Град Алопат - Майк Адамс
Имало едно време един град, наречен Град Алопат. В него живеели много хора, имало много улици и автомобили, но поради ограниченията в бюджета, никъде в Град Алопат нямало знаци "Stop" и светофари.
Не било изненадващо, че пътните инциденти били обичайно явление. Автомобилите се удряли един в друг на почти всяко кръстовище. Но бизнесът на автосервизите и местните болници процъфтявал, което ги правело основни отрасли в икономиката на Град Алопат.
С нарастването на населението на Град Алопат, броят на пътните злополуки достигнал тревожно равнище. Отчаян, градският съвет наел като консултант срещу солидно възнаграждение д-р Уест - лекар от Моторната Дивизия (M. D.), за да намери решение на проблема.
В продължение на много дни д-р Уест проучвал пътните инциденти. Той носел със себе си огромен инструментариум и апаратура - микроскопи, уреди за химически анализ, лабораторно оборудване - които влезли в употреба като част от неговите проучвания. Гражданите на Град Алопат наблюдавали с огромно любопитство работата на д-р Уест, който педантично документирал и анализирал всяко пътно произшествие и очаквали крайния му доклад с голям интерес.
След седмици изследвания д-р Уест събрал обществеността на Град Алопат на общоградски митинг, за да оповести своя доклад. Там, изправен пред целия градски съвет и повечето жители на града, той обявил своите открития: "Пътните произшествия се предизвикват от следите, които автомобилите оставят по пътя, когато използват спирачки."
Както обяснил д-р Уест, той констатирал и документирал почти 100 процентова корелация между пътните инциденти и наличието на следи от използване на спирачки. "Навсякъде, където наблюдавахме автомобилни катастрофи - разяснил д-р Уест, - открихме също и следи от спирачки."
Градът боледува от "Спирачна болест", заявил докторът и реакцията спрямо тази обхванала целия град епидемия, "не изисква нищо повече от това Спирачната болест да бъде лекувана като се направят улиците спирачко-устойчиви", възкликнал д-р Уест под бурните аплодисменти на гражданството.
Общинският съвет платил на д-р Уест обещаното възнаграждение, след което помолил добрия доктор да предложи начин за лечение на Спирачната болест. Не щеш ли, за късмет на града д-р Уест съвсем наскоро бил в командировка до Хаваите на разноски на химическа компания, произвеждаща пътекаменти - специални химикали, използвани за третиране на пътища при точно такива ситуации. Докторът препоръчал на градския съвет специално химическо покритие - тефлон.
"Ние можем да излекуваме тази Спирачна болест като покрием улиците с тефлон", предложил д-р Уест дълбокомислено. "Така улиците ще станат спирачко-устойчиви и пътните инциденти ще спрат напълно." Той продължил с подробно описание на физическите свойства на тефлона и как това покритие с почти нулев коефициент на триене ще обезсърчи спирачките на всички моторни превозни средства.
Съветът охотно се съгласил с д-р Уест и приел закон за нов данък, чрез който трябвало да се набавят пари, за да се закупи достатъчно тефлон за покриване на всички улици в града. За няколко седмици всички улици били напълно покрити с тефлон, така че следите от спирачки изчезнали изцяло.
Градският съвет отново платил на д-р Уест полагащото му се възнаграждение и му благодарил за експертното мнение. Проблемът с пътните произшествия в Град Алопат е решен, сметнали съветниците. Макар лечението да излязло скъпо, те били убедени, че то си заслужава похарчените пари.
Но нещата в Град Алопат не вървели добре. Броят на пътните злополуки нараснал четворно. Болниците били претъпкани с пострадали от катастрофи. Бизнесът на автосервизите изживявал невиждан бум, така че почти всички градски съветници решили да си отворят или собствени магазини за автомобилни резервни части, или да инвестират във вече съществуващите.
