Подновените, още по-яростни атаки на някои медии срещу ефикасността на Хомеопатията като успешен лечебен метод не са нищо друго, освен зловещ погром на могъщите фармацевтични корпорации.
Новините и дискусиите, свързани с този погром, се базират единствено на последните събития – част от продължилата вече няколко години поредица от организирани покушения срещу Хомеопатията, най-вероятно провокирани, спонсорирани и финансирани от консорциум от алопатични фармацевтични корпорации.
Тази поредица от събития се разгръща през последните не повече от 10 години. Преди това алопатичната и хомеопатичната общност, обхващаща практикуващи лекари и хомеопати и академични преподаватели от Обединеното Кралство, работеха в тясно сътрудничество в името на по-доброто здравеопазване и по-добрите здравни услуги, предлагани, както в частния сектор, така и на здравно осигурените пациенти.
Ако някой прояви по-силен интерес към генезиса на днешните гневни тиради, той би открил репортаж в Guardian-online, съобщаващ, че Уелският принц е възложил на водещ независим икономист да проучи дали включването на комплементарните терапии би спестило пари на националната здравна каса на Великобритания. Хомеопатията беше един от приоритетите. Според Times, заключението на проектодоклада на експерта е, че би могло да бъдат спестени между 500 милиона и 3.5 милиарда паунда, ако се въведат по-широко терапии, свързани с манипулации на гръбначния стълб (например, хиропрактика) като стандартна, финансирана от здравната каса, практика при болки в гърба. В доклада се заявява, че разходите за медикаменти може да се намалят с до 480 милиона паунда, ако само 10% от общопрактикуващите лекари предлагат Хомеопатия като алтернатива на стандартните медикаменти, се казва още в статията на Times.
Докладът предизвиква незабавна реакция от страна на фармацевтичната индустрия, изразяваща се в критики към Принца. За това беше съобщено в www.scotsman.com
Новинарите и няколко други представители на кралското семейство, отнасящи се благосклонно към Хомеопатията, натиснаха ‘паник-бутона’ на производителите на медикаменти и вследствие от това Lancet – водещо алопатично списание – светкавично излезе със статия, призоваваща към отказ от Хомеопатия и заявяваща, че това са лекарства, които не съдържат медикаментозна субстанция, а ефектът им е чисто ‘плацебо’. Интересна подробност е, че Lancet беше известен с подкрепата си за хомеопатичната алтернатива и е публикувал множество статии за Хомеопатията като лечебен метод, включително и клинични наблюдения, от самото си основаване. С въпросната статия, обаче, Lancet успя сериозно да обърка читателите си.
Известно е, че за тази статия Lancet е провел проучване на хомеопатични лекарства. Но този път начинът на проучването и използваните методики са били точно като методите, използвани при тестване на алопатични медикаменти, които са тясно свързани с количествените аспекти на медикамента с отчитане на клиничната диагноза. Проучването ‘доказва’, че хомеопатичните лекарства нямат ефект и имат само плацебо ефект. Изтъкнати американски учени отхвърлиха категорично констатациите за хомеопатичните лекарства, публикувани в броя на Lancet от 27 август 2005. Те подчертаха, че методологията, използвана във въпросното проучване е много подходяща за достигане до заключения за конвенционалните медикаменти, но са непълноценни при изследване на ефектите на хомеопатични лекарства. Причината е, че тя не включва важни критерии, задължителни за едно висококачествено изследване на Хомеопатията и отразяващи естеството на хомеопатичната практика.
Освен това, изборът на едно единствено хомеопатично лекарство за дадено състояние, обозначено с конвенционална диагноза, не е Хомеопатия, което обаче не попречи множество конвенционални проучвания да се извършват точно по този начин. Аналогично на това би било, да речем, да се тестват ефектите на пеницилин върху всички пациенти със симптоми на инфекция. Качеството на такова проучване би било много високо като начин на извършване. Обаче, пеницилинът няма никакъв ефект при пациенти с вирусни инфекции или с бактериални инфекции, резистентни на пеницилин, както и при хора с температурни състояния с неинфекциозни причини. Ето защо подобно проучване би показало положителен ефект на пеницилина само при една ограничена група от пациенти със симптоми на инфекция, т. е. такива с чувствителни към пеницилин инфекции. А как ли би се представил пеницилинът при един мета-анализ на изследвания, подготвени и извършени по такъв начин, че да игнорират истинската природа на пеницилина?
