не само по Материя медика, но и по снемането и воденето на трудни случаи.
Ние имаме основание да сме горди, че Стефани Найл избра ХомеоХелп за издател на нейните книги. През 2010 ХомеоХелп издаде Първи том на “Structuralism and the Plant Kingdom”. В момента Стефани работи върху Втори том на книгата си, когато хомеопатичният свят очаква с огромен интерес.
Стефани Найл е създател на един от най-оригиналните и съдържателни хомеопатични уебсайтове - http://www.homeopathynowdatabase.co.uk