Седмица след седмица, все повече жители на Град Алопат били осакатявани от катастрофи, а колите им непрекъснато били чупени и почти не излизали от сервизите. Несметни пари влизали в джобовете на собствениците на магазини за резервни части, болници, фирми за пътна помощ и автоморги.
Заместник-кметът на града по икономическите въпроси, наблюдавайки този ръст на икономическата активност, обявил, че Град Алопат е в период на невиждан стопански разцвет. Икономиката на града била по-здрава от всякога и град Алопатчани ги очаквала година на огромен стопански просперитет!
Автосервизите и магазините за резервни части предлагали много работни места. Болниците се нуждаели от все по-многоброен медицински персонал. Всички пунктове на Бърза помощ, служби за пътна помощ и автомобилни стъкларски работилници били облепени с обяви "Спешно набираме персонал!" Безработицата спаднала до нула.
Но пътните инциденти продължавали да зачестяват. Само че вече нямало следи от спирачки.
Градският съвет бил объркан и смутен. Хората там мислели, че са решили проблема. Спирачната болест била изкоренена чрез тефлоновото лечение. Защото катастрофите продължават?
Съветът свикал общоградски митинг, на който проблемът да бъде обсъден отново и след кратка дискусия един стар отшелник, който живеел в крайградската гора, се обърнал към съгражданите си. "Такова нещо като Спирачна болест не съществува", казал той смирено. "Тази болест беше измислена от компанията за пътекаменти, за да продава своите тефлонови покрития."
Жителите на Град Алопат били ужасени да чуят такова твърдение. Те знаели, че Спирачна болест съществува. И докторът казал същото. Как смее този отшелник, който няма диплома от Моторната Дивизия (M. D.), да изразява друго мнение? Как може по такъв начин да оспорва колективната мъдрост на града?
"Това е елементарен проблем", продължил отшелникът. "Всичко, което се иска от нас, е да поставим знаци ‘Stop'и светофари по кръстовищата. И тогава катастрофите ще спрат".
Мигновено един общински съветник попитал: "Но как ще си позволим да купим знаци‘Stop'? Та ние изхарчихме всичките си пари за тефлоновото лечение!"
Жителите на града се съгласили. Те нямали пари за купуване на знаци ‘Stop'.
Друг общински съветник добавил: "А и по какъв начин ще спираме с колите все пак? Всички улици са покрити с тефлон. Пък и ако поставим знаци ‘Stop', значи да обезсмислим всички разходи, които направихме за тефлона!"
Жителите на града отново се съгласили. Какъв е смисълът от ‘Stop'-знаци, след като и без друго не могат да спират с колите си?
Отшелникът отговорил: "Но ‘Stop'-знаците ще елиминират необходимостта от тефлон. Хората ще могат да спират колите си и катастрофите ще престанат. Решението е просто."
Какво, обаче, би станало, ако ‘Stop'-знаците действително се окажат ефикасни? - чудели се хората. Как би повлияло това на процъфтяващата икономика на Град Алопат? Осъзнавайки последиците, един здравеняк-старец, който притежавал малък автосервиз, подскочил и казал: "Ако поставим тези знаци ‘Stop' и пътните инциденти намалеят, трябва да уволня повечето си работници!"
Точно в този момент повечето от жителите на града схванали, че работните им места стават несигурни. Ако се поставели ‘Stop'-знаци, почти всички щели да станат безработни. Всички те имали работа в пунктовете на Бърза помощ, автосервизите, болниците и службите за поддръжка на тефлоновото покритие. Някои вече били търговски представители на компанията за пътекаменти. Други внасяли автомобилни стъкла, гуми за автомобили, стомана и други части за коли. Неколцина особени хитри измежду тях натрупали състояние от продажба на инвалидни колички и патерици на осакателите след катастрофа.