Page 2
Бидейки напълно наясно с различната философска структура на Хомеопатията, извършилите проучването я пренебрегват абсолютно преднамерено. Всеки, който познава Хомеопатията и нейните философски основи, знае, че цялостната сложна структура на картината от симптоми, тоталността, миазмът и индивидуалните специфики на пациента и на лекарствената картина определят избора на хомеопатично лекарство, а не клиничната диагноза или патологията, макар те също да повлияват по някакъв начин предписанието. Това може да бъде сравнено с опит да се чете френска книга на английски език с аргумента, че двата езика ползват една и съща азбука!
Lancet подлага на съмнение ефекта на хомеопатичните лекарства, когато те са назначавани в разреждания отвъд числото на Авогадро. Д-р Ръстъм Рой, известен учен от университета в Пенсилвания, коментира, че аргументите от гледна точка на химията, привеждани в анализа на това проучване и по принцип използвани от конвенционалната медицина, като цяло са фалшиво научни. „Аргументацията на редакторската статия на Lancet, в частта и за Хомеопатията, се опира на отживялата идея от ХIX век, че единственият начин, по който може да се повлияят или променят качествата на водата е чрез добавяне към нея на чужди молекули. Това е ‘химичен’ аргумент на гимназиално ниво, ограничаващо се до числото на Авогадро. За материалистично разсъждаващия учен идеята, че отвъд числото на Авогадро съществува нещо е абсурд; тъй като фундаменталната парадигма на материалистично ориентираната наука е, че връзката структура-свойства е базисният детерминиращ фактор на всичко. Истината е, че структурата на водата и следователно нейното информационно съдържание може да бъдат променяни по безброй начини.”
Настоящите искания за спиране на финансирането на хомеопатично лечение от страна на националната здравна каса на Обединеното Кралство се основават единствено на тази статия в Lancet като се пренебрегват хомеопатичната фармакология и хомеопатичната философия. Истината е, че съществува въпиюща нужда от финансиране на правилно проведени проучвания с цел установяване на начина, по който действат хомеопатичните лекарства на нано-молекулярно ниво с използване на най-нови технологии и научни разработки.
Липсата на Доказателства не е Доказателство за Липса.
Съществува абсолютно реална възможност отговорът да ни очаква някъде в сферата на нови науки като квантовата физика, които са все още в детска си възраст и им предстои да извървят дълъг път. Може да се надяваме, че напредналите технологии в нано-медицината ще спомогнат за разбулване на мистерията на успешното действие на хомеопатичните лекарства по начин, който би удовлетворил световната научна общност.Времето си тече и влиянието, което оказа въпросната статия в Lancet, ще избледнее.
Но в момента сме свидетели на най-енергичните и добре организирани опити за заличаване на Хомеопатията от лицето на земята. Дългото чакане за хомеопатична консултация, заплащана от здравната каса, особено в сравнение с консултите при специалисти-алопати и непрекъснато нарастващата популярност на Хомеопатията като най-бързо развиващата се алтернативна медицина по цял свят послужиха като катализатор на тези най-пресни атаки срещу нея.Хомеопатията вече оказва значителен ефект върху разходите за здравеопазване в много про-хомеопатично настроени държави, където тя е добре развита – Индия, Белгия и др. В Индия ние имаме много добре развит департамент по Хомеопатия към кабинета на здравния министър и много добре развита мрежа от хомеопатични клиники и кабинети дори и в отдалечените и слабо населени райони на държавата. И това е в допълнение към стотиците академични институции, прикрепени към държавните и частните болници във всички щати на Индия; в някои щати такива има във всеки град, например, в щата Керала. В Индия има добре развита частна хомеопатична здравна мрежа, в рамките на която силно присъствие имат веригата от клиники на д-р Батрас и Баксън, както и Aditya Institute of Homoeopathic Medical Sciences [AIHMS HOMOEOPATHY ltd] в южна Индия. Напоследък тази мрежа се разпространява и към Средния Изток и юго-източна Азия. Да не говорим за хилядите независими клиники и болници в частния сектор из цялата държава.
Д-р Сривалс Г. Менон
