Срешу хомеопатията често се изправят много силни противници, но тя винаги е излизала с чест от битките, в които са я въвличали, защото винаги е имала на своя страна два могъщи съюзника - пациентите и здравия разум.
д-р Линда Джонсън
Историята на регулирането на алтернативните медицински методи, особено на хомеопатията, е крайно интересна и хвърля обилна светлина върху настоящата регулация. В настоящия кратък преглед на тази история ще видим, че днешните опити за регулиране имат двестагодишни корени.
Началото на XIX век било време на огромни промени в медицината. На границата на XVIII и XIX век господствала стандартната, алопатична форма на лечение, но това не продължило дълго. Двете най-популярни алтернативи на ортодоксалната практика били билколечението и хомеопатията.
Когато хомеопатията била въведена в Америка в 1825 год., билколечението вече имало твърди позиции. Не по-малко твърда била враждебността на алопатичните лекари към всяка конкуренция. Възходът на хомеопатията съвпаднал с период на драматичен спад на престижа на алопатичната медицина и нейните методи. Огромната част от хората се отнасяли с презрение и недоверие към алопатичната медицина. Един автор заключва, че "според много хора интересът на медицинската професия като цяло е противоположен на интересите на обществото."
Само за 15 години след въвеждането си в Америка, хомеопатията се превърнала в сериозен конкурент на алопатичната медицина и около 1860 год. тя достигнала пълен разцвет и във всеки щат имало много лекари, които прилагали хомеопатия. В най-голяма степен този разцвет се дължал на хора, които сами си предписвали хомеопатичните лекарства и на нелицензирани лечители. Америка от XIX век била рядко населена и в повечето региони хората нямали лекар под ръка.
Страница 2
Това, че майките се справяли със здравословните проблеми на децата си лесно и евтино, било причина новината за хомеопатията да се разпространи като огън в прерията из целия Среден запад и по източното крайбрежие. Докато лекарите се залисвали с политически битки и водели яростни войни помежду си, много хора успешно лекували тиф, холера, морбили, заушки, туберкулоза, вариола и други болести. Със своите хомеопатични лекарства и без да прибягват до услугите на лекарите.
Дори и пресата от това време била благоразположена към хомеопатията и публикуваните статии често пъти отразявали презрителното отношение на обществото към алопатичната медицина. Една такава статия заклеймява "ригидната, настроена против всякакви нововъведения нагласа, която лекарите от Старата школа поддържат толкова последователно в течение на векове" и препоръчва да се осигурят условия за свободна конкуренция между двете системи, "в които обществеността да бъде арбитър и да реши след внимателна преценка на дейността на различните специалисти чия страна да вземе."
Вследствие от това, сред алопатите се надигната невероятна омраза и икономическа ревност. Тези финансови притеснения са добре документирани. Според един анализ, посветен на хомеопатията, "различни шарлатани ... използвайки измама и заблуда, твърде често триумфират и забогатяват, докато по-мъдри и почтени хора стигат едва ли не до просешка тояга." В 1846 год. "New York Journal of Medicine" заявява: "...шарлатанството ни носи много парични загуби."
Обществеността с желание плащала високи такси за хомеопатия, което парализирало от ужас едва свързващите двата края алопати.
Повечето хомеопати имали по-високи доходи от събратята си-алопати, защото имали богати и процъфтяващи практики в същите райони, в които алопатите не можели да припечелят за прехраната си. Годишният доход на един алопат през 1871 год. бил средно около 1000 долара, докато на хомеопата стигал 4000 долара.
Алопатите обвинявали гражданите за тази ситуация, презрително смятайки ги за невежи, които не могат да вземат правилни решения и лесно могат да бъдат измамени, и очевидно имат нужда някой да ги защитава от собственото им твърдоглавие и невежество. На алопатичните лекари не им и минавало през ума, че хората не са невежи по отношение на ортодоксалната медицина, а напротив, са твърде добре запознати с нея и точно за това не я харесват.
Ако мислите, че лекарите са надраснали тази нагласа от XIX век, аз ще ви обърна внимание на една статия, която беше публикувана наскоро в престижното алопатично списание "New England Journal of Medicine". След подробен анализ на предпочитанията на цяла кохорта пациенти, се стига до заключението, че една трета от американците използват някакъв метод на неконвенционално лечение и плащат повече и то от джоба си, вместо да се възползват от комбинираната система на заплащане на първичната помощ, която им предлагат алопатичните кабинети.
Стреснати от това откритие, авторите не стигат до идеята за допълнителни проучвания защо такъв голям брой пациенти предпочитат нетрадиционно лечение, нито до предположение, че тези видове лечение вероятно предлагат нещо ценно на хората. Вместо това, по начин, който силно напомня нагласата на техните колеги-алопати от преди 150 години, авторите предлагат лекарите да разпитват своите пациенти дали използват някаква форма на неконвенционална терапия, за да могат по-успешно да върнат тези "заблудени овце" обратно към конвенционалната лечение.