Един предприемчив млад господин започнал да издава научно списание, в което се публикували изследователски статии, описващи различните видове Спирачна болест, които били наблюдавани и документирани. Друг човек - почитател на фитнеса - организирал ежегодни благотворителни надбягвания с цел набиране на парични средства за лечение на Спирачната болест. Това било много популярно мероприятие и всички жители на града участвали по най-добрия начин, на който били способни - с бягане, ходене или като се състезавали с инвалидните си колички.
По един или друг начин, всички хора в Град Алопат били икономически обвързани със Спирачната болест.
Страхувайки се да не загубят този икономически просперитет, жителите на града гласували за основаването на нова Обществена агенция за безопасност - Агенция на Хората, шофиращи Леки коли (АХЛ1). Тази АХЛ трябвало да се занимава с контрола, одобряването или забраната на всички видове пътна сигнализация, технологии и химически покрития, свързани с градската пътна мрежа.
Членовете на Борда на директорите на АХЛ били избрани измежду бизнес-лидерите на общността - един собственик на автокъщи, собственикът на компанията за Спешна помощ и, разбира се, д-р Уест.
Скоро след учредяването си АХЛ излязла с официално становище, че Спирачната болест всъщност си е съвсем реална - факт, който бил документиран старателно от един доктор в наскоро публикувана в градското списание "Спирачна болест". Тъй като липсвали каквито и да било проучвания, доказващи, че ‘Stop'-знаците са ефективни в редуцирането на броя на пътните произшествия, АХЛ се произнесла, че ‘Stop'-знаците са обявени за незаконни и че всеки човек, който се опитва да продава‘Stop'-знаци, ще бъде предаван на прокуратурата за измама и ще бъде затварян в градския затвор.
Това успокоило населението на Град Алопат. С АХЛ зад гърба си, те чувствали, че работните им места са запазени. Те можели да продължат живота си на икономически проспериращи хора, да се радват на сигурната си работа, знаейки, че АХЛ ще обяви извън закона всеки опит за посегателство над техния поминък. Те продължават да катастрофират непрекъснато с колите си, но поне работните им места не са застрашени.
И така си продължил животът в Град Алопат. Поне за още известно време. Но тъй като пътните произшествия зачестявали с отчайващо висок темп, все повече и повече жители на Град Алопат били осакатявани или убивани. Много от тях останали приковани на легло, неспособни да работят, заради нараняванията си.
В един момент населението на града се стопило. Някога процъфтяващият Град Алопат накрая се превърнал в Град на Призраците. Болниците затворили врати, АХЛ била разформирована, списание "Спирачна болест" спряло да излиза.
Накрая, малцината останали живи жители на града осъзнали, че от Спирачната болест, от тефлоновото покритие и от АХЛ не последвало нищо добро. Вече никой не живеел добре, защото всичките пари на града били прахосани заради болестта - за тефлонови покрития, за автомобилни части и за спешни отделения. Никой не станал по-здрав, нито по-щастлив, нито можел да разчита на дълъг живот. Повечето, всъщност, загубили целите си семейства от Спирачната болест.
Отшелникът ли? Той продължил да живее извън града, в дома си в края на един лъкатушещ черен път и живеел простичък живот - без автомобили, без пътища, без тефлон и без АХЛ.
Той надживял всички жители на Град Алопат. Работел си в градината, правел си дълги разходки в гората, събирал корени, листа и плодове, с които се хранел. През свободното си време правел ‘Stop'-знаци, докато чакал появата на следващото поколение и с надеждата, че хората от него ще бъдат по-склонни да се вслушат в съвета на един стар отшелник с шантавата идея:
...че превенцията е отговорът, а не третирането на симптомите.
1 АХЛ е абревиатура на Агенцията по Храните и Лекарствата на САЩ.
Тази приказка е написана от Майк Адамс. Всеки може свободно да я препечатва и препраща, стига да прояви необходимото уважение към нейния автор и да има добрата воля да спомене или посети www.NewsTarget.com.