Основният удар на обвиненията за тежката си участ алопатичните лекари насочили към хомеопатите.
Алопатите били разтревожени от сериозната конкуренция от страна на хомеопатията, която смятали за "шарлатанство в редиците на лекарската гилдия". Те чувствали, че очевидно занижените стандарти на медицинското обучение са причина лекарите да се насочват към хомеопатията и тези идеи се превърнали в основен мотив за основаването на Американската медицинска асоциация през 1847 година.
Интересно е да се отбележи, че професионалната организация на хомеопатите - Американският институт по хомеопатия е основан по-рано, през 1844 год., което я прави най-старата професионална медицинска организация.
Алопатите положили много усилия да спечелят предимство чрез дискредитиране, налагане на ограничения и възпрепятстване на нормалната практика на хомеопатите. Типични за този период са законите, въведени в началото на XIX век, които забранявали на практикуващите каквито и да било други методи, различни от алопатичния, да бъдат освобождавани от данъци. Във всички случаи този и други подобни закони се оказвали неприложими в практиката и крайно непопулярни сред гражданството. Всички те били отменяни най-късно след няколко години.
Без да се обезкуражават от тези неуспехи, алопатичните лекари започнали да се обръщат към собствените си медицински организации, вместо към законодателните органи, за да реализират мечтата си за ефективни рестрикции на хомеопатията. Алопатите си присвоили правото да могат да отказват членството на хомеопати в медицинската съсловна организация, което било равносилно на отнемане на лиценза за практикуване. Глоби били налагани на всеки, който практикува медицина, без да е член на съсловната организация. Алопатичните лекари успешно узурпирали властта да упражняват контрол кой може да практикува и кой - не. Накрая дори и налагането на тези глоби било отменено, поради негативната реакция на обществеността.
Пенсилвания и Ню Йорк били първите щати, в които било забранено членуването в медицинската съсловна организация на лекари, практикуващи хомеопатия. Щатските медицински организации били приемани за членове на АМА, само ако в тях не членували хомеопати.
След 1847 год. всички щатски организации вече отговаряли на това условие, с изключение на тази от Масачузетс. В допълнение, на алопатите било забранено да обменят професионално мнение, да консултират и дори да общуват с хомеопати. Тази забрана на взаимоотношенията между двете групи е поразителен пример за начина, по който една частна организация може да пренебрегне изцяло волята на обществото и да предприеме наказателни мерки за постъпки, които за абсолютно законни.
Всичко това говори за ограничаване на правото на упражняване на професията. Всички професии използват закони, лицензионни режими, закони, професионални сдружения и гилдии, за да защитават икономическите си интереси. Не е изненадващо, че репресиите срещу хомеопатията, започнали още през XIX век и продължаващи до ден днешен, са просмукани от същите мотиви.
Никой от опитите за съсипване на хомеопатията, включително изтласкването на хомеопатите от щатските медицински общности, не се увенчал с особен успех до началото на XX век. Но и тогава не законодателството или начинът на лицензиране били причина за западането на хомеопатията.
Огромните количества пари, които Карнеги и Рокфелер налели за каузата на алопатичната медицина, били факторът, който наклонил везните нейна полза.
По ирония на съдбата точно Рокфелер, който лично в продължение на години се облагодетелствал от предимствата на хомеопатията, й нанесъл тежък удар в гърба. Последният факт, който затръшнал вратите на популярността пред хомеопатията, било откриването на антибиотиците и навлизането в ерата на химическите медикаменти.
(За ролята на Рокфелер и неговите огромни пари, както и още невероятно много интересни факти, можете да научите от великолепната книга на д-р Атанас Гълъбов "Световната конспирация срещу здравето" - прочетете я непременно!)
Към средата на ХХ век хомеопатията едва не била ликвидирана. Хиляди хомеопати прекратили практикуването й, сто и няколко училища били затворени, стигнало се до момент, в който огромна част от обществото не била дори чувала за хомеопатия.
Хомеопатията се възроди в началото на 70-е години, когато сред хората започнаха да се появяват първите разочарования от фармацевтичния подход на медицината. Естествените храни, физическата активност, природосъобразният начин на живот, нарастващата загриженост за замърсителите и химическите токсини, които постъпват в нашия организъм и в околната среда ангажираха все по-силно вниманието на обществото. В допълнение към това, солидната репутация на високо технологичната и фармакологична медицина като непобедима сила без конкуренция започна да избледнява от ден на ден. Точно както и преди 150 години, хората започнаха да страдат все по-сериозно от страничните ефекти, високата цена и проблемите на алопатичната медицина и гласуваха против нея с краката си.
Днес хомеопатията от година на година става все по-популярна. За пет години, между 1985 и 1990 год., продажбите на хомеопатични продукти нараснаха с 1000%. Сега, когато спомена на човека, седящ до мен в самолета, че съм лекар, който практикува хомеопатия, той не ме бърка с момиче на повикване.
Огромното мнозинство от хора, предписващи и назначаващи хомеопатични лекарства в наши дни, спадат към групата на нелицензираните хомеопати-любители. Тези хомеопати са хиляди и броят им продължава да расте. Тази малка армия, без съмнение, влияе върху доходите на алопатите и върху обществените нагласи. Законите и законодателството не са и никога не са били в състояние да ограничат интереса на хората към хомеопатията и нарастването на броя на практикуващите я.
Погледнато в исторически аспект, хомеопатията винаги е била практикувана от хора без медицински лиценз.
През XIX век провинциалната култура на Америка и липсата на ясни закони за това кой може и кой не може да практикува медицина създали благоприятна среда за тези нелицензирани хомеопати. Днес ситуацията е коренно различна. Въпреки че са многобройни, те практикуват незаконно и рискуват да имат проблеми със съдебните органи.
В края на ХХ век законовият контрол върху практикуването на медицина става все по-строг, както на щатско, така и федерално ниво. Щатските медицински организации бяха заменени от официални лицензионни органи, подчинени на правителството. Въпреки че хомеопатията не е посочена изрично, един преглед на конкретните щатски закони, които регулират практикуването на медицина, показва, че в 20 щата съществуват клаузи, които недвусмислено се отнасят за всеки лекар, който желае да практикува хомеопатия.
Тези закони, наречени "Стандарт на практикуване", постановяват, че всеки лекар трябва да се придържа към стандарта на здравеопазване, постигнат в неговата общност и от лекарите в неговия щат. Въпреки че тези изисквания се представят като начин да бъде попречено на некомпетентни лекари да практикуват, те са изключително ефективни и в принуждаването на всеки лекар да се въздържа от практикуването на нещо по-различно от това, което практикува мнозинството.
На лекарите е забранено да пропагандират здравословно хранене, физически упражнения, психотерапия, хомеопатия или каквито и да било други подобни авангардни идеи. Джордж Гес, лицензиран лекар, практикуващ хомеопатия в Северна Каролина, откри това по много болезнен начин. Медицинският Борд на Северна Каролина му отне медицинския лиценз в 1985 год., защото той практикуваше хомеопатия, което не съответстваше на стандартите за здравеопазване на медицинската общност. И как би могло да съответства, след като той беше единственият хомеопат в щата. Битката беше продължителна и кървава.
Осем години съдебни дела, включително и във Върховния съд на щата, 150 000 похарчени долара, за да се стигне до заключението, че д-р Гес е лекар с широки познания, който не е навредил на никому, има подкрепата на своите пациенти и, общо взето, се отнася с уважение към професията си, с изключение на факта, че не прави това, което правят всички други лекари - алопатична медицина. Когато благоприятното за д-р Гес решение на щатския Върховен съд беше обжалвано в Апелативния, компанията AGLU се съгласи да спонсорира явяването му пред Федералния съд на САЩ.
Този съд, бидейки последна инстанция, отказа да изслуша случая и предложи на д-р Гес да напусне дома си и да се пресели да живее и практикува в друг щат. След като той го стори, в Северна Каролина беше гласуван закон, който допускаше лекарите да практикуват алтернативна медицина. Макар че цената за това беше разоряването и коренните промени в живота и кариерата на д-р Гес, сега поне има още един щат, в който законът ясно защитава хомеопатите.
Въпреки че засега хомеопатите, които са имали или имат проблемите на д-р Гес, са неколцина, законодателната уредба създава условия за това. Днес най-силната защита на лицензираните лекари, които желаят да практикуват хомеопатия, е отношението на обществеността, която е толкова благоразположена към хомеопатията. Съдът на общественото мнение определено не е така предубеден спрямо алтернативните методи на лечение, както беше преди няколко десетилетия.
Днес законовият статус на хомеопатията и хомеопатите е като танца лимбо. Хомеопатите биват принуждавани силово да минават под една летва, която с лекота биха прескочили, ако бяха поставени при равни условия за работа с алопатите. Макар и само в няколко щата, рестриктивните закони все още са в сила, но хомеопатията процъфтява и се носи високо на вълните на обществената подкрепа. Определено тази популярност има и своя финансов аспект, но е трудно той да бъде преценен, защото по-голямата част от хомеопатите практикуват незаконно и тяхната работа не може да бъде оценена статистически.
Опитите да се ограничи практикуването на хомеопатия днес, както и през миналия век, се оказват почти изцяло неефективни. Хората искат хомеопатия и дори само това е достатъчна причина тя да продължи да се утвърждава.
